Решение № 7801 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2010 г.

Решение № 7801 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Керамика Бургас"АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Сарафово, Керамична фабрика, представлявано от изп. директор Светлин Русев Куртлаков, против Решение № 1007 на Бургаски административен съд по адм. д. № 1326 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 2602-0411/01.07.2009 г. на зам. началника на Митница Бургас, потвърдено с Решение № 4402-0590/05.08.2009 г. на Директора на РМД, с което е отказано възстановяване на акциз за периода 12.02.2007 г. - 11.05.2009 г. в размер общо на 90 572,15 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в съществено нарушение на процесуалните правила като съдът не се е произнесъл по молбата за спиране на съдебното производство до приключване на висящ граждански спор пред Районен съд гр. Бургас по оспорване на истинността на документ - декларацията, подадена от страна на касатора за регистрация по чл. 57б от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Съдът не съобразил, че дружеството незаконосъобразно е регистрирано по чл. 57а ал. 1 от ЗАДС и необосновано приел, че от момента на регистрация, извършена по искане на дружеството, до момента на прекратяване на регистрацията то дължи акциз само на формалното основание на незаконосъобразната регистрация. Ответникът по касационната жалба, чрез юрк. Цончева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Съгласно новия чл. 57а от Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.01.2007 г., на задължителна регистрация по този закон подлежат лицата, които произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната кокс или въглища, както и лицата, които извършват сделки с кокс или въглища. Не е било спорно, че жалбоподателят е имал качеството на търговец с въглища и като такъв е подал заявление за регистрация, което заявление е било уважено и е получил удостоверение за регистрация от 12.02.2007 г. След регистрацията си дружеството коректно е подавало месечни акцизни декларации, начислило е и е платило акциз общо в посочения по - горе размер до 11.05.2009 г., когато по негово искане, след прекратяване на регистрацията му, е получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Последното е станало, тъй като повече от две години след регистрацията си, лицето е установило, че на осн. чл. 24, ал. 3 и 4 от ЗАДС следва да бъде освободено от заплащане на акциз, тъй като се явява краен потребител на енергиен продукт. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 от същия закон, освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани в минералогични процеси. По ал. 3 и 4 на текста освобождаването по ал. 2, т. 1 - 5 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители. Редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона. На осн. чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Съгласно ал. 2, т. 16 на текста, освобождаване за потребление е потреблението на кокс и въглища от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 за свои собствени нужди. Това означава, че след регистрацията си жалбоподателят е имал задължения за заплащане на акциз, които е изпълнявал до момента на освобождаването му от заплащането на такъв. На осн. чл. 27, ал. 1 от Закона, в приложимата му редакция, недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад, в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател. Доколкото, очевидно, хипотезата за подлежащ на възстановяване акциз не се отнася за случая, а при внасянето на акциза, жалбоподателят е имал такова задължение, няма основание да се приеме, че внесеният от него акциз е "недължимо платен", поради което не са били налице условията на чл. 27, ал. 1 от закона на исканото възстановяване. Съдът правилно е приел, че при наличието на посочения регистрационен режим, подаване на заявление за регистрация и подаване на акцизни декларации, платените суми за акциз до освобождаването на лицето от заплащане на акциз не са недължимо внесени. При влизането в сила на изменението на ЗАДС в сила от 01.01.2007 г., касационният жалбоподател е следвало едновременно да подаде заявление за регистрация и в същото време да подаде такова за освобождаване от акциз като краен потребител, за да не дължи процесните суми за акциз. Незнанието на закона не може да го извини, при наличието на процедура по освобождаване от акциз, която той не е спазил. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради отказ за спиране на производството до решаване на посоченото по-горе гражданско дело. Това е така, защото дори да бъде признато за установено, че касационният жалбоподател не е подписал заявлението за регистрация, той е подлежал на задължителна регистрация по ЗАДС и административният акт на регистрирането му е влязъл в сила, нещо повече-въз основа на него лицето е подавало акцизни декларации в посочения по-горе период и е плащало доброволно задължения за акциз. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение