Решение № 3178 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2017 г.

Решение № 3178 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. П. и А. Е. П. от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Янков, срещу решение № 1215 от 27.02.2017 г., постановено по адм. дело № 5333/2015 г. на Административен съд С. - град, 38 състав, с което е отменена заповед № 18 - 11626 от 01.09.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. С., с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. С., заявено от А. и А. П., и изразяващо се в обединяване на поземлени имоти (ПИ) в съответствие с границите на ПИ пл. № 1147, кв. 15 м. "ж. к. Манастирски ливади" и нанасяне на нови обекти в КККР, а именно ПИ идентификатор № 68134.1933.2264 с площ 1132 кв. м., собственост на наследници на Т. С. И. и носители на други ограничени вещни права - право на строеж А. и А. П., и с която са заличени обекти в КК и КР, от които е образуван новия имот, както следва имот идентификатор № 68134.1933.1147 с площ от 605 кв. м. и № 68134.1933.1730 с площ от 527 кв. м., собственост на Т. С. И.. В касационната жалба жалбоподателитe твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че в конкретния случай с отменената заповед законосъобразно е нанесен като един общ имот, притежавания от тях имот пл. № 1147, така както е закупен от тях със съответната площ. Поради това искат оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта, с която имота им е върнат в първоначалните си граници, както и те да бъдат вписани като единствени собственици на същия. Ответникът - началникът на СГКК - гр. С., не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. О. И. П. В. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. О. Л. А. Д., Т. А. М., Н. М. П., Е. Т. И., А. Б. И. - Г., П. Е. В., А. Т. Т., М. Г. Г., Г. А. Г., Й. А. Г., не се явява и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалби на Л. А. Д., И. П. В. и Т. А. М. и тримата от гр. С. като наследници на Т. С. И. и на А. Т. П. и А. Е. П. и двамата от гр. С. срещу Заповед № 18 - 11626 от 01.09.2014 г. на Началника на СГКК - С., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. С., заявено от А. и А. П., и изразяващо се в обединяване на поземлени имоти (ПИ) в съответствие с границите на ПИ пл. № 1147, кв. 15 м. "ж. к. Манастирски ливади" и нанасяне на нов обект в КККР, а именно ПИ идентификатор № 68134.1933.2264 с площ 1132 кв. м., със записана собственост на наследници на Т. С. И. и носители на други ограничени вещни права - право на строеж на А. и А. П., и с която са заличени обекти в КК и КР, от които е образуван новия имот, както следва имот идентификатор № 68134.1933.1147 с площ от 605 кв. м. и № 68134.1933.1730 с площ от 527 кв. м., собственост на Т. С. И.. За да постанови оспореното решение в оспорената му част, с която е отменена заповед № 18 - 11626 от 01.09.2014 г. АССГ е приел, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно макар и с изменение от ДВ бр. 49/2014 г. да е отпаднало изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки, не е отпаднало изискването за уведомяване за започналото административно производство на заинтересованите от изменението лица. Приел е, че в проведеното административно производство не са уведомени заинтересованите лица и съответно не им е предоставена възможност да вземат становище по исканото изменение на КК и КР, което пък е нарушило правото им на защита - нарушение от категорията на съществените. Приел е и че е налице материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като с искането за изменение на КК и КР от А. и А. П. е въведен спор за материално право, тъй като оспорват правото на собственост на наследниците на Т. С. И. - част от другите жалбоподатели и заинтересовани страни по делото на АССГ, като това се потвърждава и от представено съдебно удостоверение за предявен установителен иск за собственост от Л. Д., И. В. и Т. М. срещу А. и А. П. по отношение на имота, предмет на заповедта. Приел е, че въведеният спор за материално право, включително твърдението на П., че са придобили право на собственост върху имот пл. № 1147, а не само правото на строеж върху мястото, не може да бъде разрешен нито в административното производство по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, нито в съдебното административно производство. Приел е, че след като поисканото изменение с отстраняване на непълнота и грешка в КК и КР са свързани със спор за материално право, тя може да се отстрани само след като спорът бъде решен по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР в относимата редакция от ДВ бр. 49 от 2014 г. към момента на издаване на оспорената заповед, какъвто е и смисълът на закона, към момента на постановяване на решението на АССГ. Поради наличието на спор за собственост е приел, че изменението на КК и КР чрез обединяване на двата имота в един е незаконосъобразно и е отменил оспореното заповед № 18 - 11626 от 01.09.2014 г. От събраните в производството доказателства е установено, че с нотариален акт № .. от ...... г. Т. С. И. е закупил парцел V и VI, кв. 279 в м. "Красно село", гр. С.. Парцелите, ведно с построената в тях вила с площ от 120 кв. м. са били отчуждени през 1948 г. и завзети като държавни с акт от 1949 г. Със заповед № РД - 57 - 789 от 30.12.1998 г. на кмета на СО част от отчуждените имоти са отписани от актовите книги и владението е предадено на наследниците на Т. И., а именно върху място с площ от 520 кв. м. част от бивш парцел VI, представляващ източната част на имот пл. № 1147. А. и А. П. пък с договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.08.1985 г. се легитимират като собственици на къща на един етаж със застроена площ от 60,80 кв. м., построена върху държавна земя - имот пл. № 1147 от кв. 15, м. Манастирски ливади и 100% идеални части от правото на строеж върху мястото цялото с площ от 1118 кв. м. Идентичността на тези имоти е установена от приетата и неоспорена от страните СТЕ. В одобрената кадастрална карта са нанесени както следва имот идентификатор № 68134.1933.1147 с площ от 605 кв. м. без данни за собственици и имот идентификатор № 68134.1933.1730 с площ от 527 кв. м. и вписани собственици наследници на Т. С. И.. По заявление на А. и А. П. е одобрено изменение, с което посочените два имота са обединени в един общ с идентификатор № 68134.1933.2264 с площ от 1132 кв. м. и като собственици са записани наследниците на Т. С. И., а П. са записани като носители на ограничено вещно право - право на строеж върху имота. Оспореното решение на Административен съд С. - град е правилно. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Установява се от събраните доказателства безспорно, че между наследниците на Т. С. И. и А. и А. П. е налице спор за материално право, разрешаването на който е инициирано по съдебен ред към момента на постановяване на оспореното решение на АССГ. Оспорената пред АССГ заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР в относимата към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ бр. 49 от 2014 г. Според тази разпоредба "Кадастралната карта и кадастралния регистър се поддържат в актуално състояние като се изменят при установява на непълнота и грешка". Съгласно обаче чл. 54, ал. 2 от ЗКИР също в относимата към момента на издаване на заповедта редакция "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". Т. е. при наличие на спор за материално право изменението на КК и КР свързани с непълнота и грешка във връзка със спора, могат да се отстранят чак след разрешаването на спора по съдебен ред. Изменението преди разрешаване на спора е недопустимо. В тази връзка е законосъобразен извода на АССГ, че предвид наличието на спор за материално право, то оспорената заповед, с която е допуснато исканото изменение и е нанесен един общ обединен имот, е незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона. Законосъобразен е и извода за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно, че за стартиралото по инициатива на П. административно производство не са били уведомени заинтересованите лица - наследниците на Т. С. И., вписани като собствениците на единия от обединените имоти в кадастралния регистър. Във връзка с изложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира за неоснователно искането на ответника И. В., както и на ответника Л. Д. за присъждане на разноски, тъй като на първо място по отношение на И. В. не се твърди и не са представени доказателства за направени разноски, а по отношение на Л. Д., за която са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Парусанов, то искането е неоснователно, тъй като този ответник не се представлява в съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,