Решение № 4293 от 21.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Варварски минерални бани ЕООД против решение 5099/27.07.2022 г. по адм. д. 3515/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че дружеството е заплатило незаконосъобразната такса със собствени средства и претенцията му има за цел да бъде защитена собствеността му. Позовава се на Решение 4 от 04.07.2013 г. по к. д. 11/2013 г. на КС. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на разноски по делото. В съдебно заседание се представлява от адвокат Баташки, който поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Община Септември, редовно призована, се представлява от адвокат Иванов. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и да бъде оставено в сила решението на АССО. Претендира присъждане на разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При формиране на своите правни изводи съдът е съобразил тълкувателно решение 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, съгласно което вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Следователно съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ имуществени и неимуществени вреди от отменен подзаконов нормативен акт може да се претендират, само ако са настъпили в периода след неговата отмяна. Тъй като таксата е платена преди отмяната на Тарифата като незаконосъобразна, то за периода до отмяната й с влязло в сила съдебно решение, подзаконовият нормативен акт се счита за законосъобразен, и е породил валидни правни последици. Решението е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството е образувано по предявен иск от Варварски минерални бани ЕООД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 12 755,29 лева, представляваща претърпяна загуба за периода от 25.09.2020 г. до 31.12.2020 г., причинена от отменен незаконосъобразен подзаконов нормативен акт Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара, приета с решение на Общински съвет гр. Септември, ведно с дължимата лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. В условията на евентуалност се иска осъждане на община Септември да заплати претендираната сума като платена на отпаднало правно основание и подлежаща на връщане на основание чл. 55 от ЗЗД, ведно с дължимата лихва за забава от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на исковата претенция. Съдът е отхвърлил предявения иск от Варварски минерални бани ЕООД срещу община Септември с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 12 755,29 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода 25.09.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законоустановената лихва върху нея от датата на образуване на настоящото производството до окончателното й плащане, като неоснователен. Осъдил е дружеството да заплати на община Септември разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Изложил е мотиви, че Тълкувателно решение 2/27.06.2016 г. по тълкувателно дело 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС не е загубило сила, независимо от последвалото след това изменение на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочил е, че с изменението през 2019 г. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, отговорността държавата или общините на граждани или юридически лица в резултат на отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт е изрично предвидена. Но съгласно посоченото Тълкувателно решение, вредите не могат да се претендират за периода преди отмяната на подзаконовия нормативен акт, тъй като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК предвижда, подзаконовият нормативен акт да се счита за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Обосновал е, че разпоредбата на чл.195, ал. 2 АПК предвижда друг ред за уреждане на правните последици, възникнали от отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който изключва приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая таксата е платена преди отмяната на Тарифата като незаконосъобразна и за периода до отмяната й с влязло в сила съдебно решение, подзаконовият нормативен акт се счита за законосъобразен, породил валидни правни последици. По тези съображения съдът е приел,че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че ищецът Варварски минерални бани ЕООД е притежател на Разрешително за водовземане от минерална вода 01610088/30.06.2008 г., изменено с Решение 017 от 25.09.2020 г. на кмета на община Септември, в частта определяща задължението за заплащане на такса за водовземане съгласно Тарифата за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара и с Решение от 2021 г. на кмета на община Септември, в частта определяща целта на използване за други производствени цели. Не се спори по факта, че на основание Решение 74 от 29.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите във връзка с § 133, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите на община Септември за срок до 01.01.2036 г. безвъзмездно е предоставено управлението и ползването находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - 15 от Приложение 2 на Закона за водите Варвара, [населено място], включително водовземните съоръжения сондаж 3, сондаж 5, сондаж 6, каптиран естествени извор 1 Варвара и каптиран естествен извор 2 Ветрен дол. Според § 133, ал. 10 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите за предоставените находища на минерална вода, предоставени за управление и ползване на общините се събират такси, които се определят с тарифа, приета от общинския съвет. В изпълнение на законовата делегация Общинският съвет гр. Септември с Решение 206, по протокол 12 на заседание проведено на 30.07.2020 г. е приел Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара. Безспорно е, че така приетата Тарифа е отменена със влязло в сила Решение 469/09.06.2021 г., постановено по адм. д. 959/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик и че решението е публикувано в ДВ на 04.01.2022 г. Безспорно установено по делото е, че на дата 10.02.2021 г. с банково нареждане сумата в размер на 12 755,29 лева е постъпила по сметка на ответника като дължима такса на основание Тарифата. Съгласно чл.195, ал.1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. По делото е установено, че таксите, които ищецът е бил поканен да заплати и е заплатил, са за периода от 25.09.2020 г. 31.12.2020 г, през който Тарифата за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара е действала и съобразно която е бил определен размерът на таксата за водовземане. От приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, той поражда валидни правни последици. Поради това не може да се приеме, че дължимите такси, платени от дружеството са незаконни. Отмяната на Тарифа за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода Варвара, не преурежда възникнали вече правоотношения и е неотносима към извършеното плащане, а то самото не съставлява вреда за ищеца. Обосновани са изводите на съда, че за процесния период дружеството е ползвало минерални води, съгласно издаденото му разрешително и дължи заплащане на услугата. Позоваването в касационната жалба на Решение 4 от 04.07.2013 г по к. д. 11/2013 г. на Конституционния съд и на Решение 11 от 1.07.2003 г. по к. д. 9 от 2003 г. на Конституционния съд потвърждава изложените от съда изводи. В тези решения Конституционният съд е изложил, че в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие или за оказана му някаква услуга от държавен или общински орган. От това следва, че за процесния период дружеството-ищец е ползвало съответното количество минерални води и за него дължи такса. Връщането на целия размер на таксата означава, че дружеството е ползвало държавния или общински ресурс безвъзмездно, което ще е в нарушение на чл. 194 от Закона водите и дружеството ще се е обогатило неоснователно за сметка на общината. След като заплатената такса е обявена от съда за незаконосъобразна, Общинският съвет следва да приеме нова Тарифа, съобразно указанията на съда в отменителното решение. И само разликата между заплатената такса за ползваните минерални води и таксата по новата Тарифа ще следва да се възстанови на дружеството от административния орган по реда на чл. 195, ал. 2 АПК като недължимо платена. Обосновано административният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не е изложил мотиви по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 55 ЗЗД. Самото предявяване на иска пред административния съд е недопустимо. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В случая ищецът е предявил в едно производство искове, които се разглеждат по различен процесуален ред. Искът по чл. 1,ал. 1 ЗОДОВ е подсъден на административния съд и следва реда на АПК, а искът по чл. 55 ЗЗД се разглежда от гражданския съд по реда на ГПК. С оглед на това липсата на мотиви по предявения иск по чл. 55 ЗЗД не опорочава съдебното решение. На ответника следва да бъдат заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплатени 1200 лв. на адвокат Иванов. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради това че минималното възнаграждение за една инстанция по Наредба 1/09.07.2004 г. е 675 лв. След преценка на правната и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, настоящият състав счита, че следва да уважи искането на ответника за разноски в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение