Решение № 11266 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2010 г.

Решение № 11266 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Михайлова Веселинова, от гр. София, срещу решение № 61/25.01.2010 г. по адм. д. № 895/2009 г. на Административен съд София област. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -началникът на Софийската РДНСК чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-Сф-150/8.10.2009 г. на ответника, с която на Надежда Михайлова Веселинова е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да премахне незаконен строеж, представляващ " масивен гараж и едноетажно помещение" в УПИ V!-401, кв. 44 по плана на с. Храбърско, община Божурище, област София като изпълнен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденото е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за който не се представят строителни книжа. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 148 ЗУТ за такъв строеж е необходимо съответно разрешение. Липсата му сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Съдът не е допуснал и нарушение на съществени процесуални норми. Изследван е въпроса за евентуалната търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Строежът е извършен пред 2000 г. С оглед времето на извършването строежът не е търпим, което е пречка да се елиминира премахването му като незаконен. Строежът не може и да бъде узаконен, тъй като по делото не е представено доказателство за инициираното от жалбоподателката производство по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ за узаконяване на строежа със заявление по реда и в срока на § 184, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение