Решение № 15645 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2011 г.

Решение № 15645 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационни жалби на Кмета на община - Варна и на Общински съвет - Варна против решение № 1119/11.05.11 г. по адм. д. № 1878/10 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационните жалби Петко Тодоров Петков не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени срещу неблагоприятно за страните решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), образувано по оспорване на Петко Тодоров Петков Административен съд - Варна е отменил решения № № 1732-13, по протокол № 17/13. и 14.10.09 г. и 1809-2 по протокол № 18/13.11.09 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на ПУП - ПУР на СО "Ален мак" в частта по отношение поземлени имоти № № 775 и 698 и е върнал преписката в тази част за ново процедиране. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в обжалваната част устройствения план е одобрен в нарушение на материалния закон, тъй като за осъществяване предвижданията по него от поземлените имоти, собственост на оспорващият, се отнемат части в размер по-висок от допустимите по чл. 16, ал. 1, предл. посл. ЗУТ 25 %. Решението е правилно, постановено е въз основа на безспорни установявания относно правнорелевантните факти и в съответствие с материалния закон. Касационният довод за неправилност на решението (чл. 209, т. 3 АПК), обоснован с неприложимостта на ограничението по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, е неоснователен. Предвиденото в цитираната разпоредба ограничение относно процентната част, която собствениците на имоти следва да прехвърлят в полза на общината за осъществяване предвижданията на подробен устройствен план за неурегулирани поземлени имоти или за такива с неприложена първа регулация се отнася, както за плана по ал. 1, така и за този по ал. 7. Създаването на двата вида подробни устройствени планове е предвидено в разпоредбата на чл. 16 ЗУТ, имат еднакъв предмет - регулиране на неурегулирани до този момент територии, а различието между тях е единствено относно предназначението на регулираните площи - в първия случай за обекти на социалната инфраструктура-публична собственост и пр., а във втория - за улици. От гледна точка на това различие двата подробни устройствени планове са регламентирани в отделни алинеи на чл. 16 ЗУТ, а предлогът "вместо", ползван в ал. 7 сочи единствено на възможността за изработване на единия, или на другия вид план. С оглед горното и при безспорното установяване, че за осъществяване предвижданията на одобрения с обжалваното решение подробен устройствен план от двата процесни имота се отнемат части над 25 %, изводът за незаконосъобразност на административния акт в тази му част е законосъобразен. Следва решението да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,