Решение № 2559 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11603/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Дочев, против Решение 7809/17.10.2024 г. на Административен съд (АС) Бургас, постановено по адм. д. 1355/2024 г. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Заповед ФК-155-0142342/10.07.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба М.-Н.-И. ЕООД, ЕИК 205236120, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, [улица], оспорва същата чрез пълномощника си адв. Русев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде потвърден оспореният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. АС Бургас е сезиран с жалба от М.-Н.-И. ЕООД против Заповед ФК-155-0142342/10.07.2024 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект бистро София , находящ се в гр. Созопол, [улица], за срок от 30 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ), нито ръчна касова бележка от кочан, за извършена на 29.06.2024 г. в 16:15 ч. контролна покупка от проверяващите органи по приходите на един тоник, един айран, една шопска салата и една порция пълнени чушки на обща стойност 19,40 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0142342/29.06.2024 г. и приложенията към него. Позовавайки се на чл. 187, ал. 4, изр. 3 ЗДДС с оглед обстоятелството, че нарушението е повторно, административният орган определя срок на ПАМ 30 дни. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване. Установил е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал е извод за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.). Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с кумулирането на две мерки с наказателноправен характер, несъответствието на наложената мярка с принципа за съразмерност и с целта на закона. Позовал се е в тази връзка на решението на СЕС по дело С-97/21 с оглед издаденото наказателно постановление за същото нарушение, за което е наложена ПАМ. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е приел, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с принципа на съразмерност, а именно: НП777276- F776178/10.07.2024 г., с което за установеното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на М.-Н.-И. ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. НП е потвърдено с влязло в сила съдебно решение 802/02.10.2024 г. по ахнд 306/2024 г. на Районен съд Бургас и имуществената санкция е заплатена. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което "никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на М.-Н.-И. ЕООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. По така изложените съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Според субсидиарно приложимия чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, само ако противната страна е заявила искане за това. Такова искане касационният жалбоподател не е направил. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение