Решение № 11088 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. П. Х., чрез адв. В. Чолаков срещу Решение 1215/30.11.2023 г. постановено по адм. дело 1685/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3-1859/13.07.2022 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Излагат се съображения за неправилно съдебно решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - председателя на ДАНС, чрез процесуален представител М. Ангелова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Производството е второ по реда си пред касационна инстанция. При предходното разглеждане на делото състав на Върховния административен съд, Пето отделение с Решение 8514/04.09.2023 г. по адм. дело 2050/2023 г. е отменил Решение 1481/13.12.2022 г., постановено по адм. дело 1350/2022 г. на Административен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане с указания да бъде проследен и анализиран въпроса дали е спазен срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДАНС, тъй като е имало спиране на срока в периодите, в които жалбоподателят е ползвал отпуск за временна неработоспособност и платен отпуск. Със заповед рег. 3-1540/02.07.2021 г. изменена със заповед рег. 3/2017/13.08.2021 г. на председателя ДАНС е разпоредена проверка за изясняване на данните в писмо на директора на Специализирана дирекция (СД) "Сигурност" на ДАНС до директора на Специализирана административна дирекция (САД) "Инспекторат" ДАНС с рег. RB-202001-001-03-Л-6-8984/18.06.2021 г. за евентуално осъществени неправомерни действия от служители на Териториална дирекция "Национална сигурност" (ТДНС) Бургас, изразяващи се в неспазване на специалния режим, въведен със заповед с рег. 3-427/15.02.2019 г. на председателя на ДАНС за съхраняване на ключовете от помещенията на регистратурата за класифицирана информация и криптографска регистратура на ТДНС Бургас, установени в хода на извършена от ДАНС тематична инцидентна проверка по реда на прекия контрол за защита на класифицираната информация. В писмото е посочено, че при тази проверка е констатирано, че ключовете от тези помещения са били съхранявани лично от служителите на двете регистратури, с което не са спазени изискванията на т. 12 и т. 13 от заповед с рег. 3-427/15.02.2019 г. на председателя на ДАНС същите да се съхраняват от директора на ТДНС Бургас в защитена каса, а при негово отсъствие от определения да го замества служител. В приложения по делото протокол с рег. RB-202001-001-03/ИС-6-96/15.09.2021 г. са обективирани правните изводи на комисията извършила проверка, като от същата е отправено предложение до председателя на ДАНС да бъде образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за посоченото по-горе дисциплинарно нарушение. Председателят на ДАНС се е запознал с цитирания протокол на 17.09.2021 г. Видно от мотивите на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации и правните изводи на ДРО, изложени в протокол с рег. RB-202001-001-03/ИС-6-96/15.09.2021 г. Административен съд - Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен с нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗДАНС, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите, установени в чл. 92, ал. 2 от ЗДАНС и е мотивирана в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за нейното издаване. При издаването на заповедта, а и в цялото дисциплинарно производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказанието. Съдът е приел, че са спазени са сроковете по чл. 89, ал. 1 от ЗДАНС. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДАНС дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Ал. 3 на чл. 89 от ЗДАНС регламентира, че сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Изложил е подробни мотиви като е проследил началния момент от извършеното нарушение, спирането на срока и съответно издаване на процесната заповед в едногодишния срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДАНС. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд неправилно е приел, че Г. П. Х. е допуснал нарушение по чл.88, ал.2, т.1, предложение трето от ЗДАНС във връзка с чл.110г, ал.1, т.4 от ППЗДАНС. Съгласно т.12 от Заповед с рег. З-427/15.02.2019г. на председателя на ДАНС, се задължава директорът на ТДНС-Бургас в извънработно време да съхранява ключовете от помещенията на регистратурата за класифицирана информация и криптографската регистратура в защитена каса. В работно време ключовете се съхраняват от лицата, които работят в тези помещения. По делото е установено, че Г. Х. е поставил резолюция за изпълнение върху заповед с рег. З-427/15.02.2019г.и е наредил всеки служител, работещ в регистратурата за класифицирана информация и криптографската регистратура да се запознае с нея. Доказано е по делото, че служителите в съответните регистратури, както и началниците им са се запознали със заповедта и са били длъжни да я изпълняват. Служителите в съответните регистратури на ТДНС-Бургас са били натоварени да предават ключовете на директора на дирекцията, като неизпълнението на това задължение представлява неизпълнение на служебната дисциплина и на заповед с рег. З-427/15.02.2019г., извършено именно от тези служители, а не от Г. Х.. Действията на Г. Х. като директор на ТДНС-Бургас не са представлявали неизпълнение на заповедта на директора на ДАНС-нарушение по чл.88, ал.2, т.1, предложение трето от ЗДАНС във връзка с чл.110г, ал.1, т.4 от ППЗДАНС. Деянието съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл.110в, ал.1, т.9, а не по чл.110г, ал.1, т.4 от ППЗДАНС, за което нарушение е предвидено по леко наказание порицание. Извършеното деяние би могло да се квалифицира и като нарушение на чл.88, ал.2, т.3 ЗДАНС неспазване на служебните правомощия. В т.12 от заповед с рег. З-427 от 15.02.2019г. се съдържат правила за съхранение, опазване и използване на служебно имущество. В тази връзка нарушението може да се квалифицира и като такова по чл.110в, ал.1, т.8 от ППЗДАНС. Касационният състав счита, че дадената правна квалификация на деянието е неправилна. Наказващият орган е пренебрегнал посочените по-горе норми, предвиждащи по-леко по вид наказание, като не е изложил мотиви, от които да се установи, защо е наложено наказание на основание чл.110г, ал.1, т.4 от ППЗДАНС, а не на някои от посочените разпоредби. Преценката на дисциплинарнонаказващия орган винаги трябва да е мотивирана и подкрепена със съответните доказателства, които подлежат на проверка от съда за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Липсата на мотиви е съществено нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност, което води и до опорочаване на формата и съдържанието на издадения въз основа на тази процедура краен акт за налагане на дисциплинарното наказание. Липсват мотиви в заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание, как и защо председателят на ДАНС е избрал периодите, през които се твърди, че Г. Х. е извършил нарушение на служебната дисциплина. По делото се установява, че Г. Х. е предприел необходимите действия за изпълнение на заповедта- поставил е резолюция за изпълнението й, запознал е със съдържанието й всички лица, които следва да я изпълняват и след работно време е изчаквал служителите да му предадат ключовете. За извършената организация се съди от сведенията и показанията на служителите на ТДНС-Бургас- сведения на Р. Й., свидетелски показания на А. и Ч.. Касационният състав счита, че не е доказано вмененото нарушение, не е доказана и вина на Х. за вмененото му дисциплинарно нарушение. С оглед изхода на спора касационният жалбоподател има право на разноски, но такива не са претендирани , поради което не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение