Решение № 12075 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2011 г.

ВАСIV отделение28.09.2011 г.докладчик Аделина Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 28.01.2011 г. по адм. дело № 582/2010 г. на Варненския административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 12075 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5484/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Тинка Христова Николова чрез адвокат Николай Делчев Ташев против решение № 163 от 28.01.2011 г. по адм. дело № 582/2010 г. на Варненския административен съд. С него е отменена заповед № ПР 121 от 19.10.2009 г., издадена от кмета на район "Аспарухово", община Варна, поправена със заповед № ПР 02 от 28.01.2010 г. в частта й относно определената оценка в размер на 120 лева на подобренията в поземлен имот № 518 по КПП, попадащ в поземлен имот № 505.903 по плана на новообразуваните имоти на местността "Под село", землището на с. Звездица и е определена нова оценка в размер на 1556.31 лева. Прави доводи за допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните и заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не подлежи на ограничително тълкуване понятието правоимащи. Такива могат да бъдат освен ползвателите с предоставено право по силата на постановления на Министерския съвет и собственици на основание, различно от земеделската реституция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г.. Образувано е по жалба от Владимир Йорданов Василев против заповед № 121 от 19.10.2009 г. на кмета на район "Аспарухово". С нея е одобрена оценката за подобрения и насаждения в размер на 120 лева, намиращи се в поземлен имот № 518 по КПП, попадащ в имот № 505.903 по плана на новообразуваните имоти със собственик - Йордан Василев Василев. Постановено е сумата да се заплати в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта от наследниците на Киро Петров Киров в полза на Йордан Василев Василев. С последваща заповед № ПР-02 от 28.01.2010 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, като вместо името Йордан Василев Василев е посочено името на Владимир Йораданов Василев. Жалбоподателят е възразил, че е собственик на имота, доколкото той и праводателят му са го придобили чрез валидни прехвърлителни сделки и непрекъснато го владеят. На следващо място е счел за силно занижена определената оценка. От писмените доказателства по приложената административна преписка и представените такива от страните по делото, съдът е установил всички относими към случая факти. Административното производство по извършване на оценка на подобренията и насажденията е започнало по молба от Тинка Христова Николова от 23.08.2009 г.. Към нея е приложила решение № 68 от 20.05.1993 г. на ПК за възстановено право на собственост на наследници на Киро Петров Киров, между които попада и тя; заповед № ПР 51 от 15.02.2006 г. за възстановено на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост на същите върху имот № 30497.50816 с площ от 1.422 декара в местността "Под село", землището на с. Звездица. Заповедта е поправена със заповед № ПР 74 от 23.02.2007 г., като имотът е описан с № 30497.505.903 с площ от 1.388 декара. Приложена е и служебна бележка относно влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по отношение на процесния такъв, поради липса на постъпили жалби. В регистъра към плана имот № 816 е записан на наследници на Киро Петров Киров. Кметът е счел искането за основателно и е издал оспорената заповед. В мотивите към нея се е позовал изрично на три обстоятелства: че конкретният имот се ползва от Йордан Василев Василев; включен е в имот, възстановен на наследници на Киро Петров Киров с решение на поземлена комисия; в имота са извършени подобрения от собственика, подлежащи на оценка и заплащане от наследниците на Киров на Йордан Василев Василев. Доколкото към датата на издаване на заповедта Йордан Василев Василев вече е бил продал имота на сина си - Владимир Йорданов Василев, то с последваща заповед № ПР 02 от 28.01.2010 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, относно лицето, имащо право да получи стойността на подобренията. Отделно от това Владимир Йорданов Василев по силата на покупко-продажба от 1997 г. се легитимира, като собственик на дворно място, съставляващо имот № 518 в село "Звездица". Праводателите му са закупили същия имот от Велико Иванов Станев през 1990 г.. Последният се е легитимирал, като собственик с нотариален акт от 1968 г.. Имотът не е бил нанесен в плана на новообразуваните имоти. Собственикът му е поискал изменение на влезлия в сила план на основание § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Искането е предявено след издаване на оспорената пред административния съд оценителна заповед. По искането е издадена заповед от 28.12.2010 г. за заличаване на три имота, между които и имот № 903 и образуване на нов имот № 518 с площ от 1088 кв. м. със собственик Владимир Йорданов Василев. Заповедта не е влязла в сила. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно оценителна експертиза. От заключението е установено, че стойността на подобренията и трайните насаждения възлиза на 1556.31 лева. При тези данни по делото, съдът е направил пълен анализ на нормативната база. Приел е на първо място, че искането за оценка е направено от собственици с възстановено право на собственост. Жалбоподателят, като лице, извършило подобрения и установявящо право на ползване върху имота има правата по чл. 72 от ЗС да получи стойността на подобренията и трайните насаждения, с които е увеличена стойността на имота. Обсъдил е възраженията на възстановените собственици относно липсата на трайно прикрепване на подобренията и обосновано ги е счел за неоснователни. За такива е отчел и втората група възражения относно факта, че собственикът на имота по силата на сделка не е направил подобренията и насажденията. Позовал се е на заключението на експертизата и е изменил заповедта за оценка, като определената от административния орган оценка е увеличил от 120 лева на 1556.31 лева. Така постановеното решение е правилно. Единственият довод, който се прави в касационната жалба е за противоречие на решението с разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, даваща право на получаване на подобренията само на лицата, които са ползвали бившите земеделски имоти, предоставени им по силата на постановления на Министерския съвет. Твърди се, че ползвателят не е такова лице, тъй като е получил имота по силата на сделка. Поради това той не може да получава стойността на подобренията, определени по административен ред, регламентиран в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. По този ред можело да се уреждат единствено взаимоотношения между реституирани собственици и заварени в имотите лица, на които те са били предоставени за ползване. Доводът е неоснователен. Тези въпроси са решени между страните с влязло в сила съдебно решение - № 43 от 14.01.2008 г. по адм. дело № 1688/2007 г. на Варненския административен съд, оставено в сила с решение № 7088 от 12.06.2008 г. по адм. дело № 3992/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. От двата съдебни акта се установява, че през 2007 г. Тинка Христова Николова е поискала оценяване на подобренията в имота. Последвал е отказ на кмета, мотивиран със започнато производство по искане от Владимир Йорданов Василев за промяна на плана на новообразуваните имоти. При решаването на спора, съдът изрично е посочил, че са налице предпоставките за издаване на заповедта за оценка: наследници с възстановено право на собственост; отреден за тях имот с влязъл в сила план на новообразуваните имоти и заповед за възстановяване правото на собственост върху него с приложена скица. При обсъждане на доводите за наличие на спор за собственост, съдът е посочил, че при евентуална бъдеща промяна в плана и издаване въз основа на нея на заповед за възстановяване право на собственост в полза на друго лице, облигационните правоотношения ще се пререшават след приключване на процедурата по чл. 28б от ППЗСПЗЗ. По тези съображения е отменил отказа на кмета и му е изпратил преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е обжалвано от административния орган с касационна жалба. С решение № 7088 от 12.06.2008 г. по адм. дело № 3992/2008 г., Върховният административен съд ясно и недвусмислено е посочил, че висяща процедура за изменение на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е основание за отказ от извършване оценката на подобренията, тъй като изменението е вероятно събитие и е неотносимо към конкретния правен спор в конкретния момент. С тези решения, съдът е задължил административния орган да издаде заповед за оценка. Поради това и самата касаторка към подаденото ново заявление за оценка през 2009 г. е приложила двете съдени решения. Към момента на издаване на заповедта не е била извършена промяната на плана на новообразуваните имоти.. Поради това за кмета са съществували законовите основания за издаване на оспорената заповед, както и задължението му да изпълни влязло в сила съдебно решение. Липсват данни промяната на плана на новообразуваните имоти с влязла в сила заповед да е завършена и към приключване на съдебното производство пред административния съд. Не се твърди, а не са и представени доказателства за влизането й в сила и до приключване на касационното производство. Неоснователно е и възражението, че съдът не следвало да оценява подобренията в имота, тъй като не било установено те да са направени от неговия приобретател. Изложените в тази връзка мотиви на съда са убедителни и намират опора в нормите на закона и правилника за прилагането му. Решението на съда при така установената фактическа обстановка е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1