Решение № 15347 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2013 г.

Решение № 15347 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5563/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Тихомир Ламбев против решение № 737 от 5.02.2013 г. по адм. д. № 8431/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 22 състав, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1177 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. по УРН 200940 и преписката е върната органа за ново разглеждане и произнасяне съгласно мотивите на решението. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Смята, че оторизираната с уведомителното писмо сума е правилно изчислена, както и че извършеното "удържане" на суми е законосъобразно, извършено въз основа на задължения, установени с АУПДВ и Уведомително писмо за предходната кампания 2010 г., издадени на земеделския производител. Моли, да се отмени обжалваното решение и делото да се върне на същия съд за ново произнасяне. Ответникът - Маргарита Радоева Динчева с писмена молба оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на жалбата. Смята, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон - чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията. В тази връзка излага, че наддекларираната площ по СНДП е неправилно изчислена от съда, доколко същата е под 2 ха, но процентът й надхвърля 3 % - 6.99 %, поради което са били налице предпоставките за двойно увеличаване на санкционираната площ, извършено от ДФЗ. Смята също така, че решението е постановено и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото съдът не е изложил мотиви и не е формирал преценка за законосъобразност по частта от административния акт относно извършеното прихващане с оторизираната сума. Излага, че така извършеното прихващане от страна на административния орган е законосъобразно, доколкото то е извършено по реда на чл. 58 от от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., съгласно които не е необходимо актовете, с които се извършва прихващане да са влезнали в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 737 от 5.02.2013 г. по адм. д. № 8431/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 22 състав, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1177 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. по УРН 200940 и преписката е върната на органа за ново разглеждане и произнасяне съгласно мотивите на решението. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Приел е още, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, но същият е издаден при незадълбочено изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Изложил е, че таблицата и легендата към нея са неразделна част от уведомителното писмо, но данните по същата не са в съгласие с обективирания отказ от финансово подпомагане. От фактическа страна е установил, че размерът на недопустимата площ и по двете заявени мерки - СЕПП и СНДП е 0.27 ха, а в процентно отношение - 1 % по СЕПП и 6.99 % по СНДП (този размер е установен от административния орган и от вещото лице по СТЕ). Приел е обаче, че административният орган е приложил неправилно разпоредбата на чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 г. към така установения размер на наддекларирана площ по СНПД. Конкретно е приел, че независимо, че по тази мярка процентът на наддекларирана площ надхвърля 3 %, но е под 2 ха, то размера на помощта не е следвало да бъде намалява с удвоената разлика. Освен неправилното приложение на материалния закон съдът е приел, че е налице противоречие между мотивната част на акта, в която е формирано волеизявление за "отказ" от финансово подпомагане и таблицата към него, в която е посочено, че се оторизира сума по СЕПП в размер на 6 035.03 лв. и по СНДП - в размер на 99.60 лв. Изложил е, че в административния акт трябва да има пълно припокриване между установените факти и разпореденото с неговия диспозитив, и след като органът сам е оторизирал сума, не е трябвало да материализира властническо волеизявление за отказ. В заключение съдът е приел, че административният орган е приложил неправилно материалния закон спрямо установените в производството факти, поради което е приел, че отказът за финансово подпомагане е незаконосъобразен. Обжалваното решение е допустимо и правилно, при излагане на следните допълващи мотиви: Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Маргарита Радоева Динчева против Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1177 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., в което е обективиран отказ за финансово подпомагане. Настоящият съдебен състав споделя тълкуването на чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 г., дадено от административния съд и смята, че същият е приложен правилно към установените по делото факти. По отношение на оторизираната сума по СЕПП е налице несъществена разлика между изчисления от административния орган размер - 6 035.03 лв. и този, изчислен от съда - 6 035.09 лв., като по отношение на тази мярка е установен 1 % наддекларирана площ, който не обуславя приложение на чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/2009 г. и отказ за плащане по СЕПП по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. По отношение на втората заявена мярка за подпомагане - СНДП, съдът правилно е приел, че въпреки че процентът наддекларирана площ надхвърля 3 % (6.99 %), след като не надхвърля 2 ха (установена е в размер на 0,27 ха), то помощта по тази мярка е следвало да бъде изчислена на база на определената площ, без намаляването й два пъти с установената разлика. На следващо място, от таблицата на стр. 4 от оспореното уведомително писмо е видно, че на заявителя е оторизирана сума в общ размер на 6 134.63 лв., от които 6 035.03 лв. по СЕПП и 99.60 лв. по СНДП. От таблица 1 на стр. 7 от уведомителното писмо, е видно, че така оторизираните суми са намалени, а от таблица 2 на същата страница е видно, че от оторизираните суми е направено "удържане", вследствие на което подлежащата на изплащане сума е определена на 0 лв. От тези данни в административния акт безспорно може да се направи извод, че неизплащането на оторизираните суми (отказът от финансово подпомагане) е последица от извършеното с уведомителното писмо удържане (приспадане) на други, дължими от заявителя суми. В тази връзка настоящият съдебен състав не споделя изложеното от административния съд, че липсва припокриване между установените фактически констатации и разпореденото с неговия диспозитив. Отделен е въпросът за това, че в административния акт не се съдържат мотиви, въз основа на които, да се преценят фактическите и правни основания за "удържане на сумата", която от една страна е била "оторизирана", а от друга е "удържана". Мотивите на административния орган за извършеното прихващане не могат да бъдат извлечени и от обяснителните бележки под таблица 2, в които е посочено, че колона "удържана сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Видно от обясненията под таблица 2 са посочени три отделни хипотези, при които е възможно да бъде извършено удържане на суми, но в процесното уведомително писмо не е конкретизирано коя от трите е приложима в случая, не е посочен актът, с който са наложени санкции за бъдещ период или недължимо са оторизирани суми, в какъв размер са те, нито е посочено налице ли са изискуеми задължения по други схеми и мерки. От изложеното до тук се налага изводът, че при издаване на уведомителното писмо е нарушено изискването за форма на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, част от което е излагането на мотиви към административния акт. В тази връзка следва да се посочи, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат излагани след неговото издаване, какъвто опит е направил касаторът в хода на касационното производство, посочвайки, че прихващането е извършено със санкция за бъдещ период, наложена с УП за 2010 г., изх. № 02-110-6500/1571 от 2.10.2011 г., както и с АУПДВ № 01-6500/23865 от 13.04.2011 г. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който препятства както възможността за упражняване на контрол върху същия, така и възможността за организиране на адекватна защита срещу него и съставлява самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. В съответствие с чл. 59, ал. 1 от АПК актът на административния орган следва да е мотивиран, като следва да съдържа фактически и правни основания за издаването (ал. 2, т. 4), за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за извършеното в случая прихващане и последвал отказ от финансиране. След законосъобразно постановената от съда отмяна на уведомителното писмо и връщане на преписката за ново разглеждане, административният орган следва да изложи мотиви какви са фактическите и правни основания за прихващането, с какви задължения на кандидата и в какъв размер е извършено то, както и въз основа на какви административни актове, както и правилно приложение на чл. 58, § 1 от от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 43 от ЗПЗП. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,