Решение № 10805 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2010 г.

Решение № 10805 от 23.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Амар Ахмед Ганам, гражданин на Ирак, срещу решение № 1914 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 12724 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 407 от 04.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в предходно производство по адм. д. № 1509/09 г. Петчленен състав на ВАС с решение № 5257/22.04.09 г. е отменил решението на ВАС, III отд. и решението на председателя на ДАБ и в задължителните указания е посочено, че според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по нормата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. има предвид заплахи срещу живота и личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Освен това, превратно са тълкувани доказателствата от ВКБООН и информацията, съдържаща се в становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - чрез процесуалния си представител юрк. Станкова оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 407 от 04.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Амар Ахмед Ганам. С обжалваното решение № 1914 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 12724 по описа за 2009 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на Амар Ахмед Ганам срещу решение № 407 от 04.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Бежанската история е недостоверна, тъй като лицето излага противоречиви обяснения. От нея не се установява, наличие на някоя от причините по чл. 9 от закона, поради която лицето да е принудено да остане извън страната си по произход - заплаха за живота, сигурността или свободата му или опасност от изтезание или други форми на нечовешко унизително отнасяне. Търсещият закрила не заявява да е бил преследван в родината си нито от официалните власти, нито от конкретна групировка, да е членувал в политически партии. От информацията, съдържаща се в становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. е видно, че в някои части на страната, като такава част е и населеното място на жалбоподателя, обстановката е овладяна до степен да осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите. Наличието на вътрешно напрежение в страната не обосновава извод за реална опасност и тежки заплахи и посегателства срещу личността на чужденеца. Той не е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Напуснал е страната легално с редовен национален паспорт. Според настоящия петчленен съдебен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, основателен е доводът на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт: От представената информация, съдържаща се в становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. за обстановката в Ирак, се установява следното: В Ирак продължават да съществуват многобройни заплахи за личната сигурност на отделните граждани и групи лица. Ирак засега остава страната с най-висока степен на риск и най-висок брой случаи на насилствена смърт в света. По данни на Националния център за борба с тероризма и Държавния департамент на САЩ, броят на пострадалите в следствие на актове на насилие /убити, ранени и отвлечени/ през 2008 г. е 19 083 души, от които загиналите са 5016. Според публикувани данни на неправителствени организации, през 2008 г. в Ирак са загинали между 8 315 и 9028 цивилни лица. Багдат, откъдето е и касаторът, се характеризира с най-висока честота на прояви на насилие заедно с провинциите Нинева, Дияла, Тамим и Салах ал - Дин. В тези райони съществуват огнища на междуобщностно напрежение и висока степен на терористична активност, както и конфликти на политическа основа с произтичащия от тях риск от въоръжено насилие. Тези опасения се засилват с оглед зачестилите терористични актове след март 2009 г. във връзка с оттеглянето на Многонационалните сили и поемането на контрола от иракските сили за сигурност от 1 юли 2009 г. Много е вероятно и в необозримо бъдеще актовете на насилие в Ирак да продължат, поради нерешените политически, икономически, териториални, религиозни и хуманитарни проблеми, които провокират терористични актове, отвличания и убийства. В Багдат в момента шиитите представляват по-голяма част от населението във всеки втори район. Сунитските райони са оградени като анклави и всеки опит на гражданите да ги напуснат е свързан с риск. Ситуацията на вътрешно въоръжено напрежение, забавеният процес на единение на нацията, сложното социално-икономическо положение и намаляващото чуждестранно присъствие, комбинирани с необходимостта през 2009 г. и 2010 г. да се вземат сложни политически решения, както и с възможността терористите да се опитат да се възползват от намаляването на американското военно присъствие, може да ескалира в сериозна заплаха за сигурността и стабилността. Всяко едно обществено събитие /религиозно, етническо, местно или светско/ се използва от незаконните военни формирования, за да демонстрират присъствието си и мощта си. Това означава, че определено високо равнище на насилие ще се подържа и през следващите години, тъй като капацитетът на Иракските сили да стигнат до "дъното" на организираните мрежи, е ограничен. Цитираното по-горе становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. включва като приложение и становището на г-н Валери Рачев - посланик на Р. България в Р. Ирак. В административната преписка се съдържа и Меморандум на ВКБООН от 24.04.2009 г. В него се посочва, че търсещите международна закрила лица от петте централни провинции на Ирак - Багдат, Дияла, Киркук, Ниневия и Салах ал Дин, с оглед продължаващото насилие и инцидентите, свързани със сигурността на гражданите и погазването на човешките права, трябва да получат такава закрила и не следва да бъдат връщани в тези провинции, поради липсата на физическа и материална безопасност и ефективна национална защита. Що се отнася до връщането им в районите, откъдето те не са родом, като се взема предвид етническия или религиозен произход на дадено лице, то изследванията показват наличието на дестабилизиращ ефект в резултат на потенциално големия брой завръщащи се и липсата на достатъчен капацитет за поемането им в контекста на несигурната ситуация във всяка провинция. В решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности /голям състав/ по с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащи посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б."в" от директивата. Преценката относно степента на безогледното насилие е предоставена на компетентните национални власти. Като се отчитат данните за ситуацията в Багдат, изложени по-горе, се налага изводът, че цивилното население е изложено на голяма опасност за живота и здравето си най-вече поради факта, че именно в този град се извършват голям процент терористични актове и бомбени атентати на места с висока концентрация на цивилни лица, поради което и броят на цивилните жертви е голям /т. 3 от становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г./. Допълнителна заплаха представляват актовете на насилие срещу живеещите в сунитските райони. Поради изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното съдебно решение на Върховния административен съд, трето отделение следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени решение № 407 от 04.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, а преписката да бъде върната на административния орган. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав