Решение № 4652 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 505/2017 г.

Решение № 4652 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 505/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 11760 от 3.11.2016 г., постановено по адм. дело № 6547/2015 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отменена негова заповед № П-255/15.05.2015 г. В касационната жалба и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В касационната жалба е инкорпорирано и искане за обезсилване на решението на тричленния съдебен състав на ВАС, в частта му относно присъдените в полза на жалбоподателката разноски по делото в размер на 1000.00 лева. Това искане по своята същност представлява искане за изменение на решение № 11760 от 3.11.2016 г., постановено по адм. дело № 6547/2015 г. по описа на ВАС, пето отделение, в частта му за разноските. Ответникът - Д. И. И. от град С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба, в частта й, с която се иска обезсилване на съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима. В текста на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение, в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба, в посочената част, представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото ще следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленния състав на ВАС, пето отделение за произнасяне по така направеното искане за изменение, инкорпорирано в касационната жалба. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва съдебното решение на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № П-255/15.05.2015 г. на министъра на финансите е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на Д. И. И. срещу заповед № П-255/15.05.2015 г. на министъра на финансите, с която на Д. И., ръководител на Инспектората в Министерство на финансите (МФ), с ранг I старши, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 15.05.2015 г. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при липсата на доказателства същата да противоречи на целта на закона, но е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. В подкрепа на тези си изводи, съдът е изложил подробни мотиви, относно обстоятелството, че вменените на Иванова дисциплинарни нарушения са останали недоказани от административния орган в хода на провелото се административно и съдебно производство, поради което тричленният състав е отменил като незаконосъобразна заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и е осъдил Министерство на финансите да заплати на Д. И. сума в размер на 1000.00 (хиляда) лева. Решението, в обжалваната му с касационната жалба част, е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на отменително основание - липса на материалноправните предпоставки на закона за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. От данните по делото безспорно е установено, че дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на Иванова за това, че в периода 1.04.2014 г. - 31.12.2014 г. като не е създала необходимата организация в ръководеното от нея звено, е установила трайна практика за извършване на проверки по сигнали по АПК без да е била издадена заповед от министъра на финансите или негова резолюция и не му е докладвала резултатите от тези проверки (нарушения по т. 1 и т. 2 от заповедта); в периода 11.04.2014 г. - 15.12.2014 г. е участвала в разглеждането на анонимни сигнали (т. 3); в периода 3.04.2014 г. - 20.06.2014 г. е препращала по компетентност сигнали, постъпили в МФ, без да са налице предпоставките на чл. 112 от АПК и е подписвала лично писмата до второстепенните разпоредители с бюджет към МФ (т. 4); в периода 11.04.2014 г. - 26.02.2015 г. като не е създала необходимата организация в ръководеното от нея звено, е установила трайна практика за изготвяне на писма от нея до подателите на сигнали до МФ, вместо на мотивирани писмени решения от министъра на финансите, които да се съобщават до подателите на сигналите, съгласно изискванията на чл. 123 от АПК (т. 5). Отделните групи бездействия/действия са определени като дисциплинарни нарушения, както следва: по т. 1 - неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл като е нарушен чл. 12, ал. 4 от Устройствения правилник на МФ, чл. 33, ал. 1 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората на МФ и т. 5 от раздел V "Преки задължения" от длъжностната характеристика на заеманата от служителката длъжност; по т. 2 - неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл като е нарушен чл. 12, ал. 6 от Устройствения правилник на МФ и т. 5 от раздел V "Преки задължения" от длъжностната характеристика на заеманата от служителката длъжност; т. 3 - неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл като е нарушен чл. 111, ал. 4 от АПК и чл. 37, ал. 7 във връзка с ал. 8 от Устройствения правилник на МФ; по т. 4 - неспазване на кръга на служебните правомощия по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл като е нарушен чл. 112 от АПК и по т. 5 - неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл като е нарушен чл. 123, ал. 1 от АПК и т. 5 от раздел V "Преки задължения" от длъжностната характеристика на заеманата от служителката длъжност. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая, задължение на дисциплинарнонаказващия орган е било да установи описаните в заповедта и вменени на жалбоподателката неизпълнения на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните й правомощия - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗДСл, но от доказателствата по делото безспорно се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били налице конкретни нарушения в действията на служителя. В тази връзка, първоинстанционният съдебен състав е изложил подробни, изчерпателни и обосновани мотиви, по всяко едно от описаните в заповедта нарушения, като изводите му за тяхната недоказаност се споделят изцяло от настоящия касационен състав. По отношение на описаните в т. 1 и т. 2 от заповедта нарушения е налице нормативно несъответствие и неточност, като чл. 12, ал. 5, т. 3 от Устройствения правилник на МФ и посоченият за нарушен от страна на Иванова в заповедта чл. 33, ал. 1 от Вътрешните правила за дейността на Инспектората са противоречащи си, тъй като в тях не е ясно регламентирано, следва ли всяка една проверка, извършвана от Инспектората към МФ да започва с издаване на изрична заповед от министъра на финансите или инспекторатът може да извършва и проверки по своя инициатива, така както е разписано в чл. 12, ал. 5, т. 3 от Устройствения правилник на МФ. Все в тази връзка, описаното в т. 3 от заповедта нарушение, също не може да се приеме за доказано и извършено от страна на Иванова, тъй като от данните по делото е установено, че голяма част от разглежданите и препращани по компетентност на други органи сигнали не са били анонимни, като подателите им са индивидуализирани, а работата по тях не може да се определи като създаваща предпоставки за уронване престижа на министъра на финансите като административен орган, както правилно е приел първоинстанционният състав. Регламентираните в чл. 12, ал. 5 от Устройствения правилник на МФ функции на инспектората, са относими и към описаните в т. 4 и т. 5 от заповедта нарушения, като именно тези нормативноопределени функции, дават правомощие на ръководителя на Инспектората да извършва административен контрол и подпомага министъра при осъществяване на неговите правомощия. Ето защо вменените на Иванова дисциплинарни нарушения са в противоречие с описани по-горе нейни правомощия, а изпълнението и определянето им като неспазване на тези правомощия и неизпълнение на служебни задължения, прави описаните в заповедта нарушения недоказани и неподкрепени от доказателствата по делото. За да се реализира дисциплинарна отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл нарушения съобразно мотивите на издадената заповед, като наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на кръга на служебните правомощия. В случая, с оглед представените доказателства правилно е преценено, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона, тъй като не е установено действие или бездействие на служителя, допуснато в противоречие със служебните задължения. Изложеното налага извода, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката и правомощията на дисциплинарно наказващия орган по налагане на санкция са упражнени в противоречие с нормативните изисквания. Отделно от изложеното и предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарнонаказващият орган не е сторил в конкретния случай. При определяне тежестта на наложеното наказание, административният орган не е съобразил предпоставките, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, каквито в настоящия случай изцяло липсват. В тази връзка следва да се отбележи, че с решението си по образуваното дисциплинарно дело, дисциплинарният съвет е предложил на министъра на финансите да наложи на Д. И. дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 1 г.", с което без да са изложени никакви мотиви в тази насока, дисциплинарнонаказващият орган не се е съобразил. Ето защо като е приел, че оспорената заповед на министъра на финансите е издадена при липсата на материалноправните предпоставки и в противоречие с тях и е отменил същата като незаконосъобразна, Върховният административен съд, пето отделение е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна ще следва да се остави в сила, в тази му част. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция, то същото ще следва да бъде уважено в претендирания от ответника размер, съгласно представените по делото доказателства за реалното им извършване и при липсата на направено възражение за тяхната прекомерност от страна на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия,