Решение № 2095 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2017 г.

Решение № 2095 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6803/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", чрез процесуалния му представител юрк. Рашева, против решение № 3145 от 05.05.2017 г. постановено по адм. дело № 1176/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена негова Заповед № 1983к-184/24.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Й. К. Й. и е прекратено служебното й правоотношение на държавен служител. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно е приложен материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество като се отхвърли жалбата. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Й. К. Й., чрез пълномощника си адв. Пенчев, в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед № 1983к-184/24.01.2017 г. издадена от Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на Й. К. Й. - младши инспектор I степен (Министерски съвет) в сектор "Д. противопожарен контрол и превантивна дейност" на първа РСПБЗН към Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, за дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. първо вр. чл. 153, ал. 6 вр. ал. 3, т. 4, пр. второ вр. чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. първо вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във вр. с т. 15 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 3, пр. първо и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното й правоотношение. С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, оспорваната заповед, като в мотивите си съдът е приел, че е издадена от компетентния административен орган по чл. 227 вр. чл. 159 ЗМВР и т. 22 от Приложение № 2 на Класификатора на длъжностите в МВР, в изискуемата от чл. 210 ЗМВР форма. При провеждане на дисциплинарното производство е спазена стриктно процедурата - ДНО е приел писмените обяснения на държавната служителка, дадена й е възможност да се запознае с преписката и да даде обяснения, както и да представи доказателства в своя защита, наказанието е наложено след провеждане на цялостната процедура и в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Незаконосъобразността на заповедта е мотивирана с постановяването й при "други съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон". дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил възраженията на държавната служителка, което е нарушение по смисъла на чл. 35 АПК, ограничаващо правото й на защита. Прието е също, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал наличието на фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" по посочените норми на закона. При така възприетата липса на дисциплинарните нарушения съдът е извел правен извод за липса на законово изискуемите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради което е преценил наложеното наказание като незаконосъобразно. Решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка и събрани в пълен обем релевантни доказателства. При обсъждане на събраните в дисциплинарната преписка доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка: Й. К. Й. е назначена на длъжност младши инспектор I степен в сектор "Д. противопожарен контрол и превантивна дейност" на първа РСПБЗН към Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. На 05.07.2016 г. в МВР е подаден сигнал от С. К. К., в който се сочи, че: 1. държавният служител Й. работи и като кредитен консултант към фирма за бързи кредити - П. Ф. Б. ООД; 2. в качеството си на кредитен консултант й е дала кредит и събира седмичните й вноски и 3. при събирането на сумите "си служи" с нецензурни думи, "заплашва" я, че е служител на МВР, опитвайки се "да вземе по-високи вноски и лихви" /л. 136/. На 07.07.2016 г. сигналът е изпратен в дирекция "Инспекторат" на МВР, откъдето е разпоредена проверка по случая със срок - 30.08.2016 г. /л. 135,134,133/. На 18.07.2016 г. директорът на ГДПБЗН е издал заповед № 1983з-270, с която на осн. чл. 41, ал. 4 ЗМВР е назначил комисия за извършване на проверка на фактите и обстоятелствата, изложени в сигнала и изготвяне на справка /л. 138/. При проверката е било установено, че Й. е сключила безсрочен граждански договор № 4001-40/20.11.2013 г. с посоченото в сигнала дружество; изпълнявала е функции на кредитен консултант и като такава е сключила договор за кредит с получател Й. Р. К. за 530.82 лв.; за финансовата 2014 и 2015 г. е декларирала пред НАП доходи от извън трудови правоотношения, получени от П. Ф. Б. ООД. Поканена да даде обяснения, държавната служителка е категорично е заявила, че "няма свързани задължения с граждани, няма служебни ангажименти с частни фирми, няма сключени договори - трудови или граждански, извън служебното й правоотношение, няма сключен договор за работа с П. Ф. Б. ООД.... "/л. 143-144/. При направената проверка на подадените от Й. декларации рег. № 629 и 628/12.03.2016 г. и рег. № 491/17.03.2015 г. по чл. 160 ЗМВР за обстоятелствата по чл. 153, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР също било установено деклариране на неверни данни, тъй като е заявила, че не получава доходи извън трудовото й възнаграждение и не работи по трудов или граждански договор. /Справка рег. № 1983р-12066 - л. 124-132/. Безспорно установената фактическа обстановка обосновава извода на ДНО за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение" на Й. за тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че: 1. В нарушение на забраната по чл. 153, ал. 3, т. 4 ЗМВР е работила по граждански договор от 20.11.2013 г., което е несъвместимо със службата й в МВР; 2. Не е декларирала това обстоятелство, каквото е законовото й задължение по чл. 153, ал. 6 ЗМВР. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 3 ЗМВР неподаването на декларация е "тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", т. е. само по себе си това "формално" нарушение е достатъчно за налагане на наказание и прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител. 3. Декларирала е неверни данни в писмени декларации, дължими по силата на чл. 160 ЗМВР за това, че няма доходи извън служебното си правоотношение и не работи по друг трудов или граждански договор; 4. В нарушение на т. 15 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е допуснала във взаимоотношенията й по повод работата като кредитен консултант да се създаде у конкретно лице - г-жа К. и семейството й негативна представа за поведението на държавните служители от МВР, по повод на което е подаден сигнал до Инспектората на МВР. Посочените изводи се подкрепят от събраните писмени доказателства, необорени от Й. Предвид изложеното и липсата на нарушение на административната процедура при обследване на дисциплинарните нарушения и издаване на процесната заповед се налага правния извод за обоснованост и законосъобразност на наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. Наказанието е наложено след като са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за правилното изясняване на случая, вкл. възраженията на Й., които са опровергани от приложения по делото граждански договор, почеркова експертиза и др. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповед № 1983к-184/24.01.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е издадена в границите на компетентността на органа, при спазване на изискванията за форма и на административно производствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са били налице основания за нейната отмяна. Касационната жалба, като основателна, следва да бъде уважена, а обжалваното решение - отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на правния спор, с което жалбата на Й. Й. срещу Заповед № 1983к-184/24.01.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението, като неоснователна, да се отхвърли. С оглед изложеното направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 8 ГПК, Й. К. Й. следва да бъде осъдена да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 300 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение