Решение № 9617 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2019 г.

Решение № 9617 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокати П. Радев и Т. Тенев в качеството на пълномощници на И. Киряков със съдебен адрес в [населено място], против решение № 14231/20.11.2018 г. на Върховен административен съд, пето отделение по адм. дело № 11027/2017 г. С него се отхвърля жалба на И. Киряков против заповед № 8121 К-6332 от 28.07.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правотношение. Поддържат се доводи за неправилност на решението без да се сочат касационни основания, като от съдържанието на жалбата се извличат като такива необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Представена е и писмена защита. Ответникът, министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от И. Киряков срещу цитираната заповед с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта при нарушена форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената преписка е установено, че жалбоподателят е заемал длъжност разузнавач шеста степен в сектор "Криминална полиция" /КП/ към Районно управление /РУ/ Ямбол при Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ Ямбол. Дисциплинарното производство е образувано със заповед от 3.04.2017 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР въз основа на предложение от директора на ОДМВР Ямбол, изготвено по предварителни данни, получени от дирекция Вътрешна сигурност. Жалбоподателят е запознат със заповедта, запознат е с правата си и е депозирал писмени обяснения. Резултатът от дисциплинарното разследване е обобщен в справка от 29.05.2017 г. като от фактическа страна е прието за установено, че в началото на лятото на 2017 г. в гр. Ямбол И. Киряков е предоставил информация на П. Трънков, че брат му И. Трънков е обект на полицейска проверка, с което е целял да бъде осуетено наказателно преследване спрямо И. Трънков. Прието е, че тези действия съставляват фактически състав на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване правилата на етичния кодекс - по т. 71, съгласно който текст "служебната информация с която разполага държавният служител не може да бъде използвана с користни цели, нито да бъде разгласявана пред други лица освен по предвидения закона ред и по т. 19, съгласно който Държавният служител пази доброто име на институцията, която предсатвлява. Установени са и други нарушения. В обощение е прието, че Киряков е допуснал четири отделни нарушения като едно от тях е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е, че жалбоподателят е бил запознат със справката, дал е допълнително обяснение по нея, те са обсъдени от дисциплинарно разследващия орган, не са били възприети и след което материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи като дисциплинарно наказващ орган. Извършени са допълнителни действия след указания на министъра. Изготвена е нова обобщена справка, с която жалбоподателят е бил запознат, дал е обяснения по нея, направил е възражения, но не е искал събиране на доказателства и не е представил такива. С издадената заповед министърът на вътрешните работи е възприел установената фактическа обстановка от ДРО, в която са констатирани и квалифицирани нарушения на чл. 22, ал. 2 ЗМВР, като деянието съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР, пр. второ, алтернатива втора от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е за установено и наличието на друго нарушение, извършено в идеална съвкупност, което е взето предвид при индивидуализиране на наказанието. Съдът е приел, че в дисциплинарното производство са събрани доказателства, които по категоричен начин установяват извършените нарушения, включително и предоставянето на трето лице на служебна информация от Кирияков, станала му известна в качеството му на полицейски служител. Съдът е обсъдил подробно в мотивите показанията на свидетели, преценени във връзка с останалите събрани доказателства и е извел извод от фактическа и правна страна за обоснованост на нарушението. Съдът е проверил спазването на административно производствените правила и не е констатирал нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и при издаване на процесната заповед. При отсъствие на нарушения съставляващи основания за отмяна по чл. 146 АПК е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за допуснати нарушения, съставляващи основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Тези доводи са неоснователни, тъй като са обсъдени в мотивите като поддържани в жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е изложил убедителни и подробни мотиви при обсъждане на доказателствата по делото във връзка с приетото за установено от дисциплинарно наказващия орган и възраженията на жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство и производството пред съда. Съдът от фактическа страна е провел обсъждане на доказателствата поотделно и във връзка едни с други и е извел обосновани изводи относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Неоснователни са твърденията, обосноваващи теза на жалбоподателя, че действията му са в рамките на служебно поведение по противодействие на престъпността. Тази теза се възприема като защитна, тъй като такива доводи се поддържат само в касационното производство, не са поддържани преди това. В тази връзка не са допуснати доказателства в касацията предвид забраната по чл. 219 и чл. 220 АПК. Такива не се и налага да бъдат събирани, тъй като, ако действително такова поведение е била налице, то е следвало да бъде в изпълнение на служебни функции и заповеди и одобрения, за каквито действия и факти няма доказателства в дисциплинарното производство. При извършената проверка на решението с оглед на доводите в касационната жалба доказателствата по делото и изискванията на закона не се констатират нарушения, които да съставляват касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия