Решение № 321 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6317/2007 г.

Решение № 321 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6317/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. И. Д. от с. Б. извор, Софийска област срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 05.VII.2007 г. по в.гр. д. № 1271/2006 г. Ответниците по касационната жалба Я. И. Д. от с. Б. извор и Ю. Д. Г. от София не са заявили становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледани по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на Сливнишкия РС от 20.II.2006 г. по гр. д. № 215/2005 г., поправено с протоколно решение от 10.Х.2006 г., с което са отхвърлени предявените от Р. Д. срещу Я. И. Д. и Ю. Д. Г. искове за предаване владението на 1/2 ид.част от УПИ ХХ-46 кв.8 по плана на с. Б. извор, община Д., при граници: мера от три страни и шосе К. - Г. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 296/1977 г. ответницата Я е призната за собственица по наследство и делба на дворно място с площ от около 1200 кв. м при съседи шосе К. - Г., дере и път, и на построените в него жилищна сграда и кошара. С нот.акт № 47/1983 г. тя прехвърлила на дъщеря си А. Т. 400 кв. м при съседи шосе, Я. В., имот на АПК и път, и на дъщеря си Ю. Д. 400 кв. м при съседи шосе, дере, Я. В. и имот на АПК. Тази част заедно с още 237 кв. м, придадени по регулация през 1990 г., съставлява процесния УПИ ХХ-46 кв.8 по плана на с. Б. извод, който е записан на отв. Г. въз основа на нотариалния акт от 1983 г. Според свидетелката П в процесния имот имало гараж, обор и други стопански постройки, като след смъртта на бащата на ищеца и на Я. дядо И. ищецът ползвал само своята част от него в чертите на п-л ХХ с площ около 900 кв. м и че през 1980 г. Я. съборила постройките и го завладяла. Делба имало за останалата част от имота от около 1000 кв. м и той останал на Я. Според свидетеля Х целият парцел ****а бащата на ищеца и Я. бил с площ около 1700 - 1800 кв. м. В процесния парцел, за който свидетеля смята, че е половината от него, незаграден, ищецът гледал животни. Посещавал имота две - три години след смъртта на дядо И. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал по категоричен начин релевантният за възникването на претендираното право на собственост върху процесния УПИ ХХ-46 факт - да е упражнявал фактическа власт върху него в необходимия период от време от смъртта на баща си И през 1975 г., с оглед на което предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Касационната жалба на Р. И. Д. срещу така постановеното решение съдържа оплакване за необоснованост - касационно основание по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявеното в касационната жалба оплакване, намира, че то е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Ищецът, сега касатор, не е установил по несъмнен начин, а негова е била тежестта за това по силата на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.), че е придобил собствеността върху 1/2 ид.част от процесния имот по силата на упражнявано от него давностно владение в продължение на повече от 30 години. Представените по делото доказателства сочат, че след смъртта през 1975 г. на бащата на ищеца и на ответницата Я имотът е бил предмет на делба по гр. д. № 186/1977 г. и че е поставен в дял на последната по силата на постигната между съделителите спогодба. Въз основа на спогодбата В. се е снабдила с констативен нот.акт № 296/1977 г., като впоследствие с нот.акт № 47/1983 г. е дарила част от имота /съвпадащ с процесния/ на дъщеря си отв. Генчева. Не установяват твърденията на ищеца показанията на свидетелите П, според които Я. някъде през 1980 г. съборила постройки в имота и го завладяла. Всъщност тези данни са в съответствие с писмените доказателства за придобиването на имота от В. по наследство и делба. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевирания в касационната жалба порок, поради което и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,