Решение № 11216 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение 97/29.03.2023 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. 162/2022 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001621003627-091-001/16.11.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, относно определените задължения за ДДС в размер 1 824 лева и за лихви за забава в размер 867.95 лева. Отменената част на РА е определена като разлика на установените с акта публични задължения и новият им размер след изменението на РА със съдебния акт. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за опущения в познавателната дейност на съда по преценка на част от писмените доказателствени средства пътни листове, които са в основата на констатацията му, че превозното средство, за които са попълвани листовете, се използва единствено за целите на извършвани от ревизираното лице облагаеми доставки. С това обосновава оспорването на правния извод на съда, че за получените доставки на стоки и услуги, свързани с автомобила, за данъчно задълженото лице е възникнало пълно право на приспадане на данъчен кредит. Настоява, че не е установено използването на полученото по доставките с предмет лизингови вноски за лек автомобил и гориво само за облагаеми доставки, поради което те са свързани с цялата икономическа дейност на търговеца, която включва облагаеми и освободени доставки, а за доставки използвани за освободени доставки не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Юнивърс файнънс ЕАД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските сторени в касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С обжалваното решение е изменен ревизионен акт Р-16001621003627-091-001/16.11.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, като са редуцирани установените с акта публични задължения: за ДДС от 21 525.04 лева на 19 701.04 лева и за лихви за забава от 7 458.19 лева на 6 590.24 лева. Според съда не съществува основание за извършената от органите по приходите с оспорения акт корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в данъчни периоди от м. 01.2016 г. до м. 11.2019 г. и от м. 01 до м. 07.2020 г. чрез признаване на частичен данъчен кредит, вместо упражненото от ДЗЛ пълно право на приспадане по доставките с предмет заплащане на лизингови вноски за лек автомобил БМВ 750 LD и покупка на гориво. От пътните листове се установявало използването на превозното средство в ревизирания период за обход на обекти на дружеството, които са пряко свързани с осъществяваната от него икономическа дейност, а това обуславяло правото на пълен данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Прието е, че органите по приходите не са мотивирали констатациите си за използване на полученото по доставките и за предоставянето на заеми срещу лихва, третирани като освободени доставки. Съдът е намалил размера на задълженията за ДДС със сумата 1 824 лева, съответстваща на непризнатата от администрацията част от данъчния кредит по фактурите за лизинговите вноски и за покупка на гориво. Пропорционално е намалил и акцесорното задължение за лихва. Решението е неправилно. При действието на чл. 73, ал. 1 ЗДДС правото на ДЗЛ на приспадане на частичен данъчен кредит /ЧДК/ е за данъка за стоки или услуги, ползвани за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, но и на такива, за които няма такова право. Размерът на ЧДК се определя като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, определен по реда на чл. 73, ал. 2 ЗДДС, като се определят оборота от доставките с право на данъчен кредит по чл. 73, ал. 3 ЗДДС и оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности по чл. 73, ал. 4 ЗДДС. При изчисляването на коефициента по чл. 73, ал. 2 ЗДДС следва да се съобразят правилата на чл. 64 ППЗДДС. Коефициентът се изчислява на база оборотите от предходната година или оборотите от месеца, в който възниква правото на приспадане /когато няма обороти от предходната година/. Размерът на ЧДК се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година според оборотите от същата година /вж. чл. 73, ал. 6 ЗДДС/. Не е било спорно, че ДЗЛ е осъществявало доставки на финансови услуги по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като е предоставяло заеми срещу лихва. Първостепенният съд е приел за установен утвърждавания от органите по приходите факт, че декларираните от жалбоподателя освободени доставки са 77.29 % от всички извършени доставки в ревизирания период. С източник на специални знания е проверил правилността на коефициентите по чл. 73, ал. 2 ЗДДС и на коефициента за преизчисленията на ЧДК за текущата година по чл. 73, ал. 6 ЗДДС. Не съществува логическо или опитно правило, което да свързва информационната следа за движението в пространството на лекия автомобил БВМ, което първостепенният съд е определил като обход на обекти на дружеството, с конкретна от дейностите на ДЗЛ измежду тези за извършване на доставки, за които има право на приспадане или тези, за които такова право не възниква. По хипотеза в обектите на дружеството се осъществява независимата му икономическа дейност. Тази дейност формира оборота за всички доставки и дейности по чл. 73, ал. 4 ЗДДС, част от който е оборота от доставките с право на приспадане на данъчен кредит по чл. 73, ал. 3 ЗДДС. За данъчния субект е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на юридическите факти, с които обвързва настъпването на благоприятните правни последици /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. В случая не е несъмнено доказването на отреждането на полученото по доставките, свързани с лекия автомобил БМВ, единствено за последващи облагаеми доставки. Правилата на доказателствената тежест задължават съда да приеме за ненастъпили правните последици на недоказания факт. За ответника по касация не е възникнало пълно право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за лизингови вноски и за покупка на гориво. Със средствата на данъчния контрол по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС са коригирани в съответствие с материалния закон резултатите на РЛ по данъчни периоди, при съобразяване на размерите на данъчното предимство с прилагане на коефициентите по чл. 73, ал. 2 и ал. 6 ЗДДС. Публичните задължения на ДЗЛ съществуват в размерите по РА и изменянето на акта с първоинстанционното решение е неправилно. Дължима е отмяна на съдебния акт в обжалваната част относно съдържащата се в изменението на РА имплицитна отмяна и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. При този изход на спора на Националната агенция за приходите се дължат деловодни разноски в общ размер 2 998.98 лева, от които 275.79 лева за упълномеряване на разноските за първоинстанционното съдебно производство и 2 723.19 лева за касационното съдебно производство /държавна такса за касационното оспорване в размер 21.54 лева и юрисконсултско възнаграждение 569.19 лева/. Юрисконсултското възнаграждение е определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение