Решение № 9168 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2011 г.

Решение № 9168 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14348/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Димитров Петров и Виктор Димитров Петров, чрез процесуалния им представител адв. Петрова, срещу решение № 4108 от 30.08.2011 г., постановено от Административен съд - София-град (АССГ), второ отделение, 35 състав по адм. дело № 1018/2010 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда, както и поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде уважена жалбата против отказа на кмета на Столична община, или в случай на установяване на съществени процесуални нарушения - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Представени са и писмени бележки, с идентично на касационната жалба съдържание. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Каменова, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на настоящите касатори, като наследници на Димитър Петров Иванов, срещу заповед № РД-54-5 от 11.12.2009 г. на кмета на Столична община, с която не е уважено искането им - вх. № РД-2226/18.05.1998 г. на район "Младост" и вх. № 1124-00-1017 от 21.10.2009 г. в СО, за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 743 (стар), кв. 55 (нов), м. "Зона за отдих-Панчарево-района на плажа", отчужден на нуждите на СГНС за парк, актуван с АДС № 4313/1960 г. и АДС № 4312/1963 г. Доводите, изложени в жалбата пред първоинстанционния съд са за незаконосъобразност на заповедта, тъй като имотът им е бил отчужден, но мероприятието за което е бил предвиден не е реализирано изцяло. С обжалваното решение съдът е оставил без уважение жалбата срещу цитираната заповед, като е приел, че съгласно Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти (ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.) правоимащите лица и техните наследници, чиито застроени имоти са били отчуждени до 21.04.1990 г., могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически не е започнало, а в случай, че сградите са съборени - ако строителството фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел, при спазване на съответните правила, норми и нормативи, а в случая тези елементи не са налице. Видно от доказателствата по делото, процесният имот е отчужден по реда на ЗПИНМ, като процедурата е приключила през 1958 г. със завземане на имота и изплащане на обезщетение. Отчужден е застроен имот, като сградите са съборени и отчуждителното мероприятие е реализирано - осъществен е парк. От заключенията на назначената техническа експертиза - основно и допълнително се установява, че и понастоящем - по действащия регулационен план, одобрен със заповед от 1999 г., имотът попада в УПИ I, кв. 55, също с отреждане за парк, като съгласно Общия устройствен план на София, попада в "зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване". Вещото лице е категорично, че е осъществено парково строителство - алейна система, подравняване, залесяване с декоративни дървесни видове и храсти. Паркът се поддържа от Дирекция "Зелена система" на СО, като през 2008 г. също е извършено засаждане на дървета. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че не е запазена проектната документация по реализиране на парка, тъй като мероприятието като фактическо строителство е започнало по смисъла на закона. Предвид установеното, първоинстанционният съд е приел, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването на процесния имот, тъй като сградата е съборена, осъществено е фактическо строителство, реализирано е мероприятието, за което имотът е отреден и бившите собственици са били надлежно обезщетени. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на касационни отменителни основания. Пред настоящата инстанция се излагат доводи, идентични с тези, изложени пред първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението, че по делото не е установено по безспорен начин какво е отчуждителното мероприятие - дали се касае до парк или до хидропроект. Напротив, безспорно е установено от актовете за държавна собственост, че отчуждаването е извършено по регулация - по предвижданията на регулационния план от 1957 г., като мероприятието изрично е посочено - парк - за нуждите на СГНС. Целият терен на имот № 743 е отреден за мероприятието, което е реализирано. Паркът е осъществен далеч преди влизане в сила на реституционния закон, като намиращите в имота сгради са съборени, теренът е подравнен, изградена е алейна мрежа, детски съоръжения и паркова мебел - маси, пейки и беседки, засадена е паркова растителност. Несъстоятелно е възражението, че липсват доказателства - документация за проектиране на парка, както и че не е установено извършване на нарочно залесяване с паркова растителност. Вещото лице, категорично е установило залесяване с паркова растителност, като с възражението на практика се оспорва заключението, което не е оспорено пред първата инстанция. Жалбоподателите не са поискали назначаване на нарочна експертиза от инженер-озеленител или друг специалист, като не са събрани доказателства оборващи констатациите на вещото лице от техническа страна, че в парка и в частност в имота са реализирани парково строителство - подравняване, озеленяване и залесяване. Без всякакво значение е обстоятелството, че не са намерени книжа за реализацията на парка. Приложимата норма изисква започване на фактическо строителство, който елемент от фактическия състав е налице. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че не е установено дали имотът попада в района на парк "Панчарево" или в местност "Зона за отдих - Панчарево - район на плажа". Преди всичко в случая е налице смешение между местност по план и отреждане по план. Освен това настоящото отреждане за имота е ирелевантно, тъй като е безспорно установено, че е осъществено първоначалното мероприятие по регулация, за което имотът е отчужден. Впрочем и настоящото отреждане на имота е за парк. Напълно обоснован с оглед събраните по делото доказателства е изводът на съда, че отчуждителното мероприятие - парк е осъществено, съответно законосъобразно е прието, че не са налице условията на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИМН, ЗБНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване собствеността върху процесния имот. Решението е обосновано, съобразено със закона, и при постановяването му не са допуснати нарушения на производствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, основателна е претенцията за присъждане на разноски в полза на СО. Претенцията е заявена в срок, като размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения - 150 лв. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение