Решение № 2352 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2012 г.

Решение № 2352 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на София Владимирова Димитрова (Владимирова) против заповед № Т-271 от 20.04.2012 г. на министъра на външните работи, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията (ЗА). Жалбоподателката поддържа, че заповедта е немотивирана, издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че не е налице основанието, посочено в оспорения акт и същото е неприложимо, тъй като е назначена по служебно правоотношение и не е чл. на политическия кабинет на министъра. Поддържа, че е избрана за чл. на Съвета за електронни медии и в случая е приложима разпоредбата на чл. 81в, ал. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради което е недопустимо прекратяване на служебното й правоотношение. Прави искане заповедта да бъде отменена и претендира направените по делото разноски. Ответникът - министърът на външните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема следното: Жалбоподателката Димитрова е назначена като държавен служител на длъжност директор на Дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация" в Министерство на външните работи (МВнР), като със заповед № Т-1888 от 1.03.2010 г. на основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, ПМС № 28/2.03.2010 г. и заявление от нейна страна, е преназначена на същата длъжност в Дирекция "Информация и комуникация". С решение на Народното събрание от 1.04.2010 г., обнародвано в ДВ, бр. 26/6.04.2010 г., е избрана за чл. на Съвета за електронни медии с действащ и към настоящия момент мандат. По нейна молба със заповеди №-252 от 12.04.2010 г. и № О-1265/5.04.201 г. ответникът разрешава ползването на неплатен годишен отпуск на основание чл. 64 от ЗДСл съответно за периодите 12.04.2010 г. - 11.04.2011 г. и 12.04.2011 г. - 11.04.2012 г. С оспорената в настоящото производство заповед № Т-271 от 20.04.2012 г. е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 28, ал. 6 от ЗА. Актът е връчен на жалбоподателката на 7.05.2012 г. Видно от представеното поименно разписание на длъжностите в МВнР, действащо към 1.09.2011 г., политическият кабинет на министъра на външните работи включва зам.-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар, говорителя на МВнР, съветниците, експертите и техническите сътрудници в кабинета на министъра. Съгласно чл. 6 от Устройствения правилник на Министерството на външните работи, приет с ПМС № 340 от 30.12.2009 г., отм. ДВ. бр. 105 от 29.12.2011 г., считано от 15.01.2012 г., министърът образува на свое пряко подчинение политически кабинет, който се състои от заместник-министрите, началник на кабинета, парламентарен секретар и говорител (чл. 8, чл. 9, чл. 10 и чл. 11). В чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник (отм.) е предвидено, че дейността на говорителя се подпомага от дирекция "Информация и комуникация". В Приложение № 1 към чл. 19, ал. 4 от Устройствения правилник (изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 1.03.2010 г.) се посочва общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на МВнР, част от които е политически кабинет, вкл. съветници, експерти и технически лица - 20 бр. Дирекция "Информация и комуникация" е част от специализираната администрация на МВнР. С ПМС № 365 от 27.12.2011 г. е приет нов Устройствен правилник на МВнР, в сила от 15.01.2012 г., който предвижда същия състав на политическия кабинет и същите експертни длъжности към него, които подпомагат дейността му (общо 20 бр. съгласно приложение № 1). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прави следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган. Министърът на външните работи е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията. Административният акт е издаден в предвидената писмена форма, съдържа посочените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Независимо от това, материалноправните основания за постановяването й не са осъществени, поради което заповедта е незаконосъобразна. Административният акт е издаден на основание чл. 28, ал. 6 от ЗА, съгласно който правоотношенията с лицата по ал. 5 (началникът на кабинета, парламентарният секретар, говорителят, съветниците и експертите по ал. 4, техническите сътрудници, служителите по ал. 3), както и с ръководителя на звеното или с експерта за връзки с обществеността, се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в законовата разпоредба, следва да се установи, че длъжността, заемана от жалбоподателката попада в кръга на длъжностите, включени в политическия кабинет на министъра на външните работи. Настоящият съдебен състав приема, че в случая изискванията на чл. 28, ал. 6 от ЗА не са изпълнени. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗА министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, председателите на държавни агенции и областните управители създават на свое пряко подчинение политически кабинет. Ал. 2 на същата разпоредба определя политическия кабинет като организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото. Съгласно чл. 28, ал. 2, изр. 2 от ЗА в политическия кабинет на министъра се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министъра на външните работи - и говорител. Правоотношенията на лицата по чл. 28, ал. 5 от ЗА включително и на ръководителя на звеното или експерта за връзки с обществеността се прекратяват по преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на пълномощията му. По делото се спори относно състава на политическия кабинет на министъра на външните работи и съставлява ли заеманата от жалбоподателката длъжност ръководител на звеното за връзки с обществеността. Съгласно чл. 3, т. 3 от ЗДСл не са държавни служители по смисъла на този закон членовете на политически кабинети или съветници и експерти към тях, с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността. Цитираната норма налага извода, че единствено ръководителят на звеното за връзки с обществеността в състава на политическия кабинет на съответния министър се намира в служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл. По несъмнен начин е установено по делото, че жалбоподателката е държавен служител, назначена на длъжност директор на дирекция "Информация и комуникация", като тази структура е част от специализираната администрация на МВнР. От анализа на чл. 28, ал. 2 от ЗА следва, че ръководителят на звеното за връзки с обществеността в политическия кабинет е в различно положение спрямо служител от специализираната администрация, който е назначен на ръководна длъжност, макар и натоварен с функции, присъщи на служител за връзки с обществеността. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че в политическия кабинет на министъра на външните работи не попада длъжността, заемана от Димитрова и същата не може да бъде определена като ръководител на звеното за връзки с обществеността. В отменения устройствен правилник на МВнР, действащ до 15.01.2012 г., е посочено, че говорителят на министерството на външните работи се подпомага в дейността си от дирекция "Информация и комуникация". Това обстоятелство обаче не води до извода, че директорът на дирекцията е част от политическия кабинет и че изпълнява функциите на ръководител на звеното за връзки с обществеността, в какъвто смисъл са твърденията на процесуалния представител на ответника. Такава констатация не може да се направи и след анализ на функциите на заеманата от Димитрова до 2.04.2010 г. длъжност директор на дирекция "Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация" съгласно длъжностната й характеристика. Въпреки дадените от съда указания ответникът не представя длъжностна характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателката към момента на прекратяване на служебното й правоотношение, а именно директор на дирекция "Информация и комуникация", за да се направи извод относно характера на изпълняваните от нея функции. В подкрепа на констатацията, че длъжността на Димитрова не е включена в политическия кабинет на министъра е и действащият устройствен правилник (приет с ПМС № 365 от 27.12.2011 г.), от приложение № 1 на който се установява, че в структурата на министерството няма дирекция с такова наименование. Поради изложеното настоящият състав приема, че длъжността, заемана от жалбоподателката не попада в политическия кабинет на министъра на външните работи, поради което не са налице предпоставките за прекратяване на служебното й правоотношение на посоченото в оспорената заповед основание по чл. 28, ал. 6 от ЗА. Възражението на ответника, че прекратяването на служебното правоотношение на Димитрова в хипотезата на чл. 28, ал. 6 от ЗА изключва съдебния контрол, не се споделя от настоящия състав. В случая нормата на чл. 360, ал. 2, т. 2 от КТ, въвеждаща забрана съдилищата да разглеждат спорове относно освобождаването на служителите по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията, е неприложима, тъй като касае трудовите правоотношения, а не служебните такива по ЗДСл. В закона няма норма, която да препраща към субсидиарно прилагане на Кодекса на труда, което обосновава извода, че разпоредбата на чл. 360, ал. 2, т. 2 от КТ не се прилага по отношение на държавните служители. Доводът, че жалбоподателката се ползва от закрилата по чл. 81в, ал. 4 от ЗДСл е неоснователен. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че за срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата, а съгласно ал. 5 след изтичането на срока за изпълнение на тази длъжност, както и в случаите на предсрочно прекратяване, държавният служител заема предишната си длъжност в срок до 15 дни. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Жалбоподателката е избрана за чл. на Съвета за електронни медии, поради което разпоредбата на чл. 81в от ЗДСл е неприложима. Същата към момента на избирането й в посочения колективен орган не попада и в кръга на лицата по чл. 27, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Посочената норма урежда задължение за работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става чл. на Съвета за електронни медии, по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му, както и да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако то пожелае това след изтичането или прекратяването на мандата му. Жалбоподателката е държавен служител, поради което разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗРТ е неприложима по отношение на лице в служебно правоотношение съгласно ЗДСл. Изложените съображения за липсата на предвидените в чл. 28, ал. 6 от ЗА предпоставки мотивират настоящия състав да приеме, че длъжността, заемана от жалбоподателката не попада в политическия кабинет на министъра, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното и своевременно направеното искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на външните работи следва да заплати на жалбоподателката сумата 500 лв. разноски по делото, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,