Решение № 13038 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7857/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Управителния съвет на Национален фонд Култура чрез адв. Д. Цончева срещу Решение 24 от 06.04.2023 г., постановено по адм.д. 5/2023 г. по описа на Административен съд Габрово. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Управителния съвет на Национален фонд Култура, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор или писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Габрово по жалба на Сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово е отменил решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура (УС на НФК) по протокол от продължаващо заседание 23 от 18 - 21.11.2022 г., за приемане на резултатите по Програма "Едногодишен грант за подкрепа на частни професионални български организации с активна дейност в сферата на културата" - 2022 г., с което е отказано финансиране на (не е одобрен за финансиране) проект Хоризонт 25 и върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото проектно предложение със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспореното решение не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е заключил, че административният акт е издаден при пълна липса на конкретни фактически и правни основания за неудовлетворяване на искането за финансиране. Съдът е приел, че административният орган не е обсъдил доклада по чл. 9, ал. 3 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд Култура (Наредба Н-5/27.06.2007 г./Наредбата), като изслушването на председателя на експертната комисия не представлява такова обсъждане и директно е пристъпил към гласуване. От страна на членовете УС на НФК не са били изложени и аргументи, с оглед на възможността, която му е предоставена от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като липсва и всякаква конкретика относно установени несъответствия с общите критерии по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. Съдът е приел, че въпреки факта, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в друг предхождащ го документ- част от административната преписка, предхождащите издаването на решението документи в настоящия случай съдържат само статистически данни, но не и мотиви. Посочил е и че в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК в обжалваното решение липсва разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение. Отделно от съдържанието на протокола не може да се установи и начина, по който са гласували отделните членове на УС на НФК. Съдът е приел, че констатираните нарушения на формата на акта са съществени, тъй като се препятства възможността за упражняване на контрол върху издадения акт, както и организирането на адекватна защита спрямо него , поради което съставляват основание за отмяна на оспореното решение. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение. УС на НФК e създаден със Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), с който е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г., Управителния съвет въз основа на доклада за дейността на експертната комисия по оценка на проектите и след обсъждането му, с решение определя: спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях; проектите, за които не са достигнали средствата за финансиране от фонда и посочва се размерът на одобрените, но нефинансирани бюджети; неодобрени за финансиране проекти; мотиви за взетите решения по т. 1, 2 и 3. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на НФК има качеството на административен орган, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК, като носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая, след проведена, съобразно нормативноустановените правила, процедура за разпределяне на бюджетни средства, УС на НФК като овластен със закон за това орган с изрично волеизявление е приел, че проектът на жалбоподателя не е одобрен за финансиране и с това е постановил индивидуален административен акт, непосредствено засягащ законен интерес на дружеството да получи публични средства, подкрепящи представения от него проект. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на атакуваното съдебно решение. Съдът, преценявайки законосъобразността на обжалвания пред него индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и предвид разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е длъжен да провери дали актът съдържа всички изискуеми по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително наличието на фактически и правни основания за издаването му. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение не отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа като задължителни свои реквизити фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. С излагането на тези основания/мотиви до знанието на страните се довеждат съображенията, по които административният орган е одобрил даден проект или е отказал неговото финансиране. Не може да се приеме, че посоченото в становището на експертите- кандидатът бил представил обща информация, която не предполагала образователен характер; предложението отговаряло на целите и/или приоритетите на програмата и би довело до качествено развитие на участниците, но в конкурентната среда, в която попада в изданието на програмата, не се класира за финансова подкрепа- може да се приеме за валидно изложени фактически основания на обжалвания административен акт. Преценката на експертите е твърде обща и неясна, не е обоснована с конкретни аргументи и не попада сред предвидените в разпоредбата на чл. 8 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. критерии, по които експертната комисия следва да оцени конкретните предложения. Не става ясно нито основанието, нито причината, поради която е отказано финансиране на заявения проект. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че неизписването на всички фактически и правни основания, въз основа на които административният орган е направил своите изводи , съставлява съществено процесуално нарушение, което води до ограничаване на правомощието на съда да извърши проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон. Неизпълнението на това задължение води до съществено нарушение на административнопроцесуалните правила , съответно до отмяна на административния акт на това основание. Правилно АС Габрово е приел, че от съдържанието на протокола не може да се установи и начинът, по който са гласували отделните членове на УС на НФК и съответно дали действително е спазено изискването за приемането на решението на съвета с мнозинството определено в чл. 27, ал. 2 ЗЗРК. Отделно от посоченото съгласно чл. 15, ал. 1 от Правилата за организацията на работата на УС на НФК, приети с Решение на Управителния съвет на Национален фонд Култура от 17.07.2017 г., изменени с Решения на Управителния съвет на Национален фонд Култура от 09.08.2017 г., 25.06.2020 г. и 13.08.2020 г., 07.06.2021 г., 31.08.2021 г.и 22.11.2021 г.,01.07.2022 г., 24.08.2022 г., е предвидено за заседанията на УС да се води протокол, който да се подписва от присъствалите на заседанието членове на УС на фонда, а от съдържанието на протокол от продължаващо заседание 23 от 18 - 21.11.2022 г., е видно, че същият е подписан от един от членовете на комисията и лице изготвило извадката, а не от всички присъствали на заседанието членове. Нарушението на изискването за подписването на протокола от всички присъствали членове на заданието на УС на фонда е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед на гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение