Решение № 13598 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община /СО/, чрез упълномощения юрк. Ж. Пападопулу, против Решение 2550 от 17.04.2024 г., постановено по адм. дело 5382/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което са изменени определените в тежест на Национален дворец на културата Конгресен център София ЕАД, с ЕИК 201570119, акционерно дружество с едноличен собственик на капитала - Държавата, представлявана от министъра на културата, задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/, установени с Ревизионен акт /РА/ изх. СФД22-РД77-12/10.02.2022 г., издаден от органи по приходите в Дирекция Общински приходи към СО, потвърден от кмета на СО с Решение СОА22-РД28-11/03.04.2022 г.

Касаторът твърди наличието на трите касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че определената с процесния РА данъчна основа за облагане на имотите Главна сграда НДК (зали, фоайета, коридори) и Топла връзка е правилно определена.

Излага довод, че отразените по счетоводни сметки 203, 205 и 206 активи, макар и правилно осчетоводени като отделни активи поради различният им амортизационен срок, представляват материални активи, без които имотите не биха могли да получат разрешение за ползване, поради което и не биха могли да отговарят на критериите за сграда с определено предназначение. Излага аргумент, че отчетната стойност на сграда се увеличава с трайно прикрепените към нея вещи (активи) и с подобренията към нея (капиталови разходи). Акцентира върху твърдението на вещото лице Х., че всички активи в сметки 205 и 206, не са част от сградната конструкция, но са функционално свързани със сградата, въз основа на което касационният жалбоподател формира довод, че без наличието на тези активи сградата не би могла да отговаря на критериите за въвеждането в експлоатация, респективно не би могла да обект на облагане с ДНИ. Излага довод, че за Главна сграда НДК (зала, фоайета, коридори) е приложим Международен счетоводен стандарт (МСС) 16 и именно в изпълнение на изискванията на стандарта не били признати като отделни активи всички съоръжения, машини, оборудване и други елементи. Съгласно т.15 от МСС 16 всеки имот, машина и съоръжение, които се признават като актив, се признават по цена на придобиване, която включва и всякакви разходи необходими за привеждането му в състояние, необходимо за негова експлоатация, по начина предвиден от ръководството. По отношение на имота Топла връзка, заведен в счетоводна сметка 224 Инвестиционни имоти, касационният жалбоподател формулира аргумент, че този актив следва да включва всички активи, без които не е възможно функционирането на този имот по предназначението му на инвестиционен и да носи изгоди на предприятието. Представя аргумент, че МСС 16 дава възможност предприятието да използва преценка при прилагането на критерии за признаване на даден актив, като твърди, че в случая счетоводната политика на дружеството позволявала да се отчитат като отделен актив или включени в стойността изградени съоръжения и помощни инсталации, и конструкции в сградата, а ако няма изрично решение към стойността на сградата се включват ВиК, електро инсталациите, изградените преградни стени, подови настилки, асансьорни шахти, газопроводи, топлопроводи, фундаменти за монтаж на машини и оборудване и др. трайно вградени с ниска стойност или с продължителен срок на експлоатация съоръжения и инсталации. Излага довод, че за да бъдат отделени в самостоятелни позиции активи като асансьори, ескалатори, климатици, тръбопроводи, шахти, кабели, противопожарни инсталации и т.н. съгласно § 7 от МСС 16 е необходимо, освен цената на придобиване на надеждно определена, активът да носи икономическа изгоди за предприятието. В случая предвид предназначението на сградата по провеждане на културни, научни, образователни, конгресно-конферентни и обществено-политически прояви следвало, че посочените активи трудно можели по отделно да носят икономическа изгода за предприятието, поради което покривали критериите за признаването им като съвкупност. По така изложените съображения касационният жалбоподател моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е изменен процесния РА.

Ответникът по жалбата Национален дворец на културата Конгресен център София ЕАД, чрез адв. С. Бабачев, представя писмен отговор, в който излага аргументи неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е законосъобразността на /РА/ изх. СФД22-РД77-12/10.02.2022 г., издаден от органи по приходите в Дирекция Общински приходи към СО, обжалван частично и потвърден в обжалваната част от кмета на СО с Решение СОА22-РД28-11/03.04.2022 г., с която част на РА на Национален дворец на културата Конгресен център София ЕАД за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г. са определени задължения за довнасяне за ДНИ в общ размер на 1 697 131,79 лв. - главници и 522 333,79 лв. - лихви, както и за ТБО в общ размер на 2 921 634,62 - главници и 908 903,33 лв. - лихви, за шест нежилищни недвижими имота, собственост на дружеството, начислени както следва:

1. За нежилищна сграда с описание Главна сграда НДК - зали, фоайета, коридори, с площ 41 767 кв.м., с партиден 7224F96879, ведно с обособени части - Складови площи, с площ 50 091 кв.м. и Открити тераси, с площ 5 492 кв.м., са установени задължения за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., както следва за ДНИ в размер на 1 805 228,56 лв. - главница и 437 808,83 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 1 422 194,52 лв. - главница и 423 021,91 лв. - лихви; за ТБО в размер на 2 993 395,17 лв. - главница и 808 948,73 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 2 633 536,98 лв. - главница и 792 544,77 лв. - лихви;

1. За нежилищна сграда с описание Главна сграда НДК - Търговски обекти с РЗП от 3 117 кв. м. и складови площи към търговските обекти с площ от 1 300 кв. м., с партиден 7224F96876 са установени задължения за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., както следва за ДНИ в размер на 81 142,09 лв. - главница и 14 092,13 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 48 402,20 лв. - главница и 12 864,28 лв. - лихви; за ТБО в размер на 69 626,31 лв. - главница и 13 287,20 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 44 994,30 лв. - главница и 11 383,74 лв. - лихви;

1. За нежилищна сграда с описание ГТС - Енергиен център с площ от 1 620 кв. м. и склад (производствен) към енергиен център с площ от 1 500 кв. м., с партиден 7224F96882 са установени задължения за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., както следва за ДНИ в размер на 13 654,70 лв. - главница и 3 192,24 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 10 657,84 лв. - главница и 3 018,08 лв. - лихви; за ТБО в размер на 36 193,10 лв. - главница и 4 600,59 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 19 889,20 лв. - главница и 3 746,61 лв. - лихви;

1. За сграда с описание Служебен гараж с площ от 6254 кв.м., с партиден 7224F96880 са установени задължения за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., както следва за ДНИ в размер на 82 166,49 лв. - главница и 16 360,72 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 57 277,69 лв. - главница и 16 236,48 лв. - лихви; за ТБО в размер на 57 145,38 лв. - главница и 12 238,97 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 39 536,93 лв. - главница и 10 880,14 лв. - лихви;

1. За сграда с описание Топла връзка с площ от 1 555 кв. м., с партиден 7224F96874 са установени задължения за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., както следва за ДНИ в размер на 22 615,60 лв. - главница и 4 078,21 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 14 204,12 лв. - главница и 3 830,76 лв. - лихви; за ТБО в размер на 51 542,95 лв. - главница и 11 386,93 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 37 682,19 лв. - главница и 10 613,84 лв. - лихви;

1. За сграда с описание Административна сграда - ПРОНО с обща РЗП от 13 240 кв. м., в т.ч. площ за административна сграда - 12 180 кв. м.. площ за мазе 620.00 кв. м. и площ за таван 400 кв. м.; гаражи и складове към Административна сграда - ПРОНО с площ от 1 500 кв. м., с партиден 7224F96875 са установени задължения за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2020 г., както следва за ДНИ в размер на 195 589,65 лв. - главница и 33 666,10 лв. -лихви, от които дължими за довнасяне са 117 353,79 лв. - главница и 29 350,20 лв. - лихви; за ТБО в размер на 161 661,55 лв. - главница и 22 059,85 лв. - лихви, от които дължими за довнасяне са 82 166,78 лв. - главница и 17 280,50 лв. - лихви;

В обжалваното решение административният съд формирал извод, че процесният РА е издаден от компетентен орган при спазване на предписаните от закона писмена форма и съдържание, като при издаването му са спазени процесуалните правила за събиране на доказателства и защита на правата на ревизираното лице (РЛ). Сметнал, че между страните не е спорно, че жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ за процесните периоди и имоти, които са нежилищни и попадат в строителните граници на гр. София. Позовавайки се на чл. 26, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), съдът е приел, че приложимата данъчна основа за определяне ТБО за нежилищни имоти се определя в промили, пропорционално на отчетната стойност на имотите и при разделяне на трите компонента по чл. 62 ЗМДТ. По същество съдът е приел, че дружеството - жалбоподател оспорва единствено определената данъчна основа за определяне на задълженията по отношение на два от имотите: по т. 1 - Главна сграда НДК (зали, фоайета, коридори) и т.5 - Топла връзка. Спорни за тези два имота били относимите отчетни стойности за ревизираните периоди, както по отношение на размера на отразените в тези стойности активи, така и по отношение на момента на прилагане на направени с коригиращи декларации изменения в отчетните стойности през периодите.

Относно момента на изменение на отчетните стойности, тълкувайки разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗМДТ във връзка ал.3 на същата разпоредба и чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, решаващият състав на АССГ формирал правен извод, че по отношение на нежилищни имоти декларираната коригирана отчетна стойност има действие от 1 януари на годината, следваща тази, в която съответната декларация е подадена. Предвид на това приел за приложими отчетните стойности, изчислени при отговора на третата задача на второ допълнително заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ).

Обхватът на другия спорен въпрос относно размера на отчетната стойност е сведен от първоинстанционния съд до изясняване дали при определяне на отчетната стойност на двата имота следва да се включат и всички активи, в това число всякакви машини, съоръжения и оборудване, както е подходено в РА или не. В тази връзка установил при преглед на счетоводните документи на РЛ, че сградите са заведени счетоводни в сметка 203 Сгради и конструкции, докато Зали 1 - 3 били заведени счетоводно в сметка 205 Съоръжения, а в същата сметка и в сметка 206 Машини и оборудване фигурирали отчетни стойности за асансьори и ескалатори, ОВК инсталации и изградена електрическа инсталация на Зала 3. Констатирал, че при определяне на отчетните стойности на двата имота, към начисленията по сметка 203 ревизиращите включили и активи, които били осчетоводени в сметки 205 и 206 по нарочен списък.

Подробно съдът е обсъдил допусната, изслушана и приета без възражение комплексна съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Според вещото лице Д. всички вещи по сметки 205 и 206 по списък на обща стойност от 116 780 067 лв. правилно съобразно МСС 16 и Счетоводната политика на дружеството са разделени и са счетоводно отразени като отделни активи. Експертът уточнил, че в отразената общата стойност за Зали 1, 2 и 3 не влиза самата оценка на площта на залите, а единствено намиращото се в тях техническо оборудване. С поред вещото лице Х., всички активи по сметки 205 и 206 не били част от сградната конструкция, като уточнил, че ескалаторите, асансьорите и елеваторите могат да се отделят (демонтират) от сградата без да се увреди същата. Подобен извод бил направен и по отношение на оборудването в залите, като изключение били само въртящите се дискове на сцената, които били замонолитени.

Въз основа на горните установявания, първоинстанционният съд приел, че подходът на приходните органи за присъединяване съоръженията в Зали 1, 2 и 3 и другите съоръжения за неправилен. В тази насока съдът се е позовал и на Решение 3 от 09.11.1996 г. на Конституционния съд по конст. д. 2/96 г., досежно тълкуване на конституционно скрепения принцип на законоустановеност на данъчните задължения по отношение на всички елементи, определящи размера на данъка. Изложил довод, че в чл. 10, ал.1 ЗМДТ императивно и изчерпателно били регламентирани обектите на облагане с ДНИ поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради, без в тях да са включени всякакви движими вещи, машини, съоръжения и оборудване. Аргумент в тази посока намерил и в разпоредбите на Приложение 2 към ЗМДТ, където се предвиждало методика за изчисляване на стойността единствено на земи и сгради, но не и на движими вещи или други видове недвижимости като се позовава в този смисъл и на решение 2478 от 08.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 6441/2022 г.

По отношение на Главната сграда на НДК първоинстанционният заключил, че било категорично установено, че в площта на сградата са включени и площите на Зали 1,2 и 3 на НДК, а стойността на отразените в сметка 205 съоръжения на обща стойност 103 853 600 лв. обхващала единствено съоръженията и инсталациите, намиращи се в съответните зали, които представлявали техническо оборудване и несъмнено имали характера на движими вещи. Съобразил, че макар същите да служели за осъществяване на търговската дейност на НДК, нямало решение на ръководството на дружеството тези вещи да се считат като част от стойността на Главната сграда, а напротив счетоводни отчетени били като отделни активи по сметка 205 в надлежно съответствие с МСС 16 и Счетоводната политика на дружеството. Несъмнено било и че активите по сметки 205 и 206 не били трайно присъединени към сградата по смисъла на чл. 97 от Закона за собствеността (ЗС), доколкото както асансьорите така и ескалаторите можело да бъдат отделени без да се осъществи някакво увреждане на сградата. Наличието на тези асансьори и ескалатори не можело да обоснове по-висока стойност на сградата, тъй като по тази логика на ревизиращите в стойността трябвало се включат и климатични инсталации, видеостени и други движими вещи, които се намирали у сградата.

При тези мотиви първоинстанционният съд стигнал до извод, че установените с РА задължения за ДНИ и ТБО са неправилно изчислени, поради което на основание чл. 160, ал.1 ДОПК преминал към преизчисляването им, като при калкулациите изключил стойностите на отразените по сметки 205 и 206 активи. По отношение на Главна сграда НДК (зали, фоайета и коридори) съдът възприел за правилни посочените размери във второто допълнително заключение на ССЕ, отразяващо само отчетната стойност на активите по сметка 203 Сгради и конструкции. При така формирания извод съдът констатирал, че определената от приходните органи данъчна оценка на имота по реда на Приложение 2 към ЗМДТ била по-висока от определената от съда отчетна стойност, поради което като данъчна основа за начисляване на ДНИ била взета първата стойност. Съобразил също така, че имотната партида на Главна сграда НДК (зали, фоайета и коридори) включва и отделни обекти - Складови площи и Открити тераси, поради което добавил, като безспорни между страните, изчислените от ревизиращите размери на ДНИ за тези площи при определянето на целия дължим данък за имота. По отношение на основата за начисляване на ТБО, първоинстанционният състав на АССГ калкулирал дължимите стойности съобразно разпоредбите на чл.24 НОАМТЦУПСО, като към изчислената в РА годишна цена за един съд за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци (по смисъла на чл.62, т.1 и т.2 ЗМДТ) добавил компонента от таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване (по смисъла на чл.62, т.3 ЗМДТ), който изчислил като върху приетите отчетни стойности наложил съответната ставка.

В резултат на направените преизчисления решаващият състав на АССГ установил следните публични задължения за имота Главна сграда НДК (зали, фоайета и коридори), както следва: 1. За 2016 г. ДНИ в размер на 210 400,27 лв. - главница, като за периода били внесени 218 785,67 лв. поради което нямало сума за довнасяне; и ТБО в размер на 172 493,15 лв. - главница, като за периода били внесени 269 049,90 лв. поради което нямало сума за довнасяне; 2. За 2017 г. ДНИ в размер на 209 166,11 лв. - главница, от която дължима за довнасяне - 44 917,74 лв. и лихви - 24 132,78 лв.; и ТБО в размер на 186 370,43 лв. - главница, от която дължима за довнасяне - 95 562,14 лв. и лихви - 41 909,63 лв.; 3. За 2018 г. ДНИ в размер на 207 931,95 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 69 224,01 лв.; и ТБО в размер на 243 900,24 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 82 265,52 лв.; 4. За 2019 г. ДНИ в размер на 205 801,54 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 47 677,36 лв.; и ТБО в размер на 242 560,24 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 57 220,63 лв.; 5. За 2020 г. - ДНИ в размер на 205 463,64 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 26 731,78 лв.; и ТБО в размер на 242 560,24 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 57 220,63 лв.

По отношение на имота Топла връзка с площ 1 555 кв.м., първоинстанционният съд приел, че в отчетната му стойност не следва да се включват отчетните стойности на съоръженията, отразени по сметка 205, а само отразените стойности по група 2242 Инв. Имоти сгради и конструкции. При сравнение на така формираната отчетна стойност и изчислената от ревизиращите данъчна оценка на имота по реда на Приложение 2 към ЗМДТ, съдът констатирал, че втората стойност е по-висока, поради което следва да формира данъчната основа за начисляване на ДНИ. По отношение на основата за начисляване на ТБО, съдът приел за данъчна основа отчетната стойност по 2242 Инв. Имоти сгради и конструкции в размер на 670 515 лв. В резултат на това калкулирал дължимите стойности по аналогичен начин на изчисленията за имота Главна сграда НДК (зали, фоайета и коридори), съобразно приложимите разпоредби на НОАМТЦУПСО.

В резултат на направените калкулации решаващият състав на АССГ установил следните публични задължения за имота Топла връзка, както следва: 1. За 2016 г. ДНИ в размер на 4 217,86 лв. главница, заплатена изцяло; и ТБО в размер на 3 820,91 лв. - главница, като за периода били внесени 8 943,40 лв. поради което нямало сума за довнасяне; 2. За 2017 г. ДНИ в размер на 4 193,62 лв. - главница, заплатена изцяло; и ТБО в размер на 4 022,06 лв. - главница, като за периода били внесени 4 917,36 лв. поради което нямало сума за довнасяне; 3. За 2018 г. ДНИ в размер на 4 169,38 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 1388,05 лв.; и ТБО в размер на 4 022,06 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 1356,61 лв.; 4. За 2019 г. ДНИ в размер на 4 145,14 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 960,29 лв.; и ТБО в размер на 2 682,06 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 630,72 лв.; 5. За 2020 г. ДНИ в размер на 241 450,20 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 31 438,82 лв.; и ТБО в размер на 4 120,90 лв. - дължима изцяло главница и лихви - 535,15 лв.

При така направените преизчисления и съобразявайки, че страните не спорят по отношение на останалите имоти по РА, първоинстанционният съд постановил диспозитив за изменение на РА в частите за ДНИ и ТБО за съответните периоди.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Основният спор пред настоящата инстанция е свързан със законосъобразността на определената в хода на ревизията данъчната основа за облагане на процесните имоти - по т. 1 - Главна сграда НДК (зали, фоайета, коридори) и т. 5 - Топла връзка, а именно включване в основата за облагане активи, без които имотите не биха отговаряли на изискванията за получаване на разрешение за ползване, както и не биха могли да осъществяват предназначението си.

Задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, с оглед на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. За данъка това са качеството на облагаем обект по смисъла на чл. 10 от Закона за местните данъци и такси на съответния имот и качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 от Закона за местните данъци и такси на правния субект и правната връзка между тях.

Между страните няма спор /поради липса на касационен довод в жалбата/ и се установява от заключението на комплексната и допълнителни експертизи, че процесиите активи са правилно счетоводно отразени съгласно Международен счетоводен стандарт 16 (МСС 16), като отделни активи в сметки 205 Съоръжения и 206 Машини и оборудване, различни от сградата сметка 203 Сгради и конструкции. Установено е от заключението, че активите отговарят на изискванията за самостоятелен актив по смисъла на параграф 6 и 7 от МСС 16 , отделно от главната сграда на НДК, която е осчетоводена по сметка 203 Сгради и конструкции.

Настоящият състав не споделя правния извод на съда, че всички процесни активи счетоводно отнесени извън 203 Сгради и конструкции, тъй като представляват отделни активи на дружеството и е въпрос на счетоводна политика на дружеството как ще бъдат третирани, следва да бъдат изключени от данъчната основа за определяне на задължения по ЗМДТ.

Съобразно чл. 21, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти данъчната им оценка съгласно приложение 2. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на Закона за местните данъци и такси, "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Както правилно е посочено в касационната жалба отчетната стойност се увеличава с трайно прикрепените вещи/активи/ към сградата и с подобренията към нея /капиталови рзаходи/. Действително счетоводните активи в отделните сметки, различни от сметка 203 Сгради и конструкции, имат различен амортизационен срок, поради което и счетоводното им отразяване е различно. Съгласно § 43 Амортизация от МСС 16 всяка част от актив на имоти, машини и съоръжения с цена на придобиване, която е значителна по отношение на общата стойност на актива, се амортизира отделно. Съгласно § 50 Амортизируема сума и период на амортизация на МСС 16 амортизируемата сума на актив трябва да се разпределя систематично върху целия му полезен живот, като в § 51 от същия МСС е уредено, че остатъчната стойност и полезният живот на актив трябва да се преразглеждат най-малко при приключването на всяка финансова година и ако очакванията се различават от предишни приблизителни оценки, промените следва да се отчитат като промяна в счетоводните приблизителни оценки в съответствие с МСС 8 Счетоводни политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки.

Според вещото лице всички описани вещи от сметки 205 и 206 на обща стойност 116 780 067 лв. отговарят на критериите за самостоятелен актив съобразно МСС 16 и съгласно Счетоводната политика на дружеството могат да бъдат разделени и счетоводно отразени като самостоятелни активи, ако това е преценено за уместно от ръководството на дружеството (отговори на въпроси 4 и 6 от ССТЕ). По отношение на това страните и не спорят.

Касационната инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд, че в съответствие с конституционния принцип на законоустановеност на данъчните задължения, отнасящ се до всички елементи, определящи размера на данъка данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр. /Решение 3 от 09.11.1996 г. на Конституционния съд по конст. дело 2/96 г./, законодателят в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ изчерпателно е регламентирал обектите на облагане с ДНИ земите, сградите, самостоятелните обекти в сградите, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В ЗМДТ липсва легална дефиниция на сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. В разпоредбата на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието "жилищна сграда". От съдържанието на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ (в приложимата редакция към процесния период) се извлича описание за съществен белег на понятието "сграда" . Според него след завършване на грубия строеж, установено с протокол на общинската (районната) администрация възниква сградата като самостоятелен обект на прехвърлителна сделка. В тази връзка следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.

Настоящият състав споделя довода на касатора, че трайно прикрепени към недвижимия имот са както вещите, чието отделяне би довело до физическото му увреждане, така и тези с отделянето, на които би се нарушило функционирането на имота. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.

Отново следва да се посочи, че съгласно § 1, т. 17 от ДР на Закона за местните данъци и такси, "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. § 9 от МСС 16 гласи, че същият не предписва мерна единица за признаване, т.е. какво съставлява позиция на имоти, машини, съоръжения, оборудване. Ето защо, при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на дадено предприятие, е необходимо да се използва преценка. Може да е уместно да се обединят поотделно незначителни позиции като матрици, инструменти и други и да се приложат критериите към съвкупната им стойност. В § 10 от МСС16 е доразвито, че предприятието оценява по силата на настоящия принцип за признаване всичките си разходи за имоти, машини, съоръжения, оборудване в момента, когато бъдат направени. Тези разходи включват разходи, направени първоначално за придобиване или построяване на актива от имоти, машини, съоръжения, оборудване и разходи, извършени впоследствие за добавяне или подмяна на части или за обслужването му. В § 13 от МСС 16 е изложено, че части от някои позиции от имоти, машини, съоръжения, оборудване може да се нуждаят от подмяна на регулярни интервали от време. Например една пещ може да се нуждае от нова вътрешна облицовка след определен брой часове на използване или салонът на пътнически самолет, чиито седалки и кухни може да се нуждаят от подмяна няколко пъти през полезния живот на корпуса. Активи от имоти, машини, съоръжения, оборудване може да се придобиват и с цел да се правят по-рядко повтарящи се подмени като например подмяна на вътрешни стени на сграда или извършване на еднократна подмяна. По силата на принципа на признаване в параграф 7 предприятието признава в балансовата стойност на актив от имоти, машини, съоръжения, оборудване разходите за подмяна на част от такъв актив, когато се направи такъв разход, ако отговаря на критериите за признаване. Балансовата сума на тези части, които са подменени, се отписва в съответствие с разпоредбите за отписване на настоящия Стандарт (вж. параграфи 67-72). § 30 Модел на цената на придобиване от МСС 16 сочи, че след признаване като актив, една позиция от имоти, машини, съоръжения, оборудване следва да се отчита по нейната цена на придобиване минус натрупаната амортизация и натрупани загуби от обезценка. § 38 от МСС 16 определя, че активите във всеки клас имоти, машини и съоръжения се преоценяват едновременно, за да се избегне селективната преоценка на активи и отчитането на суми във финансовите отчети, които представляват смесица от цени на придобиване и оценки към различни дати. Въпреки това, даден клас активи може да се преоценява на цикличен принцип, при условие че преоценката на класа активи се извършва за кратък срок и че преоценките се актуализират. В § 39 от МСС 16 е изложено, че когато балансовата сума на един актив се увеличава в резултат на преоценка, увеличението трябва да се отчита в раздела за собствения капитал в статията "Резерв от преоценки". Увеличението от преоценка обаче трябва да се признава за приход, доколкото възстановява обратно намаление от преоценка на същия актив, което преди това е признато за разход.

Касационната инстанция констатира, че в сметка 205 Съоръжения, видно от комплексната експертиза (л. 220 от първоинстанционното дело) са заведени:

• Зала 1 Съоръжения, зала, сцена, Категория I 4 % - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, на стойност 80 117 800 лева.

• Зала 2 Съоръжения, зала, сцена, Категория I 4 % - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, на стойност 22 768 500 лева.

• Зала 3 Съоръжения, зала, сцена, Категория I 4 % - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, на стойност 967 300 лева;

• От позиция 4 до позиция 47 са посочени различни видове асансьори и ескалатори, Категория I 4 % - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии.

В сметка 206 Машини и оборудване (л. 220 от първоинстанционното дело) са заведени в 3 позиции различни асансьори и асансьорни кабини, като е посочена VI категория 25 % - Други активи до 4 год.

Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗКПО Категории данъчни амортизируеми активи При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории: 1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии. От тук следва да се изведе, че самото ревизирано лице е категоризирало данъчните амортизируеми активи по сметка 205 Съоръжения като масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии.

В тази връзка касационната инстанция намира, че не е изяснен въпросът дали самостоятелните активи по сметки 205 Съоръжения и 206 Машини и оборудване представляват елементи, които представляват сгради или са трайни приращения към сградите и служат за тяхното функциониране. Административният съд е обсъдил комплексната експертиза в техническата част само по отношение на изложеното от вещото лице Х., че всички активи по сметка 205 и 206 не са част от сградната конструкция, като уточнява, че ескалаторите, асансьорите и елеваторите могат да се отделят от сградата (да се демонтират) без да се увреди същата. От оборудването на залите вещото лице посочва единствено въртящите се дискове на сцената като замонолитени, а по негово мнение всички останали съоръжения биха могли да се демонтират без необходимо вмешателство на инструменти, които биха нарушили част от стените и входовете..

Касационната инстанция намира, че съдът не е обсъдил в пълнота отговорите на поставените въпроси на вещото лице Х., поради което и част от относимите по делото въпроси от фактическа страна са останали неизяснени.

Така например следва да се вземе предвид, че вещото лице е посочило, че активите, които са по сметка 205 не са част от сградната конструкция, . но са част от технологичният проект, която е неразделна част от цялостният проект на НДК. Съдът не е обсъдил дали ако активите са част от технологичния проект на сградата, то това би означавало, че същата няма как да се изгради без тяхното наличие. Така също не е обсъден фактът, че при въпрос към вещото лице: "могат ли процесните вещи да бъдат отделени без да има съществено увреждане, както на вещта, така и на сградата?", вещото лице е отговорило, че не може да се отговори еднозначно. Като след това вещото лице е посочило принципни положения, че има такива, които са замонолитени и други, които може да могат да се разглобят и изнесат. Съдът не е поставил задача на вещото лице да изследва кои от активите по сметки 205 и 206 са замолитени и кои не. Като вещото лице е изказало само предположения в тази насока. Още повече, че в сметка 205 са заведени в три позиции Зала 1, 2 и 3 Съоръжения, зала, сцена като не е поставяна задача на вещото лице да посочи поотделно какви са заведените активи по тези сметки и кои от тях са трайно прикрепени към сградата, дали е възможно да бъдат отделени от сградата без се наруши нейната цялост, а ако не са трайно прикрепени, дали ако се премахнат сградата би могла да изпълнява функционалното си предназначение като такава и дали би могла да бъде въведена в експлоатация. Такъв въпрос е зададен само по отношение на асансьорите и ескалаторите. Като от експертизата се установява, че няма как да се въведе в експлоатация сградата без тези активи, тъй като не би отговаряла на нормативната уредба. Въпреки това не е изследван въпросът и какъв е видът на ескалаторите, след като вещото лице посочва, че има такива, които са залети с бетон в долната част и други, които могат просто да се демонтират. Но по делото не е установено какви са ескалаторите в процесната сграда. Също така следва да се вземе предвид, че съдът не е обсъдил факта и правното му значение, че активите по сметка 205, макар и заведени като съоръжения са категоризирани от РЛ като данъчни амортизируеми активи по категория I от чл. 55 от ЗКПО масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии.

В тази връзка касационната инстанция намира, че макар и административният съд да се е позовал на решение 2478 от 08.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 6441/2022 г., същият не е отчел дали не са налице съществени разлики от фактическа страна.

При така изложеното по - горе съдът не е установил всички релевантни за правния спор факти и обстоятелства, като по този начин е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, на което правилно се позовава и касационният жалбоподател.

Като се има предвид забраната на чл. 220 от АПК следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка по спорни въпроси между страните по делото, поради което обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изследва въпроса какви точно активи са осчетоводени в сметка 205 в трите позиции Зала 1, 2 и 3 Съоръжения, зала, сцена. Следва да изследва въпроса кои от осчетоводените активи по сметки 205 и 206 са сгради, елементи от сгради, съоръжения или оборудване, прикрепени трайно към сградите, или елементи, които служат за тяхното функциониране. В случай, че се установи, че някой от активите не е трайно прикрепен към сградите, то дали може сградата да осъществява функцията си или да бъде въведена в експлоатация без този движим актив. При необходимост от специални знания, съдът разполага и със служебно правомощие да назначи техническа и/или счетоводна експертиза.Следва да бъде изследван въпросът как се отнася към спора по делото фактът, че част от процесните активи са разпределени като данъчни амортизируеми активи в Категория I от чл. 55 от ЗКПО масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии. В случай, че прецени, че има необходимост, следва да изиска техническата документация във връзка със строителството и въвеждането в експлоатация на процесните сгради.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не следва да се присъждат разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, Първо отделение