Решение № 7722 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12898/2016 г.

Решение № 7722 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12898/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Зелена система" към Столична община против решение № 6195/12.10.16 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 6661/2016 г. С обжалваното решение, по жалба на Е. Г. и Н. Г. е обявен за нищожен отказ за издаване на разрешение за премахване на дървесна растителност, обективиран в писмо № СЕК 16- ГР94-138 от 13.04.2016 г. на директора на дирекция "Зелена система" и преписката е изпратена на органа да се произнесе по искането. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Ответниците в касационното производство - Е. Г. и Н. Г. чрез своя процесуален представител оспорват касационната жалба и искат отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Пред административния съд е оспорен акт, издаден от директор на дирекция "Зелена система" при Столична община с рег. № СЕК16-ГР94-138/13.04.2016 г. Видно от акта е, че е издаден във връзка с искане вх. № СОА15-94-Е-186/07.08.15 г. за издаване на разрешително за премахване на растителност в УПИ I, кв. 14, м. "Р.-Б.", свързано с изграждане на магазин. Оспореният акт съдържа отказ за премахването на съществуващите декоративни дървета, намиращи се в зелена площ на междублоково пространство-УПИ I, кв. 14, м. "Р.-Б.", поради тяхното много добро физиологично състояние. В акта е посочено също така, че в отговор на представената с вх. № ЗС-94-Е-18/10.12.2015 г. документация е заверено геодезическо заснемане на съществуваща растителност с условие, проектът за застрояване да се разработи така, че да се запази съществуващата декоративна растителност с писмо № СЕК 16-ГР94-5/06.01.2016 г. Административният съд е постановил обжалвания резултат, приемайки, че жалбоподателите са носители на правото на строеж върху общински терен, представляващ парцел I, находящ се между бл. ... и трафопост, кв. 14, м. "Р.-Б." по плана на гр. С., за изграждане на едноетажен магазин със застроена площ от 350 кв. м. Съдът е приел, че по силата на разрешение за строеж от 01.02.2006 г. на жалбоподателите е разрешено да построят магазин на един етаж с площ от 49,90 кв. м., като поради заведено дело от етажната собственост на бл. ... срещу разрешението за строеж, срокът за изпълнение на последното е започнал да тече от 13.11.2009 г. Съдът е установил, че на 04.07.12 г. е подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Установено е, че с писмо от 24.01.2012 г. на директора на дирекция "Зелена система" при СО е отказано издаване на разрешение за премахване на дървестна растителност в имота - 6бр. липи, 1бр. ясен, 1 бр. шестил, 1бр. праскова и 1 джанка, който отказ е оспорен и съдът с решение от 23.01.13 г. по адм. д. № 4553/2012 г. го е обявил за нищожен и преписката е върната на кмета на СО за произнасяне. Съдът е установил, че с друго заявление от 07.08.15 г., жалбоподателят Г. отново е поискал от зам. кмета на СО да му се разреши премахването на дървесната растителност върху имота във връзка с което му е поискано експертно становище. Съдът е посочил и наличието на писмо от 06.01.2016 г. за заверка на занемарено при условие, че проектът за застрояване да се разработи така, че да запази съществуващата декоративна растителност. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е формирал изводи, че жалбата е допустима. Посочена е липсата на доказателства за датата на получаване на оспореното писмо. Съдът е посочил, че отказът е оспорен по административен ред пред кмета на СО, но липсвали данни за датата, на която последният е получил преписката, поради което не бил ясен началният момент на срока по чл. 97, ал. 1 АПК, поради което, съдът е приел жалбата срещу първоначалния акт за подадена в срок. По съществото на спора, съдът е преценил оспорения пред него отказ като нищожен. За да формира този извод, е приел, че срокът на разрешението за строеж не е изтекъл и то не е загубило действието си, тъй като този срок е бил прекъснат със завеждането на делото от ЕТ и от момента на съдебното решение е започнал да тече нов срок, в който жалбоподателите са имали обективни пречки да започнат строителството поради неотстранената растителност. Съдът е формирал извод, че жалбоподателите не е било необходимо да подават искане за презаверка, тъй като срокът по чл. 153, ал. 2 ЗУТ не е изтекъл. Съдът е приел, че жалбоподателите са подали искането за премахването на растителността именно в хипотезата за реализацията на строеж, поради което ответникът е следвало да издаде разрешителното, без да коментира растителността. Съдът е посочил, че в този смисъл са били и мотивите на съдебното решение по адм. д. № 4553/2012 г., които били задължителни за административния орган. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани правни изводи. Необоснован е изводът на съда за допустимост на оспорването на административния акт. Както се посочи по-горе в мотивите, съдът е приел, че актът е оспорен и по административен ред пред кмета на Столична община с жалба от 18.04.2016 г. Тази констатация на съда не е вярна. Жалбата на Е. Г. и Н. Г. до г-жа Й. Ф., кмет на Столична община от 18.04.2016 г. се намира на лист 36 от делото. От съдържанието й не може да се направи извод, че тя е жалба срещу отказа на директора на дирекция "Зелена система", обективиран в писмо с рег № СЕК16-ГР94-138/13.04.2016 г. В тази жалба няма и формулиран петитум за отмяна на този отказ. Това обстоятелство ( липсата на жалба по административен ред) се потвърждава изрично и от пълномощника на жалбоподателите в молба до съда от 28.07.2016 г. ( лист 55 от делото). При липсата на жалба по административен ред, съдът неправилно е преценявал допустимостта на жалбата до съда, изхождайки от тази хипотеза. Съдът необосновано е приел, че жалбоподателите са спазили срока по чл. 149, ал. 1 АПК, тъй като липсвали доказателства за връчването на отказа на жалбоподателите. По този въпрос, съдът не е съобразил, че от съдържанието на жалбата до кмета Ф. от 18.04.2016 г. става ясно, че жалбоподателите са знаели за този отказ, нещо повече, той е описан като приложение към жалбата им под т. 8. За да бъде сигурен, че отказът, описан в жалбата като приложение в т. 8 е именно оспореният, съдът е следвало да изиска от ответника това приложение към посочената жалба. Като не е сторил това, съдът е допуснал нарушение на съдпроизводствените правила, изискващи изпращане по делото на цялата административна преписка. По съществото на спора, съдът е приложил неправилно материалния закон и е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на релевантни за разрешаването на спора факти и обстоятелства. Съдът е достигнал до извода, че жалбоподателят в качеството му на титуляр на валидно разрешение за строеж е сезирал ответника с искане за премахване на растителността, попадаща в строителното петно. За да достигне до този извод, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ приемайки, че "давността" за реализацията на строежа не е изтекла към датата на подаване на заявлението от страна на жалбоподателите във връзка с което е издаден оспорения отказ. Разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗУТ в приложимата й към случая редакция гласи следното: 2) Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите, а за линейни обекти на техническата инфраструктура - ако в срок 10 години от влизането му в сила не е завършено строителството. Това се установява писмено от органа, който го е издал. Видно от текста й е, че законодателят не е употребил термина "давност", поради което административният съд неправилно и в противоречие със закона квалифицира срока по чл. 153, ал. 2 ЗУТ като давностен срок. Както се посочи по-горе законът не говори за давност, какъвто термин законодателят е употребил в чл. 67 от Закона за собствеността, а за срок на правно действие на разрешението за строеж. Срочността на разрешението за строеж е нещо различно от погасителната давност на едно субективно право, каквото е ограниченото вещно право на строеж, поради което спрямо срока на валидност на разрешението за строеж не са приложими правилата за спиране и прекъсване на давността. Административният съд е следвало да изложи съображения по релевантния за спора въпрос, а именно - към датата на подаване на молбата от 07.08.2015 г. по повод на която е издаден оспорения отказ, разрешението за строеж имало ли е правно действие или не, тъй като именно наличието на разрешение за строеж с правно действие обосновава интереса на жалбоподателите от иницииране на административното производство за получаване на разрешение за премахване на растителността в мястото, на което ще се реализира строежа. От друга страна, от съдържанието на оспорения отказ става ясно, че една от пречките да се издаде исканото разрешение е вече направено геодезическо заснемане на съществуващата растителност във връзка с проект за застрояване. По делото ( лист 26) се намира писмо на гл. арх. на Столична община, от съдържанието на което става ясно, че на 30.10.15 г. жалбоподателят - Е. Г. е подал заявление за продължаване на срока на действие на разрешение за строеж № 91/01.02.06 г. От значение за изхода на настоящия спор са обстоятелствата, допусната ли е презаверка на разрешението за строеж и при какви условия. По тези обстоятелства липсват обаче доказателства по делото. Съдът е следвало да укаже необходимостта от ангажирането им, което не е направил. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява, че обжалваното решение е неправилно, което е основание за отмяната му. С оглед допуснатите от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, при което се започне с преценката относно допустимостта на жалбата от гледна точка на срока на подаването й. При положителна преценка за допустимост на жалбата, съдът следва да даде указания на страните, че не сочат доказателства за релевантни за спора факти и обстоятелства. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд