Решение № 10116 от 10.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Аис Трейд 90 ООД, гр. София, срещу Решение 7616/16.12.2021г. по адм. д. 6238/2021г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1109-0040246/16.06.2021г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изложените в акта мотиви са бланкетни както по отношение на необходимостта от налагането на ПАМ, така и относно продължителността й. В подкрепа на тезата си развива обосноваващи я доводи, представя писмени доказателства и по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба Началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил жалбата на Аис Трейд 90 ООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1109-0040246/16.06.2021г. на Началник отдел Оперативни дейности- София, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисвания от него търговски обект автомивка PULSE, находящ се в гр. София, ул. Резбарска 47 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съдържа на мотиви, обосноваващи продължителността на срока на налагане на ПАМ. Преценил е, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС за налагане на процесната ПАМ, а нейната продължителност е съобразена с тежестта на нарушението и с принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. С разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.а във вр. с ал. 3 и с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т.1, б. а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС установява задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на дружеството- касатор за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена покупка на услуга от органите по приходите на 08.06.2021г. на стойност 22 лв., от търговеца не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Необосновано първоинстанционният съд е приел обаче, че изложените в акта бланкетни мотиви обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ, както и, че неговата продължителност не е в колизия с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и целта на закона. Решаващият състав не е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. При констатирано нарушение за първи път, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за плащане в размер на 22 лв. и липсата на констатации за произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК, поради което същият е незаконосъобразен. Като е достигнал до друг краен извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена. При този изход на спора и направените искания, НАП следва да бъде осъдена да заплати на Аис Трейд 90 ООД осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 420 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение