Решение № 12103 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2025 г.

ВАСТрето отделение27.11.2025 г.докладчик т Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 664/14.03.2025 г. по адм. д. 52/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Е. И. Г., [ЕГН] разноски за касационното производство в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от НОИ против решение 664/14.03.2025 г. по адм. д. 52/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали. Твърди, че решението е недопустимо, респ. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че при обжалване по административен ред на актовете на длъжностни лица на НОИ адвокатската защита не е задължителна и направените разходи за нея са личен избор на лицето. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът - Е. И. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор, представен от адвокат М. Бозов, се оспорва касационната жалба и се прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по искова молба от Е. И. Г. от гр. Кърджали, срещу Национален осигурителен институт, гр. София, с която се претендира обезщетение в размер на 500 лв., направени от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане 081-00-1528-3/25.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали. Съдът е осъдил Националния осигурителен институт да заплати на Е. И. Г. сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане 081-00-1528-3/25.09.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Изложил е мотиви, че безспорно е налице отменен като незаконосъобразен административен акт с окончателно Решение 106/14.01.2025 г., постановено по адм. д. 483/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, било отменено Решение 2153-08-269/04.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане 081-00-1528-3/25.09.2024 г. Приел е, че ангажираният по делото адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие и му е заплатено уговореното възнаграждение. След като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Съдът е посочил, че с чл. 7 от Конституцията на РБ отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласен за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т.ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от действието на разпореждане на административен орган при НОИ, отменено като незаконосъобразно, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е, че правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред е основно конституционно право, установено в чл. 56, изр. 2 от Конституцията на РБ, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане 081-00-1528-3/25.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали, на ищцата е било отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 26,75 лв. дневно. Ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ Кърджали и в това административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С Решение 2153-08-269/04.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата срещу Разпореждане 081-00-1528-3/25.09.2024 г. била отхвърлена, като неоснователна. С Решение 106/14.01.2025 г., постановено по адм. д. 483/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, било отменено Решение 2153-08-269/04.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане 081-00-1528-3/25.09.2024 г. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения - чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. Производството по оспорване на разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали се е развило по реда на КСО, като е преминало през задължителната фаза на оспорването по административен ред. Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС 6/2025 г.-д.в. бр. 48/13.06.2025 г. и от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Нормата на чл. 117, ал. 1 КСО предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като обжалването по административен ред е задължително. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. С оглед което за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вредите, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Доказано е наличието всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменен по съдебен ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат - необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие пред административния орган е представен по делото и в него е вписано възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда - намаление на имуществото на засегнатото лице. Възражението на касатора относно размера на адвокатското възнаграждение за касационното производство е неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е съобразен с Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед изложеното обжалваното решение като, валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,