Решение № 15047 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2020 г.

Решение № 15047 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3909/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ГБСМДЛ "ЗИНВЕСТ-К" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Царево" № 1, представлявано от управителя П. Белчев, чрез пълномощника му адв. В. Василев от АК Пловдив, срещу Решение № 242 от 30.01.2020 г., постановено по адм. дело № 955/2018 г. от Административен съд Пловдив, в която са развити доводи за неправилност на съдебния акт порад необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, както и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – Община Асеновград в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвиди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от управителя на ГБСМДЛ "ЗИНВЕСТ-К" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, с която е предявен иск срещу Община Асеновград за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени, неимуществени вреди и пропуснати ползи, общо в размер на 52 915. 96 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното им изплащане, настъпили вследствие на принудителното изпълнение на незаконосъобразен акт – Заповед № А-1516/25.08.2010 г., издадена от заместник-кмета на общината, с която е наредено да се изземе от владението му недвижим имот – частна общинска собственост, съгласно АЧОбС № 113/20.03.1998 г., на осн. чл. 65, ал. 1 ЗОбС, поради това, че се държи без правно основание. С обжалваното решение така предявеният иск е отхвърлен, като в мотивите е прието, че претенцията на ищеца е погасена по давност. Решението е неправилно. Постановено е при особено съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд по следните съображения: Обжалваното решение не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В него съдът не е изложил никакви фактически установявания, свързани с исковата претенция, поради което не става ясно кои факти е приел за установени, въз основа на кои доказателства, кои от възраженията на страните са основателни и кои – не. Липсват мотиви относно основателността или неоснователността на иска. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, в решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Недопустимо е касационната инстанция да прави анализ на доказателствата и да установява фактите по делото. Решението на съда е последният акт в исковото производство, с който то завършва. В него е формирана волята на съда по отношение на компетентността на съда; допустимостта на производството; извършените процесуални действия; събраните в хода на производството доказателства и приетите за установени с тях факти; възраженията на страните; приложимия материален закон. За да е редовно, решението на съда трябва да е мотивирано, като мотивите обхващат преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той е стигнал до решението. Мотивите трябва да бъдат ясни и пълни, като в тях съдът излага съображенията си защо дава вяра на едни факти и доказателства и отхвърля други, като обсъжда всяко едно от тях. За да може да защити правото, накърнено от правния спор, съдът трябва да разреши спора, като издири действителното правно положение, да прогласи на чия страна е правото и да разпореди съответното на това право поведение, т. е. да уважи или да отхвърли иска. След като стигне до окончателните фактически констатации, съдът пристъпва към обсъждане на възраженията на страните във връзка с установените факти и събраните доказателства. В обжалваното решение съдът не е изложил фактическата обстановка по делото, която е приел за установена; не е обсъдил доказателствата, посочени от страните в защита на твърдяните от тях факти и обстоятелства; не е посочил кои факти приема за установени с тях и кои – не, т. е. не е разрешил спорното право. От друга страна е преповторил дословно възражението на ищеца за изтекла погасителна давност, без да обсъди доказателствата, посочени от ответника по иска, поради което не става ясно от кои факти и е извел посочените в мотивите изводи в тази връзка. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е порочно поради липсата на мотиви, което прави невъзможен касационният съдебен контрол. Решението, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение