Решение № 80 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2007 г.

Решение № 80 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /07 г. във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "б" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на О. Х. против решение № 117 от 2.07.07 г. по в. гр. дело № 353/06 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение от 15.03.06 г. по гр. дело № 24/96 г. на Хасковския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено, че землищната граница между с. С., община Х. и с. К. п., община Х. преминава по линията, обозначена с букви А-Б-В-Г-К и оцветена със зелен цвят, и продължава по линията, обозначена с букви К-И-З-Ж и оцветена с червен цвят на скицата, изготвена от тройната техническа експертиза в състав инж. К, инж. Димитър Я. и инж. П, представляваща неразделна част от решението. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено и искът -отхвърлен. Ответникът по касационната жалба О. Х. моли решението да бъде оставено в сила. Останалите ответници К. с. С. и К. с. К. п. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че действащата към момента на предявяване на иска землищна граница между с. С. и с. К. п. била идентифицирана с протоколно решение от 18.11.1991 г. по реда на чл. 30, т. 1 б. "в" от ППЗЕК от комисия, назначена от председателя на ОбНС -Хасково. Между страните е възникнал спор относно така определената землищна граница във връзка с приложението на ЗСПЗЗ, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 10, ал. 2 от ЗМСМА във вр с. § 1 от от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изводът, че землищната граница, определена с протоколно решение от 18.11.91 г., не съответства на действителната, съдът е изградил въз основа на данните, които се съдържат в Постановление № 1* от 1938 г. на Министерство на земеделието и държавните имоти. Описаните в постановлението горски пасбища и общински гори били придадени от компетентния държавен орган по чл. 20 от ЗГ от 1925 г. -Министерство на земеделието и държавните имоти по определения с този закон ред за предмет на горското стопанство в землището на с. К. съда те са били включени в землището на с. С. и съответно границата на тези общински гори и горски пасища е съвпадала и със самата землищна граница между двете села. Ето защо съдът е възприел допълнителното заключение от 15.01.07 г. на тройната техническа експертиза, изготвено от вещите лица инж. К, инж. Димитър Й. и инж. П въз основа на данните по постановлението от 1938 г., като е определил землищната граница между с. С. и с. К. п. по линията, означена с букви А-Б-В-Г-К и оцветена с зелен цвят, продължила по линията К-И-З-Ж и оцветена в червен цвят по скицата, изготвена от експертизата и представляваща неразделна част от решението. Касационната жалба е основателна. При разглеждане на спорове за установяване на границите на землищата на съседни селища по § 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът не може да се ръководи от съображения за целесъобразност. Границите се установяват съобразно действащия кадастрален план към момента на образуване на ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации или към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, не е властен да променя границите по кадастъра. Съгласно чл. 86 от Конституцията административно-териториалното деление на територията на страната се извършва със закон, а според чл. 10, ал. 2 от ЗМСМА землищата на общините, които са основни административно-териториални единици се утвърждават от председателя на МС в съответствие с изискванията на закона за кадастъра. В действащия към момента на предявяване на иска Закон за единния кадастър на РБ (отм.)и Правилника за неговото приложение е предвидена подробна процедура по изработване и одобряване на единния регистър, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗЕК са посочени и административните органи, които са компетентни да определят граници на административно-териториалните единици в съответствие с административно-териториалното деление на страната. В разглеждания случай спорът между двете общини е за настоящата граница на землищата на селата С. и К. поле. Спорът е възникнал по повод приложението на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18 от ППЗСПЗЗ общинските поземлени комисии следва с оглед определяне на настъпилите промени в размера на земеделските земи да получат от общинските съвети наличните по кадастъра данни за границите на землищата на населените места както към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и към момента на образуване на ТКЗС и ДЗС. Съобразно чл. 18, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и § 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ тези спорове се решават от съда. Следователно при разглеждане на спора въззивният съд е следвало да установи коя е действителната граница между двете спорещи страни като установи кой е действащия кадастрален план и каква е според него границата между с. С., община Х. и с. К. п., община Х. понастоящем, респективно към влизане в сила на ЗСПЗЗ. Съдът е излязъл извън своята компетентност и е мотивирал целесъобразното решаване на спора за граници между двете села, като е приел границите от 1938 г. за действителни и понастоящем въпреки данните за извършвани промени в земеустройствените граници. Вещите лица от тройната техническа експертиза са извършили проверка в Държавен архив -Х., при което са направени констатации, че при образуване на ТКЗС не е имало кадастър на селата С. и К. п., не са открити топографски карти за землищата преди 1970 г. или кадастрални карти за отделните ТКЗС. Землищната граница между селата С. и К. п. в протоколното решение от 18.11.91 г. е нанесена на база на топографска карта на района, изготвена от Геопланпроект след 1972 г. Съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), като е възприел изцяло допълнителното заключение на тройната експертиза, без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. При спорна и неизяснена обстановка не могат да се направят законосъобразни правни изводи. Съдът е следвало да упражни правомощията си по чл. 157 от ГПК (отм.) и да възложи на вещите лица да изпълнят поставената задача, като извършат справка и в Агенцията по геодезия, картография и кадастър-гр. София, евентуално и в Държавен архив -София доколкото по делото има данни за наличие на карта от 1956 г. на землищата на с. С. и с. К. п. /вж стр. 107 от първоинстанционното дело/Допуснатото процесуално нарушение е довело и до нарушение на материалния закон, представляващо основание по чл. 218, ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, която да даде категоричен отговор на спорните въпроси за наличните по кадастъра и другите източници, посочени в чл. 18б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ данни за границите на землищата на селата С. и К. п. към момента на образуване на ТКЗС, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към настоящия момент. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о