Решение № 10622 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2013 г.

Решение № 10622 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Стефанова Иванова от гр. Добрич, чрез пълномощника си адв. Юрий Митев, срещу решение № 5302 от 16 април 2013 г., постановено по адм. д. № 12549/2012 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-22-98/27 юни 2012 г. на министъра на здравеопазването. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез пълномощника си юрк. Стела Здравкова, намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представено по делото писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Диана Стефанова Иванова срещу заповед № РД-22-98/27 юни 2012 г. на министъра на здравеопазването, с която на жалбоподателката е отказано поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на сумата 1200 евро за извършена факоемулсификация и интракапсуларна имплантация на леща на дясно око в Очна клиника Шарите, гр. Берлин, Германия. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като за заплащане на лечението си жалбоподателката е следвало да насочи претенцията си към компетентния за това орган - Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел неправилен извод относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт. По делото е установено, а и в тази насока между страните няма спор, че извършените на жалбоподателката хирургически интервенции се покриват от основния пакет медицинско обслужване, който се полага на здравноосигурените български граждани, поради което се заплащат от НЗОК на лечебните заведения, които ги извършват. Въз основа на тази констатация административният орган, пред който е било направеното искането за заплащането на сумата 1200 евро за извършена факоемулсификация и интракапсуларна имплантация на леща на дясно око в Очна клиника Шарите, гр. Берлин - министърът на здравеопазването, е преценил, че не е компетентен да се произведе по направеното пред него искане. Въпреки това обаче, вместо да изпрати искането на Диана Иванова на компетентния орган, е отказал поисканото плащане. Същият извод - за некомпетентност на административния орган, е направен и от тричленния състав в оспореното решение. Независимо от това е направен извод за законосъобразност на издадената заповед, като на Иванова е указано, че за заплащане на лечението си следва да насочи претенцията си към НЗОК, а не към министъра на здравеопазването. Некомпетентността на административния орган във всички случаи винаги е основание за нищожност на издадения административен акт. Такава е и издадената от министъра на здравеопазването заповед, Като я е приел за законосъобразна, тричленният състав е допуснал нарушение на материалния закон. Постановеното неправилно решение ще следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което ще следва да бъде обявена нищожността на оспорената заповед на министъра на здравеопазването, а преписката по искането на Диана Иванова ще следва да бъде изпратена на компетентния орган - НЗОК. Предвид изхода на делото е направеното искане, ще следва да бъде осъдено Министерството на здравеопазването да заплати на Диана Иванова направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 1115 лева, от които 15 лева държавни такси, 800 лева адвокатски хонорар и 300 лева възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,