Решение № 6824 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2015 г.

Решение № 6824 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "СИБ" ЕООД гр. Бургас против решение № 346/20.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1753/2014 г. по описа на Административен съд-Бургас. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна директора на Дирекция " ОДОП"-Бургас не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт № 021400103/24.04.2014 г. на ТД-Бургас на НАП, потвърден с решение № 213/25.07.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат, административният съд приема за законосъобразно определеното от органа по приходите задължение на дружеството по ЗДДС, произтичащо от извършена корекция на ползван данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за данъчен период декември 2013 г. в размер на 17158,36 лв-главница и 476,79 лв-лихва. За неприложима е счетена разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС доколкото бракуването на стоки не е обусловено от изтичане на някакъв нормативно определен срок на годност на продуктите, а е резултат от възникнал търговски спор между "Делта Хендел" ЕООД и ревизираното дружество, който е прекратен, а бракуваните стоки предадени обратно на доставчика по приемо-предаветелни протоколи. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по делото са установени правилно и по тях страните не спорят. Спорен е въпросът за приложението в случая на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, според която корекция по чл. 79, ал. 3 не се извършва в случай на брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд за неприложимост на нормата в разглеждания случай, при който бракуването на стоката и предаването й на доставчика се дължи на невъзможност за продажбата й след прекратяване на договора с държателя на търговската марка. Понятието годност/трайност по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС следва да се тълкува само в смисъла на промяна на физико-химическите свойства на стоката, настъпващи след изтичането на нормативно определен срок. Само в този случай при бракуването на стоките не се дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Нормата въвежда изключение и не може да се тълкува разширително и за бракуване на стока, за която е отпаднало правота да бъде продавана, поради прекратяване на отношенията с държателя на търговската марка, както неоснователно претендира касатора. Като е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният администартивен съд, второ отделение,