Решение № 14103 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2009 г.

Решение № 14103 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Иван Любенов Иванов от гр. Видин е обжалвал решението от 9.06.2009 г. постановено по адм. д. № 45/2009 г. на Видинския административен съд, с което е отменил заповед № РД-25-22/16.01.2009 г., с което е постановено премахването на паянтова сграда, находяща се в гр. Видин, ул. "Цар Асен II" № 4. Конкретни оплаквания за отмяната му не се сочат, но съдържанието може да се направи извод за незаконосъобразност на същото. Ответниците Симеон Димитров и Милан Димитров изразяват писмено становище за законосъобразност на същото. Община гр. Видин не изразява такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на съдебния акт. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведеното касационно основание във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване, мотивирайки този свой извод с нарушение на административнопроцесуалните предпоставки при издаването й. С процесната заповед е наредено премахването на паянтова сграда, находяща се в УПИ Х -703, кв. 54 гр. Видин собствеността ответниците по касационната жалба като негодна и опасна за използване от собствениците и живущите в съседните имоти Решението е правилно. При правилното прилагане на материалния закон обосновано административният съд е приел, че за издаване на заповед по реда на чл. 195, ал. 5 и 6 ЗУТ, кумулативна предпоставка е изследването на обстоятелството дали съответната сграда може да се поправи и заздрави, което не е направено от назначената комисия от кмета на Община- Видин, тъй като премахването на една сграда е крайна мярка. В конкретния случай в. л. по изслушаната съдебно- техническа експертиза е посочило, че сградата може да се укрепи и заздрави при вземане на съответни мерки по заздравяването и укрепването й. Наред с това задължителна предпоставка за издаване на на заповед по посочения текст е и изслушването на заинтересованите лица- собствениците на сградата като това изискване има императивен характер съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ. В случая липсват данни по делото собствениците на процесната сграда да са изслушани от комисията. Не е достатъчно същите да бъдат уведомени за започване на производството по освидетелстване на сградата. Неизслушването на заинтересованите лица- собственици е нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, както правилно е прието и е абсолютно основание, административният акт издаден по реда на чл. 195, ал. 5 и 6 ЗУТ да се приеме за незаконосъобразен само на това основание. Ето защо приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.