Решение № 12508 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2021 г.

ВАСПето отделение08.12.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 133 от 18.05.2021г. , постановено по адм. дело 320/2019 г. на Административен съд - Велико Търново. ОСЪЖДА М. Гълъбов, ЕГН [ЕГН] от гр. Велико Търново, [адрес], да заплати на Общото събрание на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" направените разноски по делото в размер на 600 / шестстотин/ лева. ОСЪЖДА М. Гълъбов, ЕГН [ЕГН] от гр. Велико Търново, [адрес], да заплати на Х. Бонджолов, с адрес гр. Велико Търново, [адрес], разноски за настоящата инстанция в размер на 900 /деветстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Гълъбов, чрез пълномощник адв. И. Няголов, против решение 133 от 18.05.2021г., постановено по адм.дело 320/2019 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му, срещу решение на Общото събрание на Великотърновски университет ""Св. Св. Кирил и Методий", в частта му по т.7 от заседание, проведено на 20.05.2019г. за избор на ректор на университета за мандат 2019 -2023г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението на основание чл.209, т.3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се прогласи нищожността или се отмени като незаконосъобразно атакуваното решение на Общото събрание на университета. Претендират се разноски за касационното производство. Ответникът - Общото събрание на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Д. Благоева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът - Х. Бонджолов, чрез процесуален представител адв. Я. Тянкова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва подадената жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като правилно, следва да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която актът е неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, състав на Административен съд - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Гълъбов, против решение на Общото събрание на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", в частта му по т.7 от дневния ред от заседание, проведено на 20.05.2019г., с което е избран ректор на университета за мандат 2019 - 2023г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на ОС на ВТУ за избор на ректор е акт на новоконституирания колективен орган на управление на университета с мандат 2019 - 2023г. , който е компетентен орган по силата на чл.29, ал.1, т.4 от ЗВО. Изложил е съображения, че заседанието на ОС е проведено при необходимия кворум - 2/3 от списъчния му състав, съгласно чл.10, ал.1 от ПДОС, спазено е изискването за писмена форма и съдържа необходимите реквизити и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила на ЗВО и Правилника за дейността на общото събрание. Според съдът, решението за избор на ректор е законосъобразно и по същество, т.к. избрания за ректор кандидат Х. Бонджолов е получил 207 действителни гласа, при необходими 168, което е в изпълнение на изискването на чл. 37а от Правилника на ВТУ и чл.36а от ЗВО. Твърдението за нищожност на оспореното решение, поради незаконосъобразно формирана квота на студентите и докторантите, съдът е отхвърил като неоснователно с доводи, че определянето на тази квота е самостоятелен избор, подчинен на студентското самоуправление, за който не е предвиден контрол от АС, ЦИК или съда, като всички възражения на жалбоподателя, относно незаконосъобразно формирана квота на студентите и докторантите в ОС са преклудирани, предвид влязлото в сила определение 212/18.06.2019г. по адм. дело 309/2019г. на АСВТ, потвърдено от ВАС и влязло в сила на 13.11.2019г. С цитираното определение е оставена без разглеждане като недопустима жалбата И. Маринов и Д. Димитров/ от бившето ръководство на СС/ срещу решение от 09.05.2019г., с което е обявен резултата от избора на представители на студентите и докторантите в ОС на ВТУ. Съдът е изложил съображения, че оспореното решение съответства и на целта на ЗВО, който закрепва академичната автономия като водещ принцип и на чл.21, ал.1 от ЗВО, който предвижда,че академичното самоуправление се изразява в изборност и мандатност на всички органи за управление на ВУ, какъвто се явява и ректорът. Настоящата касационна инстанция, намира така постановеното решение за правилно. При решаване на заявения с жалбата спор, съдът правилно е установил основния спорен въпрос, който е насочен към незаконосъобразно формиране на квотата на студентите и докторантите в ОС на ВТУ, в нарушение на чл.72, ал.1 от ЗВО, но не се е ограничил в обсъждането единствено на този въпрос, а е изложил съображения, относно законосъобразността на оспореното решение на ОС на ВТУ на всички основания по чл.146, т.1 - 5 от АПК. Наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на оспореното решение се припокриват до степен идентичност с тези наведени в първоначалната жалба срещу оспореното решение на ОС на ВТСУ за избор на ректор. На всички тези оплаквания, съдът е отговорил с подробни и аргументирани доводи, като е установил правилно фактическата обстановка. Административен съд - Велико Търново е обсъдил поотделно и в съвкупност представените по делото писмени и гласни доказателства, анализирал ги е подробно и е достигнал до верни правни изводи за липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон при постановяване на оспореното решение. Съдът е достигнал до правилния извод, че процедурата по избор на ректор на ВУ е част от сложен фактически състав по конституиране на нови органи на управление на университета, както и че проведеното ОС на студентите и докторантите и излъчването на техните представители в ОС на ВТУ е част от производството по конституиране на избирателното тяло на университета с нов мандат. Проследил е цялата процедура по свикване и провеждане на Общото събрание, началото на която е поставена с решение от 28.01.2019г. на Академичния съвет на университета за неговото свикване за дата 20.05.2019г. Обсъдил е в хронологична последователност всички взети решения на АС на ВТУ като е достигнал до извода, че постановените от него актове са израз на правомощията на АС, регламентирани в чл.30, ал.1, т.7 от ЗВО и правилниците на ВТУ и ОС. Позовавайки се на представените по делото писмени доказателства и по - конкретно влязлото в сила определение 269/12.08.2019г. по адм. дело 212/2019г. на АСВТ за прекратяване на производството по оспорване решенията на Академичния съвет на ВТУ, съдът е достигнал до правилен извод, че тези решения, като влезли в сила са породили правни последици и съдът няма правомощия да упражнява косвен съдебен контрол върху тях, предвид това, че същите подлежат на самостоятелен съдебен контрол на основание чл.38 от ЗВО. При липсата на доказателства за отмяната на посочените решения, същите са придобили стабилитет и правилно съдът е отрекъл твърдяната им нищожност от жалбоподателя, поради непопълване на квотата на студентите и докторантите към датата на постановяването им. Оплакванията в касационната жалба, отново са концентрирани към допуснати нарушения на правилата за провеждане на Общо събрание и по - конкретно при определяне на персоналния състав на квотата на представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на ВТУ, регламентирани в чл.72 от ЗВО, чл.14, ал.4 от Правилника на ВТУ, чл.4, ал.2 от Правилника за дейността на общото събрание на ВТУ и Правилника за устройството и дейността на Студентския съвет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", с доводи занарушение на принципа на студентската автономия и свързаните с него разпоредби, относно организацията и правомощията на студентските съвети. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е обсъдил изключително подробно и задълбочено представените по делото писмени доказателства, които е ценил в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели. Проследил е цялостната процедура по приемане на решение от 09.05.2019г., с което Инициативния комитет обявява резултата от избора на представители на студентите и докторантите в ОС на ВТУ, като е стигнал до верният извод, че изборът на представителите на студентите и докторантите в Общото събраните на университета е самостоятелна процедура, решенията по която подлежат на самостоятелен съдебен контрол и не могат да бъде предмет на преценка в производството по оспорване на актовете на колективния орган. Настоящата съдебна инстанция, споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд, че взетото решение е израз на студентското самоуправление, регламентиран в чл.72, ал.2 и сл. от ЗВО, поради което същото не може да бъде ревизирано, както от ЦИК, така и от съда при разглеждане на спора срещу акта на колективния орган - Общото събрание на ВТУ. На следващо място съдът е установил от представените по делото доказателства, че процесното решение от 09.05.2019г. за избор на представители на студентите и докторантите в ОС на ВТУ е било оспорено пред съда, като с влязло в сила на 13.11.2019г. определение 212/18.06.2019г. по адм. дело 309/2019г. на АСВТ, жалбата е приета за недопустима и производството по делото е прекратено. Правилно въз основа на тези доказателства, съдът е стигнал до извода, че възраженията относно формиране на квотата на студентите и докторантите са преклудирани и не могат да бъдат предмет на косвена проверка в производството по оспорване на акта на Общото събрание. Твърдението в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, а именно необсъждане на писмени и гласни доказателства е общо и не е конкретизирано, като по отношение на посочените свидетелските показания, следва да бъде отбелязано, че съдът е обсъдил относимите към спора показания, като ги е ценил в савкупност с представените по делото писмени доказателства и е изложил подробни мотиви на стр.21 до стр.25 от решението си, кои от показанията на разпитаните свидетели кредитира, като кореспондиращи на представените по делото писмени доказателства. Оплакването за неспазен 14 - дневен срок по чл.7, ал.1 от ПДОС, в който следва да се уведомят членовете на ОС за заседанието и дневния ред е било наведено и в първоначалната жалба, като съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че макар и формално допуснато, нарушението не е съществено, като тези съображения се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Върховният административен съд нееднократно е застъпвал становище в актовете си, че не всяко, а само същественото нарушение на административнопроизводствените правила представлява основание за отмяна на акта на основание чл.146, т.3 АПК. Съществено е само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе на съдържанието на акта, в случая взетото решение на ОС, т.е такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред Общото събрание въпрос. В случая тези признаци не са налице тъй като неспазването на 14 - дневния срок не се е отразило както на кворума, така и към необходимото мнозинство, с което е прието решението на ОС на ВТУ. Ето защо доводите в тази насока, релевирани в настоящата касационна жалба са неоснователни, а изводите на АС - правилни. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно твърдението за нищожност на приетото решение, поради незаконосъобразно фирмирана квота на представителите на студентите и докторантите в Общото събрание. Този въпрос е бил разгледан подробно от съдът и при произнасянето му по твърдяните като допуснати съществени процесуални нарушения, а изводите му без да е необходимо са се преповтарят, че изборът на тази квота, представлява самостоятелна процедура, поради което не подлежи на косвен съдебен контрол при преценка на акта на органа на ОС на ВТУ са правилни и законосъборазни. Съдът правилно е установил, че разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗВО е спазена при определяне на структурния състав на ОС на университета, предвид участието на не по - малко от 15% на представители на студентите и докторантите в ОС, като от общо 390 членове на ОС на ВТУ, 59 са представители на студентите и докторантите. Съдът правилно е отбелязал, че в случая не се оспорва правилността на определената квота на студентите и докторантите от 59 души в ОС, а отново се твърди незаконосъобразно избрана квота, въпрос по който е изложил подробни съображения и е стигнал до правилен извод, че тази процедура е самостоятелна и не може да бъде предмет на преценка в прозиводството по оспорване на решението на ОС в качеството му на колективен орган. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционният съд, че оспореното решение е издадено при спазване на необходимата писмена форма и административнопроизводствените правила. Решението съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал.2, т 4 от АПК, включително фактическите и правни основания за приемането му, видно от представения по делото протокол от заседанието, проведено на 20.05.2019г. Правилно след като е проследил процеса на свикване и провеждане на заседание на ОС, съдът е достигнал до извода за липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да представляват основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Общото събрание на висшето училище е колективен орган, който се конституира по регламентирания с чл.27 от ЗВО ред, като структурния му състав се определя от Академичния съвет, като орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, правомощията му за това са изрично предвидени в чл.30, ал.1,т.7 от ЗВО. За всеки конкретен случай, когато взема решения е нужно да бъде налице необходимия кворум и мнозинство. На 28.01.2019г. , Академичния съвет на ВТУ на свое заседание взема решение да се свика Общо събрание на университета на 20.05.2019г. На 01.04.2019г. на проведено заседание на АС са приети решения за утвърждаване на график за провеждане на избори за органи на управление на висшето училище през 2019г., определен е структурен състав на ОС на ВТУ мандат 2019 - 2023г., включително и график за провеждане на избори за представителите на студентите и докторантите в ОС на ВТУ в периода 03 -10.04.2019г. Тези актове предвид резултата от съдебното им обжалване по реда на чл.38 от ЗВО, посочен по - горе в решението са породили предписаните им правни последици, в т. ч. относно структурата, състава и начина на конституиране на ОС, приело оспореното понастоящем решение. Изложените в първоначалната и касационна жалба твърдения за незаконосъобразност на тези актове, опорочили законосъобразното конституиране на самото Общо събрание на ВТУ като колективен орган са неоснователни и подробно обсъдени в първоинстанционното съдебно решение, поради което не е необходимо да се преповтарят. При извършена проверка на представените по делото протоколи от ИК, съдът правилно е установил, че не са отразени възражения относно реда за провеждане на избора и отчитане на резултатите. Самите протоколи не са оспорени и правилно съдът ги кредитира предвид чл.179 от ГПК досежно тяхната материална доказателствена сила и правилно е счел, че резултатите от преведеното тайно гласуване за ректор на ВТУ са тези, отразени в протокола на ОС на университета от 20.05.2019г. и оспореното решение, отразява действителния вот на Общото събрание. Гласуването е проведено при спазване на нормативно установената процедура, като от участвалите в избора на ректор 334 регистрирани членове на ОС, новият ректор е избран с 207 гласа "за". Самият касатор е получил 45 гласа "за" . Опорочаването на вота на ОС, а от там и недействителност на обявения изборен резултат е налице, ако са констатирани нарушения в реда за провеждане на изборите и отчитане на получения изборен резултат, каквито данни и оплаквания по делото няма. Налице е бил необходимия кворум за вземане на решение по чл.28, ал.3 от ЗВО, като от посочения резултат от гласуването е видно, че е налице и необходимото мнозинство за приемане на решението. По делото не са налице твърдения и липсват доказателства за нарушения на процеса на гласуване, които биха опорочили изборния резултат. Въз основа на ангажираните доказателства, преценката на съда за липсата на нарушения на процедурата по тайно гласуване, каквото е изискването на закона е правилна.