Решение № 3305 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2020 г.

Решение № 3305 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Р. М. -С., [ЕГН], от гр. Силистра, [адрес], срещу заповед № СД-03-471/06.11.2020 г. на министъра на правосъдието за одобряване на списък на недопуснатите до Конкурса за длъжността "държавен съдебен изпълнител" при районните съдилища кандидати, в частта, с която не е допусната до участие в конкурса. Твърди, че заповедта е неправилно, незаконосъобразна и противоречаща на императивни конституционни норми. Поддържа се, че е отстранила констатираните нередовности и е подала изискващите се документи, в които се съдържа съответната информация и назначената комисия превратно е преценила тази информация. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на заповедта в обжалваната й част. Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието чрез пълномощниците главен юрисконсулт П. Н. и старши юрисконсулт С. Т. оспорва жалбата. Твърди, че пропуските в представените документи не са отстранени с подадената от С. декларация относно обстоятелствата по чл. 162 от ЗСВ. Претендира разноски. Върховният административен съд - шесто отделение, в настоящия съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира жалбата за процесуално допустима. След като провери критериите, посочени в чл. 146 от АПК приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на аадминистративнопроцесуалните правила, като са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието й като административен акт. Представените по делото писмени доказателства установяват от фактическа страна следното: Със Заповед № СД-03-384/15.09.2020 г. министърът на правосъдието е обавил конкурс за заемане на длъжността"държавен събенет изпълнител" при районните съдилища/Обн. ДВ бр82 от 18.09.2020 г. /. Със заповед № СД-03-393/23.09.2020 г. на министъра на правосъдието е назначена Комисия във връзка с провеждането на конкурса. Жалбоподателката Р. М. -С. е подала заявление вх. № 94-Р-97/28.09.2020 г. за участие в конкурса за заемане на длъжността"държавен събенет изпълнител" в Районен съд-Силистра и Районен съд-Тутракан. Към заявлението е приложила нотариално заверено копие от диплома за завършено висше образование по специалност "Право", нотариално заверено копие от удостоверение за юридическа правоспособност, автобиография-подписана от кандидата, копие от лична карта, медицинско удостоверение, издадено в резултат на извършен медицински преглед, че лицето не страда от психическо заболяване-оригинал, декларация относно обстоятелствата по чл. 162 от ЗСВ, документ за платена държавна такса по т. 62 р от Тарифа № 1 към ЗДТ. В декларацията по чл. 162 от ЗСВ/ л. 17 е декларирала, че: 1. има висше образование по специалността "Право"; 2. е преминала стажа, определен в ЗСВ и е придобила юридическа правоспособност; 3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; 4. не е осъждана на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията; 5. не е дисциплинарно освободена от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт; 6. не страда от психическо заболяване. Във връзка с така подадените документи със заповед № СД-03-450/15.10.2020 г. на министъра на правосъдието е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи, приложен към заповедта, в който по т. 96 е прието, че за С. липсва декларация по чл. 162 от ЗСВ, като й било указано в 7-дневен срок да отстрани нередовността. В указания й срок жалбоподателката, с допълнително заявление вх. № 94-Р- 97 # 1/19.10.2020 г. представила повторно декларация по чл. 162 от ЗСВ/ л. 20/, с идентично съдържание с декларацията от 28.09.2020 г. За пълнота следва да се отбележи, че и двете декларации не са датирани. С протокол от заседанието на Комисията, назначена със Заповед № СД-03-393/23.09.2020 г., в изпълнение на възложените й задачи в периода 25.10.2020 г. до 04.11.2020 г., са одобрени: окончателен списък на допуснатите до конкурса кандидати/Приложение 1/; списъка на недопуснатите до конкурса кандитати/Приложение 2 и списък на кандидатите отказали се по собствено желание от участие в конкурса/Приложение 3/. Със заповед № СД-03-471/06.11.2020 г. на министъра на правосъдието е одобрен списък на недопуснатите до конкурса кандидати, приложение към заповедта. В т. 14 за Р. С. е посочено, че по нейно заявление вх. № 94-Р-97/28.09.2020 г. нередовностите не са отстранени в указания 7-дневен срок, тъй като в представената декларация по чл. 162 от ЗСВ не е декларирано, че лицето има само българско гражданство. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно административният орган не е допуснал жалбоподателката до участие в конкурса. Същата не е отстранила в срок консатираните нередовности в подадената декларация по чл. 162 от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на 267 от ЗСВ за участие в конкурс за държавни съдебни изпълнители могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162 от ЗСВ. От разпоредбата на чл. 162 от ЗСВ е видно, че за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и отговаря на останалите 6 изисквания. В настоящият случай С. и в двете подадени декларации по чл. 162 от ЗСВ не е декларирала обстоятелството, че има само българско гражданство. В тази връзка неоснователни са наведените от жалбоподателката оплаквания, че с оглед заеманата от нея длъжност към момента на провеждане на конкурса "държавен съдебен изпълнител" при Районен съд-Силистра, следва да се предполага и да се приеме за служебно известно на министъра на правосъдието обстоятелството, че същата има само българско гражданство. За участието си в проведения конкурс, съгласно разпоредбата на чл. 267 от ЗСВ, жалбоподателката е следвало изрично да декларира обстоятелствата във връзка с гражданството си. В представените две декларации по чл. 162 от ЗСВ, въпреки дадените указания, не се съдържа текст във връзка с притежаваното гражданство от С.. С оглед гореизложеното оспорената заповед на министъра на правосъдието е валиден административен акт, постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на установените производствени правила. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Същото следва да се определи в размер на 100, 00/сто/лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,