Решение № 2948 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2016 г.

Решение № 2948 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8869/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу решение № 2108/28.03.2016 г. по адм. д. № 3433/2015 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - С. не взема становище. Ответниците по касационната жалба - Е. П. Г., А. П. С., Д. Т. К., Л. Б. П., Т. Д. Г. и Е. П. В. чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с искова молба за обявяване нищожността на решение № 69/06.01.2014 г. по адм. д. № 10550/2012 г. на Административен съд С.-град и нищожност на решение № 15094/12.12.2014 г. по адм. д. № 7133/2014 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила съдебно решение № 69/2014 г. на АССГ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Със съдебно решение № 69/06.01.2014 г., постановено по адм. д. № 10550/2012 г. по описа на Административен съд С. град съдът е отменил заповед № КД14-22-310/20.04.2012 г. на началника на СГКК, гр. С., с която, на осн. чл. 54, ал. 1 вр. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 57, т. 3 и чл. 59, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/28.04.2005 г. е одобрено изменение на КК и КР на гр. С. относно границите на имоти с идентификатори 68134.2816.82 и 68134.2816.2451 съобразно регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-50-898/02.12.2004 г. Решението е потвърдено решение № 15094/12.12.2014 г. по адм. д. № 7133/2014 г. на Върховния административен съд. Тези решения не са нищожни, а наведените доводи на молителя се отнасят до допустимостта на решенията. С решенията, чиято нищожност се претендира, е извършен инстанционен контрол на процесуалната допустимост на жалбите на първоначалните жалбоподатели Г., С. и К.. Според съда и възраженията за липса на извършен инцидентен контрол от съда по адм. д. № 10550/2012 г. на Административен съд С.-град на решение № ВР264/14.03.1995 г. на О.-В. са неоснователни. Те са неотносими към спора за нищожност на съдебните решения, такова възражение се контролира по реда на инстанционния контрол. Обжалваното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Спрямо установените релеванти факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липса на нищожност на двете съдебни решения е законосъобразен и се споделя и от настоящата инстанция. По начало нищожното решение не може да породи правни последици. Нищожно е едно решение, което не е подписано например от болшинството на членовете на състава или което е абсолютно неразбираемо. В настоящия казус тези признаци не са налице. Следва да се посочи, че доводите на молителя и пред първата инстанция, и пред касационната инстанция касаят допустимост на първоначална жалба, но не съдържат доводи за нищожност. Такива не се и установяват спрямо съдебните актове, чиято нищожност се претендира. Освен доводите за недопустимост, молителят навежда и доводи за правилност на съдебните решения, които касаят спора по същество и нямат нищо общо с евентуална нищожност на съдебен акт. В този аспект развитите от първоинстанционния съд аргументи са правилни. Недопустимо е решение, по което например правото на жалба е ненадлежно упражнено, тоест по което има пречка съдът да се произнесе по съществото на спора. Дори евентуално това да е така, то в случая при претенция за нищожност съдът не може да се произнася по допустимостта на съдебни актове, чиято нищожност се претендира. Освен това валидността им е проверена по реда на инстанционния контрол. Следва да се подчертае, че макар и да нямат нищо общо с евентуална нищожност, доводите на молителя за недопустимост на съдебните решения по същество се свеждат до спор за материални собственически прават. Те могат да бъдат претендирани по общия исков ред пред гражданския съд и не могат да бъдат решени в съдебноадминистративен процес, още по-малко в такъв, образуван по претенция за нищожност на съдебни решения. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за липса на основания за обявяване нищожността на съдебните решения е законосъобразен. Що се касае до представените пред касационната инстанция писмени доказателства, същите нямат никакво отношение към спора дали един съдебен акт е нищожен или не. Поради това обжалваното решение е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба Е. П. Г., Д. Т. К., Л. Б. П., Т. Д. Г. и Е. П. В. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 300 /триста/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,