Решение № 10634 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2012 г.

Решение № 10634 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2734/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Биляна Василева Василева от гр. Левски, подадена чрез пълномощника й адвокат Анатоли Ангелов от АК-Плевен, против решение № 16 от 17.01.2012 г., постановено по административно дело № 724 по описа за 2011 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 20 от 30.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен и потвърденото с него разпореждане № 559 от 01.06.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен, за възстановяване на неправилно изплатено обезщетение по чл. 53 КСО за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст за периода 28.09.2009 г. - 31.05.2010 г. в общ размер на 2361,16 лв., от които 1891,13 лв. главница и 470,03 лв. лихва, начислена до 12.05.2011 г. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен - постановен в нарушение на материалния закон, (касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК), и отмяна на административните актове - решение и разпореждане - като незаконосъобразни. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Плевен, с писмено възражение изх. № ФР-183 от 13.02.2012 г. и вх. № 494 от 15.02.2012 г. на АС-Плевен, ангажира становище по касационната жалба и оспорва същата като неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Плевен, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Биляна Василева Василева решение № 20 от 30.06.2011 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 559 от 01.06.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен. С последното на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено жалбоподателката да внесе сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 17.05.2011 г., представляваща неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО за периода 28.09.2009 г. - 31.05.2010 г. в общ размер на 2361,16 лв., от които 1891,13 лв. главница и 470,03 лв. лихва, начислена до 12.05.2011 г., поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното съдебно решение, Плевенският административен съд е приел, че атакуваният акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 КСО, според който, ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. С тези мотиви е отхвърлил жалбата на Биляна Василева срещу атакуваното решение на директора на ТП на НОИ - Плевен. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Биляна Василева Василева е осигурено лице с работодател и осигурител ЕТ "Стрела-66 Ресалин Найденов", гр. Левски и в процесния период от 28.09.2009 г. до 31.05.2010 г. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация по § 2 ПЗР на НИИПОПДОО, подадена до осигурителя, касаторката е декларирала, че детето й Антонио Иванов Георгиев не е настанено в детско заведение. При направена от контролните органи на РУСО - Плевен проверка по чл. 107 от КСО било установено, че детето Антонио Иванов Георгиев е прието в Детска ясла "Еделвайс" - гр. Левски на 28.09.2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО, жалбоподателката Биляна Василева не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Плевен. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че детето на жалбоподателката, родено на 21.05.2008 г., за времето 28.09.2009 г. - 31.05.2010 г. е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, Биляна Василева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Административният съд - Плевен, е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли, в сила до 05.12.2008 г., а след тази дата - по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). В разглеждания случай е безспорно установено, че детето Антонио Иванов Георгиев е прието в Детска ясла "Еделвайс" - гр. Левски на 28.09.2009 г. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Неоснователното изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 2 КСО е последица от недобросъвестното поведение на получилото ги лице, което в подадената молба-декларация е декларирало, че детето не е настанено в детско заведение. Невярното деклариране на известни на молителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. По същество в касационната жалба се повтарят основните оплаквания срещу административния акт, развити вече пред първата инстанция, на които с обжалваното решение е даден обоснован и законосъобразен отговор. С оглед изложеното не се установява твърдяното в касационната жалба отменително основание и след като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че детето на касационната жалбоподателка е било записано за времето от 28.09.2009 г. - 31.05.2010 г. в Детска ясла "Еделвайс" - гр. Левски, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Плевен е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, което води до извода, че Биляна Василева е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № 559 от 01.06.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,