Решение № 16549 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2013 г.

Решение № 16549 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1876/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чоман Хъзър Тауфик, ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, против решение № 5886 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 6440/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 309/8.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага твърдения, че решението е незаконосъобразно и противоречи на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Предвид изложените съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Славова. Оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Не са допуснати сочените в жалбата нарушения на закона. От приложената справка за ситуацията в страната по произход е видно, че обстановката в област Сюлеймания е стабилна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, в което сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантните за спора факти, мотивирано се е произнесъл по възражения на жалбоподателя и правилно е приложил материалния закон. Съдът правилно е установил, че не са налице материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Същият не е напуснал Ирак поради опасност от изтезание, страх за живота си, поради нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или други тежки посегателства. Не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си, не е бил малтретиран и преследван. Изяснени са всички факти, относими към преценката за мотивите на кандидата за напускане държавата по произход, както и информацията за обстановката в страната. Решението на съда е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Чоман Хъзър Тауфик, гражданин на Ирак, против решение № 309/8.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел в решението си, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. 3а да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и спазване на целта му. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Чужденецът изтъква различни причини за търсене на закрила. В първото си интервю с рег. № УП-561/15.07.2011 г. заявява, че единствената причина, поради която иска да остане в Република България е, че е хубава държава. Във второто си интервю с рег. № УП-561/17.08.2011 г. молителят твърди, че е напуснал Ирак заради общата обстановка и войната там. В интервюто заявява още и проблем с роднините му, които са били против брака му с конкретно момиче, което е харесвал. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Преценени и съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, те не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Ирак, държавата по произход на чужденеца, не дават основание да се приеме, че в страната има въоръжен конфликт, при който мирното население е подложено на безогледно насилие. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи, или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта с чужденеца той излага данни, които не сочат на заплахи за неговия живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Самият той в интервю с рег. № УП-561 от 20.09.2011 г. заявява, че не е членувал в политически партии, не е участвал във въоръжени групировки, не е бил преследван от властите в Ирак и не е имал проблеми с терористи и въоръжени групировки там. Само по себе си положението в Ирак не е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти и след като прецени доводите на страните намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Чоман Хъзър Тауфик. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,