Решение № 6115 от 21.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Кременски от гр. Стара Загора действащ чрез адв. П. Начков против решение 204/01.10.2021г. постановено по адм. дело 196/2021г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 41 от 22.01.2021г. издадена от Кмета на община Твърдица, с която е определен за купувач на недвижим имот, частна общинска собственост 72165.507.2367, с площ от 541 кв. метра, НТП-Ниско застрояване до 10 м, трайно предназначение на територията: урбанизирана по КККР на гр. Твърдица, класиралият се на второ място участник В. Юнгарев. С касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на обжалваният административен акт. Алтернативно се прави искане за отмяна на обжалваният съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя писмено становище. Ответникът кметът на Община Твърдица, в представено по делото писмено становище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, счита че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, а решението на административния съд приема за валидно, допустимо и правилно. При изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила и касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът В. Юнгарев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Сливен е било образувано по жалба на Х. Кременски срещу заповед 41 от 22.01.2021г., издадена от кмета на община Твърдица, с която е определен за купувач на недвижим имот, частна общинска собственост 72165.507.2367, с площ 541 кв. м., НТП-Ниско застрояване до 10 м, трайно предназначение на територията: урбанизирана по КККР на гр. Твърдица, класирания на второ място участник В. Юнгарев. С обжалваното решение 204 от 01.10.2021г., постановено по адм. дело 196/2021г. , Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заповед 414/02.10.2020 г. издадена от кмета на Община Твърдица, със същата е определен за купувам на горепосочения недвижим имот Х. Кременски. Видно от заповедта, същия е следвало в 14-дневен срок да заплати посочените в заповедта суми и да се яви в община Твърдица за подписване на договор. Съдът е приел, че това задължение е било вменено и с чл. 91 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ, Наредбата/. Пред административния съд е представено писмено доказателство-справка изготвена от административния орган е видно, че жалб. Кременски не е заплатил сумите посочени в заповедта, това обстоятелство е послужило за основание за издаване на обжалвания административен акт, с която е обявен за купувач вторият класиран в търга участник В. Юнгарев. Обжалваната заповед е издадена на правно основание чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от НРПУРОИ. Съдът е приел, за действително, че срока предвиден в горепосочената разпоредба не е спазен от органа, но според съда същия е инструктивен и неспазването му не влече след себе си незаконосъобразност на заповедта. На следващо място съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Въз основа на което съдът е приел, че не е налице нищожност на административния акт. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че предходната заповед 414 от 02.10.2020 г. е била обжалвана и органът е следвало да изкача приключването на съдебното производство. По така наведения довод административния съд е приел, че действително заповедта е обжалвана, но в частта за сумата от 132 лева представляваща разходите за изготвена оценка, в останалата част същата е не е обжалвана и след изтичане на 14-дневния срок за Кременски е налице задължение да заплати съответните суми. Административния съд е приел за неоснователен довода, че с издаването на обжалваният административен акт, административния орган е създал предпоставка за постигане на по-ниска цена на процесния имот. Въз основа на гореизложеното административния съд е достигнал до извода, че административния акт е законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна. Обжалваното решение е правилно. При съобразяване със събраните в хода на производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е достигнал до правилен и обоснован извод за неоснователност на оспорването. Процедурата е проведена чрез публичен търг, в съответствие с чл. 35, ал. 1 от ЗОС, по реда на глава Пета от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Твърдица. При издаване на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила. Съдът е взел предвид наличните доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 35 от ЗОС, според които продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост се извършва от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, след решение на общинския съвет. Въз основа на резултатите от търга или конкурса, кметът на общината издава заповед и сключва договор. На това основание е издадена заповед на Кмета на Община Твърдица с 414 /02.10.2020 г., с която Кременски е определен за купувач на недвижим имот с идентификатор 72165.507.2367 и е задължен да заплати в 14 дневен срок посочените в заповедта суми, както и да се яви в Община Твърдица за сключване на договор. Неспазването на това изискване води до възникването на възможност и задължение за административния орган, на основание чл. 91 от приложимата Наредба да издаден нова заповед, с която за купувач да бъде обявен участникът в търга, предложил следващата по размер цена. В хода на производството не е било спорно, че Кременски не е заплатил определените в заповед 414/02.10.2020г. на Кмета на община Твърдица суми, представляващи цената на имота, данъци, административна такса и разноски в административното производство в 14-дневен срок от връчването ѝ. Тази заповед е оспорена единствено по отношение на определената сума от 132 лева, представляваща направени разноски за изготвена оценка от лицензиран оценител. Настоящият съдебен състав напълно споделя и обективираното в обжалваното решение становище, че оспорването на административния акт единствено в частта, касаеща задължението за заплащане на разноски за извършената в хода на административното производство оценка, не изключва необходимостта от изпълнение на вменените с акта на неговия адресат задължения в останалите му части. В своята практика, Върховен административен съд нееднократно са излагали становището си, че правото на оспорване на административните актове е субективно процесуално право, чието упражняване е поставено единствено във волята на носителите му, като единствено те определят вида и обема на търсената защита. В потвърждение на това становище е и разписаната в чл.145 ал.3 от АПК възможност, според която административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Касационният жалбоподател е оспорил пред първоинстанционния съд заповедта, с която е обявен за купувач, само в частта, с която му е възложено заплащането на направените в административното производство разноски за оценка на имота от лицензиран оценител, поради което жалбата е породила суспензивния си ефект само по отношение на тази част от заповедта. В останалата част заповедта е влязла в сила като необжалвана и е подлежала на изпълнение, т.е. Кременски е следвало да изпълни задължението за внасяне в срок на определената цена. Неизпълнението на това задължение е довело до необходимостта за административният орган, при съобразяване с разписаното в чл. 91 ал. 3 от Наредбата правило, да определи за купувач участникът, предложил следващата по размер цена, доколкото същата е в съответствие с изискването на чл.41 от ЗОС. При така установеното от фактическа и правна страна, следва да се формулира извод за неоснователност на касационната жалба поради липса на основания вписващите в хипотезите на чл. 209 т. 3 от АПК. Оспореното решение е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в пълно съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на настоящото производство, претенцията на касационния жалбоподател за заплащане на разноски е неоснователна. На основание на гореописаното и във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,