Решение № 11917 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2018 г.

Решение № 11917 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1867/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП-Варна, чрез процесуален представител, против Решение № 2222/11.12.2017 г. по адм. д. № 2879/2017 г. на Административен съд Варна, с което по жалба на "Пинко 2010" ООД е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 394-ОП/03.10.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на НАП-Варна за запечатване на обект-магазин, находящ се в гр. Силистра, ул. "Драгоман" № 13, за срок от 30 дни. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно приел, че наложената мярка за максималния срок е несъразмерна на целта на налагането й; без основание съдът приел, че в заповедта за налагане на ПАМ липсват мотиви, от които да е видна непосредствената опасност за увреждане на фиска; необосновано съдът приел, че мярката няма отношение към преустановяване на незаконосъобразни практики в търговския обект. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Пинко 2010" ООД, представлявано от Д. П., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния административен съд е била ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, поради констатации за повторно нарушение, засягащо реда на данъчната дисциплина за отчитане на извършените продажби с плащане в брой, за което са издадени два акта за установяване на административно нарушение, съответно от 24.10.2016 г. и от 10.11.2016 г., както и две предходни заповеди за налагане на принудителни административни мерки от 27.02.2017 г. За да отмени оспорения индивидуален административен акт първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка по принцип е извънредно правно средство, прилагано при извънредни обстоятелства, които представляват непосредствена опасност за настъпване на увреждащи последици от противоправно поведение. Наличието на висока степен на вероятност от такава опасност обуславя издаването на ПАМ, като административният орган има тежестта да докаже това. Приел е също, че конкретната мярка е немотивирана като абсолютно условие за нейната законосъобразност. Според съда, наложената ПАМ не отговаря на целта на закона, защото запечатването на търговския обект не би довело до предотвратяване, преустановяване на нарушение или до поправяне на вредни последици, свързано с издаване на документ за извършена продажба при плащане в брой с непълни реквизити, защото все пак продажбата е отчетена. Конкретно, съдът е приел, че не е налице административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, защото е спазено изискването за реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което налагането на ПАМ и то з0а максималния срок е незаконосъобразно. Решението е правилно. Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС, "принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." Разпоредбата предвижда обвързана компетентност на административния орган за издаване на принудителна административна мярка, при установяване на фактите от хипотезата на правната норма. Обосновано, в случая, първоинстанционният съд е приел, че тези факти не са доказани. Констатираното от органа по фискален контрол издаване на фискален бон с липсващ реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, не се оправдава от съдържанието на документа. Правилно административният съд е приел, че във фискалния бон е записано наименованието и вида на стоката, както и кодът на данъчната група, а обстоятелството, че стоката е продадена под наименованието "Домашни потреби", а не "Аксесоари за телефон" не е от значение, защото продажбата е отчетена и реквизитите на документа са налице. При тези факти, съдът в съгласие с материалния закон е приел, че не е имало основание за издаване на принудителната мярка. Изтъкнатото в мотивите на ПАМ, че ответникът по касационната жалба многократно е нарушавал установения ред на отчитане на продажби при плащане в брой би имало значение, включително и при определяне на срока на запечатване на обекта, само ако са налице основания за издаване на ПАМ, каквито в случая не са налице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение