Решение № 10523 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15833/2011 г.

Решение № 10523 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15833/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Силвърсан България" ЕООД - гр. Хасково срещу решение № 1597/20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 79/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 16251000122/08.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 926/23.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 139 606,90 лв., ведно с лихви за забава в размер на 29 119,98 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закони необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е имал сключен договор за продажба на процесния тютюн за египетската фирма и е извършил доставка на тютюн в тази трета страна, включително организирайки превоза. Износът на стоката за Египет според касатора е доказан на първо място от фактурите, издадени от "Исперих БТ" АД на египетското дружество, както и от открития акредитив от последното, извършените плащания от египетската фирма, коносаментите при транспортирането на стоките и потвърждението от Египет, че стоката е пристигнала. Твърди, че неправилно и приходните органи и съдът не са признали, че е извършен износ на стоката. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Гатев. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита я оспорва, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, тъй като правилно съдът е приел, че по силата на чл. 37, ал. 1 ЗДДС е необходимо да се представят изискуемите се съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗДДС документи - митническа декларация, фактура за доставка и документ за превоз, като първата не е налице, тъй като не е представена такава, в която касаторът да е вписан като износител. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани доказателства, че е извършен износ на стоката - тютюн от касатора към египетското дружество "Ийстърн Къмпани" С. А. Е., Кайро, Египет. За да обоснове този извод съдът се е позовал на чл. 28 ЗДДС и чл. 21, ал. 1 ППЗДДС, тъй като в митническата декларация жалбоподателят не фигурира като износител. Според съда в чл. 21 ППЗДДС са посочени минимално необходимите документи, с които издателят на данъчна фактура следва да разполага, респ. представи в хода на насрещната проверка или ревизия, за да приложи нулева ставка за ДДС. Обсъдена е от съда и разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗДДС, според която ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 (по чл. 21, ал. 1 ППЗДДС) до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се приложат. Съдът въз основа на установената от него фактическа обстановка, вследствие на обсъдените от него доказателства и приложимите материалноправни разпоредби от ЗДДС, респ. ППЗДДС е направил извод, че законодателят е поставил изискване за прилагане на нулева ставка по чл. 28 ЗДДС, освен реално извършен износ и представяне на визираните в чл. 21, ал. 1 ППЗДДС документи, като представянето на митническа декларация, в която доставчикът да е посочен като износител, е един от елементите на сложния фактически състав, с осъществяването на който законодателят свързва прилагането на нулева ставка на данъка. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 28 ЗДДС третира доставки на стоки, изпращани или превозвани до трети страни, т. е. тези извън Европейския съюз и законодателят е предвидил те да се облагат с нулева ставка за ДДС. За да се приеме, че е налице такава доставка, която да се обложи с нулева ставка законът предвижда в чл. 37 ЗДДС да се представят документи, които да удостоверят наличието на обстоятелства по тази глава (глава Трета) от закона, която регламентира, че документите за доказване се съдържат в ППЗДДС. В ал. 2 на същата разпоредба пък е предвидено, че ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат, а ако впоследствие доставчикът се снабди с тези документи, той коригира по реда, определен в ППЗДДС. Такива доказателства не са представени. В процесния случай не се спори между страните по делото, че в митническата декларация не е посочено името на касатора като износител, а това на "Исперих БТ" АД. Не се спори по делото, че касаторът "Силвърсан България" ЕООД е издал фактури за износ на тютюн с получател египетското дружество "Ийстърн Къмпани" С. А. Е., Кайро, Египет, както и че е извършено плащане на стойността на доставката с банков чрез открит документарен акредитив. Установено е, че касаторът е закупил същото количество тютюн от "Мед Табако Къмпани" - Швейцария. Не се спори също така, че още по време на ревизията при извършена насрещна проверка на "Исперих БТ" АД е установено и в представените сертификати за произход, отново като износител е посочен "Исперих БТ" АД, а не касатора. Последният фигурира само в коносаментите, но не и в митническите декларации, както и пред приходните органи е дал обяснение, че той е организирал транспорта на процесния тютюн, както и че към този момент още не е бил придобил собствеността на тютюна от "Мед Табако Къмпани" - Швейцария. Изискването на цитираната разпоредба от ППЗДДС доставчикът да е вписан като износител в митническата декларация е необходимо условие, за да може той да приложи нулева ставка за ДДС, т. е. облагаема доставка със ставка нула. При неизпълнение на това изискване, не възниква възможността да се приложи нулевата ставка. Превозните документи и коносаментите са също документи, които трябва да са налице за прилагане на нулева става по чл. 28 ЗДДС, но те не могат да заместят неизпълнението на императивното изискване на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДДС относно митническата декларация, в която като износител да се впише доставчикът. Законодателят не дал възможност да се избира, което означава, че всичките посочени в чл. 21 ППЗДДС документи са задължителни за да се докаже, че стоката е изнесена за трета страна, извън Европейския съюз. От целия доказателствен материал по делото, може да се направи извод, че касаторът не е износител на тютюна, а е участвал при организирането на превозването тютюна до Египет. От съдебно-счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд, както и изявленията на вещото лице в съдебно заседание на 04.07.2011 г. и от доказателствата, приложени по делото се установява, че към момента на експедиране на стоката за Египет, тя е собственост на "Мед Табако Къмпани", както и липсват доказателства за прехвърляне собствеността й от "Мед Табако Къмпани" на "Силвърсан България" ЕООД. Според вещото лице "Силвърсан България" ЕООД е заплатила стоката на "Мед Табако Къмпани" едва, когато е получил плащането от египетската фирма. Разпоредбата на чл. 28 ЗДДС третира доставки на стоки, изпращани или превозвани до трети страни, т. е. тези извън Европейския съюз и законодателят е предвидил те да се облагат с нулева ставка за ДДС. За да се приеме, че е налице такава доставка, която да се обложи с нулева ставка законът предвижда в чл. 37 ЗДДС да се представят документи, които да удостоверят наличието на обстоятелства по тази глава (глава Трета) от закона, която регламентира, че документите за доказване се съдържат в ППЗДДС. В ал. 2 на същата разпоредба пък е предвидено, че ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на тази глава не се прилагат, а ако впоследствие доставчикът се снабди с тези документи, той коригира по реда, определен в ППЗДДС. В процесния случай не се спори между страните по делото, че в митническата декларация не е посочено името на касатора като износител, а това на "Исперих БТ" АД. Не се спори от страните, че касаторът "Силвърсан България" ЕООД е издал фактури за износ на тютюн с получател египетското дружество "Ийстърн Къмпани" С. А. Е., Кайро, Египет, както и че е извършено плащане на стойността на доставката с банков чрез открит документарен акредитив. Установено е, че касаторът е закупил същото количество тютюн от "Мед Табако Къмпани" - Швейцария. Не се спори обаче, че още по време на ревизията при извършена насрещна проверка на "Исперих БТ" АД е установено и в представените сертификати за произход, отново като износител е посочен "Исперих БТ" АД, а не касатора. Последният фигурира само в коносаментите, но не и в митническите декларации, както и пред приходните органи е дал обяснение, че той е организирал транспорта на процесния тютюн, както и че към този момент още не е бил придобил собствеността на тютюна от "Мед Табако Къмпани" - Швейцария. Изискването на цитираната разпоредба от ППЗДДС доставчикът да е вписан като износител в митническата декларация е необходимо условие, за да може той да приложи нулева ставка за ДДС, т. е. облагаема доставка със ставка нула. При недоказване, че към момента на издаване на фактурите към египетското дружество и към момента на изнасянето на процесния тютюн, касаторът не е бил още собственик на тютюна, не може да се възприеме тезата на касатора, че е следвало да се признае от приходните органи и от съда нулева ставка. Превозните документи и коносаментите са също документи, които трябва да са налице за прилагане на нулева става по чл. 28 ЗДДС, но те не могат да заместят неизпълнението на императивното изискване на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДДС относно митническата декларация, в която като износител да се впише доставчикът. Законодателят не дал възможност да се избира, което означава, че всичките посочени в чл. 21 ППЗДДС документи са задължителни за да се докаже, че стоката е изнесена за трета страна, извън Европейския съюз. При неизпълнение на това изискване, не възниква възможността да се приложи нулевата ставка. В този смисъл е налице и произнасяне от СЕС в Люксембург по съединени дела С-608/10, С-10/11 и С-23/11, като съдът е категоричен, че при неизвършване на корекция в митническата декларация за да се промени износителя (както е в процесния случай и възможността, дадена в този смисъл и от българското законодателство), то възстановяване за износа не може да възникне. От целия доказателствен материал по делото, може да се направи извод, че касаторът не е износител на тютюна, а е участвал при организирането на превозването тютюна до Египет. От съдебно-счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд, както и изявленията на вещото лице в съдебно заседание на 04.07.2011 г. и от доказателствата, приложени по делото се установява, че към момента на експедиране на стоката за Египет, тя е собственост на "Мед Табако Къмпани", както и липсват доказателства за прехвърляне собствеността й от "Мед Табако Къмпани" на "Силвърсан България" ЕООД. Според вещото лице "Силвърсан България" ЕООД е заплатила стоката на "Мед Табако Къмпани" едва, когато е получил плащането от египетската фирма. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, визирани от касатора. Затова обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от ответника по касационната жалба, такива са присъдени в първоинстанционното решение и те съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК са за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,