Решение № 690 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2023 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Н.-РМ-Бодурова-Константинов и с-ие СД, с адрес: гр. София, район Панчарево, ул. С. Стамболов,161, представлявано от Р. Бодурова и Д. Константинов, чрез адв. Костолов, срещу решение 2901 от 28.04.2023 г. постановено по адм.д.6257 по описа на Административен съд София град за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт СФД22-РД77-20/22.02.2022 г. издаден от орган по приходите при Столична община и потвърден с решение СОА22-РД28-12/03.05.2022 г. на Кмета на Столична община. С ревизионния акт са определени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 70 583.80 лв. Касаторът навежда твърдения, че са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното решение. Според аргументите на обжалването, АССГ не е изложил мотиви относно основното възражение в жалбата поддържано както пред административния орган, така и пред съда. Пред настоящата инстанция отново се поддържа, че ревизионният акт е нищожен, тъй като се явява втори по време индивидуален административен акт, който установява същите по вид и периоди данъчни задължения и който е издаден в резултат на недопустимо административно производство. Не обсъждането на възраженията на жалбоподателя представлява винаги съществено процесуално нарушение, а решението е неправилно и необосновано. Нарушени са разпоредбите на чл.168 и чл.172 АПК. Оспореният административен акт е нищожен и поради следното: законът е предвидил различни правни последици свързани с издаването и връчването на индивидуалния административен акт. За законосъобразността на втория акт е от значение само издаването на АУЗ, но не и неговото връчване. След като административният орган знае, че е издаден вече административен акт за тях липсва основание за образуване на производство по издаване на втори административен акт, който цели да установи същите по вид данъчни задължения. Данъчните задължения се установяват с издаването на индивидуален административен акт, а не с неговото връчване. Законосъобразното поведение на компетентния административен орган е да връчи акта за установяване на задължение, а не да издава втори акт, като образува ревизионно производство. Алтернативно се поддържа, че са налице и нарушения, които обосновават незаконосъобразност на ревизионния акт. На първо място административният орган неправилно е определил площта на имота, която е основание да бъде определен размерът на дължимият данък по чл.11 ЗМДТ. Съдът също не е съобразил, че разгърнатата застроена площ /РЗП/ на сградата е 1360.90 кв.м. и това е декларирано от дружеството. Неправилно задълженията са определени върху РЗП 1435.78 кв.м. Не е изяснен въпросът дали има плащане на част от задълженията и каква е тази част. В съдебното решение не са изложени аргументи относно прилагане на коефициентите при определяне размерът на данъчната оценка на земята и сградите съгласно чл.13, приложение 2 ЗМДТ. В този смисъл ревизионният акт е немотивиран, което представлява самостоятелно основание за отмяната му. По отношение на определените задължения за ТБО, в ревизионния доклад и в ревизионния акт не са изложени мотиви и не са събрани доказателства за предоставянето на услуга поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Само представянето на калкулации за разходите на общината не е достатъчно да се направи извод, че такава услуга се предоставя. Следователно за този компонент не се дължи начисляването на такса.Не са съобразени и приложените справки за заплатена ТБО, поради което не е ясно дали тези суми са приспаднати от установеното с ревизионния акт задължение. Не е ясно и защо АССГ е приел, че дължимите ТБО са определени на база отчетната стойност на имота, след като са подавани декларации по чл.23, ал.1 от НОАМТЦУПСС от дружеството за всяка от процесните години. Моли, решението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Ответникът в приложен отговор по касационната жалба я оспорва и моли решението да бъде оставено в сила. Излага подробно становището си, че постановеното решение е правилно, а издадения ревизионен акт законосъобразен така, както е приел и решаващият състав на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултскто възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че решението е правилно и законосъобразно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Подробни мотиви излага в пледоария по същество, в открито съдебно заседание проведено по делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт СФД22-РД77-20/22.02.2022 г. издаден от орган по приходите при Столична община и потвърден с решение СОА22-РД28-12 от 03.05.2022 г. на Кмета на Столична община. С ревизионния акт на "Н. - РМ - Бодурова- Константинов и с-ие" СД са определени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за имот представляващ УПИ ІІ-1559 от кв.116а по плана на гр. София в местността Витоша ВЕЦ Симеоново, целият с площ 1214 кв. м. и триетажна сграда със сутерен магазин за спортни стоки, с административен адрес: гр. София, ул. Околовръстен път, 151, в общ размер на 70 583.80 лв., от които за ДНИ 21 471.90 лв. и лихви в размер на 7 663.09 лв. и за ТБО 30 624.81 лв. и лихви в размер на 10 824 лв. При извършената съдебна проверка на ревизионния акт, решаващият състав е приел, че не са налице пороци, обосноваващи неговата нищожност. Същият е издаден от оправомощени лица, съгласно заповед СОА20-РД09-1072 от 15.01.2020 г. на Кмета на Столична община. Спазени са всички изисквания по отношение на формата на акта и установените административно производствени правила. Като неоснователно е преценено твърдението на жалбоподателя, че неправилно е определена площта на сградата, тъй като същото не намира подкрепа в доказателствата по делото. Административният орган се е позовал на официални документи, които посочват техническите параметри на имота, построената в него сграда и нейната разгърната застроена площ. Не е спорно, че имотът е нежилищен и следва да се обложи по по-високата цена между отчетната стойност и данъчната оценка. РЗП на недвижимия имот, в ревизионния акт е определена съгласно Техническия паспорт на сградата и протокол за установяване годността за ползване на строеж: Магазин за спортни стоки от 27.12.2007 г. , която е 1 435.78 кв. м. Същите правилно са били съобразени от органите по приходите при Столична община. По делото са събрани доказателства, че услугите по ТБО са извършвани през ревизирания период, което обуславя и дължимостта на ТБО за тях от собственика на имота. Не се оспорва отчетната стойност на имота за ревизираните периоди, както и обстоятелството, че задължението е определено върху количеството на генерираните отпадъци, въз основа на подавана от дружеството декларация. Крайният извод на съдебния състав е за законосъобразност на ревизионния акт на всички основания по чл.160, ал.2 ДОПК и жалбата срещу него е отхвърлена. Решението е правилно. Неоснователно се поддържа от касатора, че е издаден нищожен ревизионен акт и това обстоятелство не е отчетено от първоинстанционният съд. АССГ е изложил мотиви по всеки от установените критерии за законосъобразност на акта и е проверил неговата валидност. Касаторът поддържа, че ревизионният акт е издаден въз основа на недопустимо ревизионно производство. А това е така, тъй като преди издаването му има издаден акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 ДОПК 20-0194-1/30.10.2020 г. на отдел ОП - Лозенец за същия имот и за същия данъчен период. По аргумент от чл. 4, ал. 1, предл. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно ал. 3 на същия член, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Според разписаните в ДОПК процесуални правила, задълженията на физически и юридически лица могат да бъдат за предварително установени въз основа на подадена декларация от данъчно задълженото лице или да бъдат определени от органите по приходите в хода на ревизионно производство. В конкретния случай, след като са констатирали неправилно определяне на задълженията по отношение на имот с административен адрес: гр. София, ул. Околовръстен път, 151, представляващ УПИ ІІ-1559 от кв.116а по плана на гр. София в местността Витоша ВЕЦ Симеоново, целият с площ 1214 кв. м. и триетажна сграда със сутерен магазин за спортни стоки, служителите на общинската администрация са пристъпили към издаване на АУЗ по реда на чл.107 ДОПК. Ревизионното производство е стартирало след като АУЗД е издаден, но не е бил връчен на дружеството. Алинея трета на чл.106 ДОПК постановява, че независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Следователно извършването на ревизия е допустимо, независимо от издаване на АУЗД. От приложената по делото административна преписка се установява, че издадения АУЗД не е връчен и не е породил никакви правни последици, но дори това да бе изпълнено, то не квалифицира последвалото ревизионно производство като недопустимо, още по-малко обуславя нищожност на ревизионния акт. Оплакванията в обратния смисъл, развити в касационната жалба не намират никаква подкрепа в закона. В мотивите на решението правилно е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидена от закона писмена форма и притежава изискуемо съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Изрично съдът е посочил, че не са налице основания същият да бъде прогласен за нищожен. Споделят се изложените от решаващият състав мотиви и по същество на спора. Правилно е прието, че не са налице допуснати от органите по приходите на столична община нарушения на материалния закон при определяне задълженията на събирателното дружество. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Между страните не е спорно, както е установено и от административния съд, че дружеството Н. РМ Бодурова -Константинов и с-ие СД е собственик на процесния недвижим имот Спорът се концентрира върху размера на определените задължения за ДНИ и ТБО, респ. върху определената от общинската администрация разгърната застроена площ на обложената сграда, която влияе върху размерът на установените задължения. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд , че данъчната основа е определена правилно. Административният орган се е позовал на официални документи за да я посочи. В хода на съдебното производство не е установено нещо различно от вписаното в тези документи по отношение на РЗП на сградата. Твърденията на данъчно задълженото лице, че РЗП е по-малка от отразеното в строителните книжа са останали недоказани. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. Имотът е нежилищен и заради това за данъчна основа на е използвана отчетната му стойност, явяваща се по-високата в сравнение с данъчната оценка, което е законосъобразно и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че не е ясно какви коефициенти са приложени към определената данъчна основа. В мотивите на ревизионния акт изрично на три страници са описани методите, по които е определено задължението и какви коефициенти са приложени. Същите не се възпроизведени в съдебното решение, но и не е необходимо. При проверката на акта съдът е приел, че е ясно как е формирано задължението и върху каква РЗП. Обосновал се е защо не приема за достоверна посочената площ в декларацията на дружеството вх.6009/03.12.2010 г. Обжалваното решение е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество относно определените с ревизионния акт задължения за ТБО, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се посочва, че дружеството обжалва и тази част от решението, макар и конкретни касационни оплаквания да не са изложени. Изрично се сочи само, че услугата по поддържане чистотата на обществените територии не се предоставя. Съгласно чл. 66 ЗМДТ определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е изцяло от компетентността на общинските съвети, които я определят в годишен размер, въз основа на одобрена план-сметка. Размерът на всяка от трите такси се определя поотделно за всяка година. От приложените по делото множество доказателства по безспорен начин се установява, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържа и експлоатира общинско депо за депониране на битови отпадъци, както и реално предоставя услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Задължени за ТБО са лицата посочени в чл. 11 от ЗМДТ- собствениците на недвижими имоти. Съобразявайки тези законови разпоредби, административният орган е определил дължимите ТБО, по различните компоненти и посочил как е достигнал до съответния размер на задълженията. Извършената от АССГ проверка на ревизионния акт и в тази част е правилна, посочени са мотиви за всеки от компонентите формиращи ТБО. Противно на твърдението на касатора са съобразени и подадените от дружеството справки за заплатените задължения за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 6 296.70 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция определено по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение