Решение № 8649 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13569/2020 г.

Производството е по реда на чл. 225, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ариел Телеком ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез адв. Д. Стефанов, срещу Решение 1389 от 01.10.2020 г., постановено по адм. д. 3176 по описа на Административен съд Варна (АС Варна) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател частичен иск срещу Община Варна за присъждане на обезщетение в размер на 2000,00 лв., частично от 27885,37 лв., за претърпени имуществени вреди в периода м.12.2015 г. м.03.2016 г. от принудителното изпълнение на Заповед 69 от 20.02.2015 г., Заповед 70 от 20.02.2015 г., Заповед 72 от 08.05.2014 г. и Заповед 102 от 02.07.2014 г., всички издадени от кмета на Район Одесос, Община Варна, за премахване на незаконни строежи Въздушни кабелни мрежи, монтирани по фасадите и покривите на сградите, по стълбовете за улично осветление и дърветата в I, III, VII и VIII микрорайон на гр. Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на касационните основания по посочената разпоредба. В контекста на разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се твърди, че съдът не разпределил правилно доказателствената тежест, като се поддържа становище, че ако административният орган е счел, че няма вина, същият е следвало да докаже тези обстоятелства. Доколкото по безспорен начин било доказано унищожаването на законните мрежи на дружеството, като отхвърлил иска, съдът допуснал съществени нарушения на материалния закон. В допълнение, не коментирал приетото по делото заключение на съдебно счетоводната експертиза и не взел под внимание цитирана в касационната жалба съдебна практика, обективирана в един съдебен акт на състав на Върховния административен съд. Неправилно приел, че не са установени действия/бездействия от страна на Община Варна и не били представени доказателства в тази връзка, доколкото с влязло в сила Решение 1717 от 29.07.2016 г., постановено по адм. д. 3759 по описа на АС Варна за 2015 г., е отменено действието на Община Варна по предварителното изпълнение на Заповед 69 от 20.02.2015 г., Заповед 70 от 20.02.2015 г., Заповед 72 от 08.05.2014 г. и Заповед 102 от 02.07.2014 г., издадени от кмета на Район Одесос, Община Варна. Касационният жалбоподател се позовава на мотивите на това съдебно решение и на установеното по делото от 2015 г., от което според него се установявало прекъсването на кабелната мрежа на Ариел Телеком ЕООД. Наред с това се твърди, че от показанията на разпитаните по делото в първоинстанционното производство свидетели - подизпълнител на касационния жалбоподател и клиент на неговите услуги се установявало, че са налице действия на Община Варна, които са му нанесли щета, както и това, че строителните материали, за които са направени разходи са вложени именно за възстановяване на унищожените мрежи. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и тъй като са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Община Варна, се моли уважаване на предявения частичен иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. В представена преди съдебното заседание молба касационната жалба се поддържа и се моли уважаването й. Представят се и доказателства за сторени разноски и списък на разноските, заплащането на които се претендира за това производство. Ответникът Община Варна оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С Решение 15510 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. 2071 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд за 2018 г. е отменено Решение 1750 от 16.10.2017 г., постановено по адм. д. 957 по описа на АС Варна за 2017 г., с което бил отхвърлен искът на Ариел Телеком ЕООД срещу Община Варна за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2000,00 лв., предявен като частичен иск - от такъв за сумата от 27885,37 лв., в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на Община Варна. При това делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Дадени са указания за постановяване на решение в съответствие с предписанието на чл. 172а, ал. 2 АПК. В Определение 8434 от 29.06.2020 г., постановено по адм. д. 5659 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. съдът е посочил, че в случая по чл. 299, ал. 2 АПК, каквато е правната квалификация на предявения иск, отговорността се носи за вредите от всяко (принудително или доброволно правомерно) изпълнение на акт по чл. 268 АПК, като е достатъчно ищецът да докаже, че в негов резултат, като трето лице, неучастващо в административното производство, е претърпял вреди и те са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 299, ал. 2 АПК предвид това, че се претендира обезщетение за вреди в резултат на изпълнението на цитираните по горе заповеди от трето неучастващо лице в производството по издаването и изпълнението им. По предписанието на чл. 299, ал. 2 АПК за вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на предявения частичен иск за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на настоящия касационен жалбоподател в периода м.12.2015 г. - м.03.2016 г. Приел, че Ариел Телеком ЕООД е собственик на тръбни кабелни мрежи от 06.12.2016 г., като за периода, в който е извършено премахване на въздушни кабелни мрежи, дружеството е било ползвател на такива и не са налице доказателства, че по-късно е станало техен собственик. Като се позовал на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 АПК направил извод, че право да предяви иска има само собственикът на погиналата вещ и доколкото Ариел Телеком ЕООД не се явява собственик на унищожена или повредена вещ, то това дружество няма право на обезщетение по реда на чл. 299, ал. 2, във вр. с чл. 300, във вр. чл. 203, ал. 2 АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На следващо място съдът съобразил, че в мотивите на Решение 1717 от 29.07.2016 г., постановено по адм. д. 3759 по описа на АС Варна за 2015 г., с което са отменени действията на Община Варна по принудително изпълнение на цитираните по горе четири заповеди няма установявания относно кабелна мрежа на Ариел ТВ ЕАД и/или Ариел Телеком ЕООД, което също счел, че води на извод за неоснователността на иска. Конкретизирал, че в това решение е установено, че има изградени кабелни мрежи собственост на Варна нет ООД (в обхвата на Заповед 69/20.02.2015 г., Заповед 70/20.02.2015 г., Заповед 72/08.05.2014 г. и Заповед 102/02.07.2014 г. всички на кмета на Район Одесос) и на Телекомуникационна компания Варна ЕАД (в обхвата на Заповед 72/08.05.2014 г. и Заповед 102/02.07.2014 г. и двете на кмета на Район Одесос). В този смисъл счел за неоснователно позоваването на цитираната и в касационната жалба съдебна практика на Върховния административен съд, тъй като безспорно е установено с влязъл в сила съдебен акт, че въздушна кабелна мрежа на Телекомуникационна компания Варна ЕАД е премахната, докато за Ариел Телеком ЕООД такова установяване не е налице. За релевантно съдът намерил и процесуалното поведение на настоящия касационен жалбоподател, който в открито съдебно заседание на 25.08.2020 г., заявил чрез процесуалния си представител, че няма да ангажира доказателства относно следните указания, дадени от съда, а именно, че: 1. В резултат на четирите заповеди са извършени незаконосъобразни фактически действия, като са отрязани освен незаконни въздушни мрежи, но също така и всички законни кабели и излази на Ариел Телеком ЕООД; 2. Да представи доказателства, от които да се установява, че Ариел Телеком ЕООД е правоприемник на права и задължения на Ариел ТВ ЕАД; 3. За периода м.12.2015 г. - м.03.2016 г. на Ариел Телеком ЕООД е премахната кабелна мрежа в резултат на четирите заповеди. Като негова последица и неустановяване на относими към спора факти съдът направил извод, че липсата на посочените доказателства, също води до извод за неоснователност на иска. Във връзка със заключението на съдебно счетоводната експертиза, която установила, че са налице направени разходи от Ариел Телеком ЕООД за възстановяване на въздушни кабелни мрежи в размер на 27885,37 лв. за периода м.12.2015 г. м.03.2016 г. съдът съобразил, че липсват доказателства, възстановените кабелни мрежи, за които са сторени разходи да са били в трасетата на премахнатите въздушни кабелни мрежи. По всички тези съображения направил крайния си извод за неоснователност на иска. Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване на следните съображения: Първоинстанционният съд е съобразил указанията, дадени в Решение 15510 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. 2071 по описа за 2018 г. на Върховния административен съд за 2018 г. и Определение 8434 от 29.06.2020 г., постановено по адм. д. 5659 по описа на същия съд за 2020 г. Правилно е издирил и приложил материалния закон, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Взел е предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища. Отговорил е на значимите за предмета на делото възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства и заключението на приетата по делото експертиза, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни крайни изводи, които се споделят от настоящия състав. Без основание първоинстанционният съд е приел, че задължителна предпоставка за основателността на иска с правна квалификация чл. 299, ал. 2 АПК е установяване и доказване по делото, че претендиращият обезщетението е собственик на съответните мрежи. В случай, че е проведено пълно и главно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на Община Варна по така предявения иск, вкл. увреждане на имущество на претендиращото обезщетение дружество като ползвател на мрежите, обезщетението би било дължимо. Неправилно в тази връзка съдът е приел, че вредата би се явила опосредена, а не пряка. Въпреки горното, крайните изводи на съда досежно неоснователността на предявения частичен иск се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Обосновано на доказателствата по делото е прието от състава на АС Варна също така, че липсват доказателства, възстановените кабелни мрежи, за които са сторени разходи, да са били именно в трасетата на премахнатите въздушни кабелни мрежи. По делото не е допуснато и прието заключение на съдебно техническа експертиза, въз основа на което да бъде установено как е изградена кабелната мрежа на Ариел Телеком ЕООД, вкл. излазите над земята, кои са засегнатите участъци (конкретни адреси, за да се свържат евентуално с отчетите), това, че процесните прекъсвания на мрежата са извършени в участъка именно от надземната й част до мястото, където влиза в съответната вътрешна сградна инсталация, както и това, че именно с оглед прекъсванията на мрежата в резултат на принудителното изпълнение на четирите заповеди е била необходима подмяната на подземна мрежа, а и че същата е подменена частично или изцяло. В тази връзка в съответствие със съдопроизводствените правила с Определение 1462 от 07.07.2020 г., постановено по адм. д. 3176 по описа на АС Варна за 2019 г., първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е дал конкретни указания с оглед установяване на предпоставките за уважаване на исковата претенция. Ариел Телеком ЕООД не е предприело активно процесуално поведение, като както правилно е съобразено от съда, в откритото съдебно заседание на 25.08.2020 г., чрез процесуалния си представител, е отказало ангажирането на доказателства, от които да се установи, че в резултат на извършените незаконосъобразни фактически действия при изпълнението на четирите заповеди са отрязани освен незаконни въздушни мрежи, но и всички законни кабели и излази на Ариел Телеком ЕООД, в резултат на което е премахната негова кабелна мрежа, по причина, че тези обстоятелства били доказани със събраните по делото доказателства - експертиза, свидетелски показания и приложени заповеди. Неоснователни са оплакванията, направени в касационната жалба относно начина, по който в първоинстанционното производство била разпределена доказателствената тежест. Като е възразил относно нейното разпределение в процеса само във връзка с необходимостта от доказване липсата на вина у административния орган, касационният жалбоподател е пренебрегнал това, че отговорността на общината в случая е обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия й състав и този въпрос не подлежи на изследване в производството. В този смисъл оплакванията му в тази насока са неоснователни.