Решение № 10476 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2015 г.

ВАСVIII отделение10.10.2016 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 775/1.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3610/2014 г. по описа на Административен съд-В.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10476 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6533/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. против решение № 775/1.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3610/2014 г. по описа на Административен съд-В.. С решението е отменен Ревизионен акт № 171401784/4.08.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 619/27.10.2014 г. на и. д директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В., с който за данъчни периоди 2010 г. и 2011 г. са определени данъчни задължения за внасяне - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 21 601.97 лв. и лихви 5 533.47 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд В. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. М. В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: При извършената ревизия е установено, че В. М. В. е местно физическо лице, което през периода 2010 г. -2011 г. е регистриран като земеделски производител, по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Същият, считано от 17.07.2009 г. има регистрация по ЗДДС, но няма регистрация като едноличен търговец по чл. 1 от ТЗ. За дейността си като земеделски производител, съгласно чл. 29а, ал. 5 от ЗДДФЛ ревизираното лице прилага Закона за счетоводството, като в този случай се приравнява на едноличен търговец и отговаря на критериите за малко предприятие. За доходите си от 2010 г. и 2011 г. ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ведно с Приложение № 2-за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Органът по приходите е приел, че предвидената в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ възможност за преотстъпване на данъка при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО се отнася само за земеделски производители, регистрирани като ЕТ. Тъй като В. М. В. е регистриран като физическо лице - земеделски производител, от 2009 г. същият е регистриран като земеделски производител и по ЗДДС, но няма регистрация като ЕТ по смисъла на ТЗ, е направен извод, че за него не възниква правото на преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 189б ЗКПО. Първоинстанционният съд е приел за неправилен формираният от приходните органи извод за неприложимост на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но която дейност не се осъществява като ЕТ. Съдът е приел, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо, че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Обжалваното решение е правилно. Не е налице е твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Спор по фактите не е налице. Първостепенният съд правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право В. М. В. като физическо лице, регистриран земеделски производител, но без регистрация като ЕТ по ТЗ, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ . Формираният от административен съд В. извод за приложимост на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ спрямо физическите лица, регистрирани като земеделски производители, но не и като ЕТ, е правилен. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. При тази редакция на разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ касационната инстанция намира, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал. 6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". При логическото тълкуване на цитираната разпоредба се формира заключението, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производители по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, т. е. по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо по правилата на чл. 29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. От друга страна, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С

2011

863 от 11.02.2011 г. относно държавна помощ - България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък, че помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК е видно, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Съгласно § 9 от решението, целта на помощта, за която е искано становището на ЕК, е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Следователно, разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в редакцията към процесните периоди/, тълкувана във връзка с цитираното решение на Европейската комисия, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата - земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Следователно, правнорелевантният факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд - Решение № 11153 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 827/2013 г., I отд., Решение № 16558 от 11.12.2013 г. по адм. д. № 5401/2013 г., I отд., Решение № 12105 от 14.10.2014 г. по адм. дело № 15869/2013 г., VIII отд. В допълнение следва да се посочи, че промяната в законодателната уредба, в сила от 1.01.2014 г., предвиждаща изрично, че от преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не могат да се ползват физически лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, не променя крайния извод на настоящия съдебен състав. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. С оглед на изложеното настоящата инстанция, намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски. На ответника по касацията разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.

Цитирани разпоредби

2