Решение № 9226 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2019 г.

Решение № 9226 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите срещу решение № 1253 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 7125/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение - тричленен състав, с което е отменена негова заповед № РД-15-256/26.03.2018 г. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата И. Марковска от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, втора колегия – петчленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № РД-15-256 от 26.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за прекратяване на служебното правоотношение на И. Марковска на длъжност "главен експерт" с ранг I младши в Дирекция "Развитие на селските райони" - Отдел "Социално-икономическо развитие на селските райони", считано от 26.03.2018 г. С постановеното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил оспорената заповед, след като е обосновал извод за издаването й в нарушение на материалноправното условие за действително съкращаване на заеманата длъжност съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключение на съдебно-кадрова експертиза. Установено е, че с новото длъжностно разписание от 26.03.2018 г. числеността на щатните бройки не е променена. По предишното длъжностно разписание от 27.02.2018 г. в Дирекция "Развитие на селските райони" е имало 6 отдела с общо 50 щатни бройки. След преструктурирането отделите са намалени на 5, а от общо 50 щатни бройки има незаети за длъжностите "старши експерт", "главен експерт" и "държавен експерт". При съпоставянето на длъжностните характеристики е установено, че дейността на закрития отдел "Социално-икономическо развитие на селските райони" е преминала в отдел "Публични мерки", в който има 3 заети и 3 незаети бройки за "главен експерт". Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в случаите на съкращаване на длъжността. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, съгласно дефиницията в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл ще е налице, когато нормативно определената позиция не съществува и системата от изпълнявани функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, са закрити без да бъдат прехвърлени към друга длъжност. От фактическа страна е установено, че заеманата от държавния служител длъжност "главен експерт" фигурира и по новото длъжностно разписание в отдел "Публични мерки" с увеличени щатни бройки, а преките й задължения са сходни с тези в предишния отдел "Социално - икономическо развитие". Не е установено принципно разминаване в системата от възложени функции, задължения и изисквания. При това фактическо положение не е налице действително съкращаване, изразяващо се в пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността или в създаване на качествено нова длъжност със значително по степен и съвкупност функционално изменение. Фактическите изводи на първата съдебна инстанция не се основават на "сляпо приемане на събраните по делото доказателства", както се твърди в касационната жалба, а на съвкупната им преценка. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. С оглед обстоятелството, че е налице увеличение на бройките за "главен експерт" и незаети щатни бройки, следва да бъде подкрепено направеното тълкуване относно пределите на оперативната самостоятелност, в които органът по назначаване упражнява правомощията си по разработване и утвърждаване на длъжностни разписания. Основаващите се на изменението на длъжностното разписание правни действия по прекратяване на служебни правоотношения следва да са съобразени с целта на закона за постигане на възможно най-ефективна и оптимална организация на администрацията. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и поради това я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на размера от 1000 лв. на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема на осъществената защита пред касационната инстанция, искането на ответницата по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция следва да бъде уважено за сумата 600. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,