Решение № 5719 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2013 г.

Решение № 5719 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13520/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от Левент Бейхан Нуредин, от гр. Добрич, чрез адв. Сениха Рюстем, срещу решение № 116/25.07.2013 г. по адм. д. № 538/2012 г. на Административен съд - Добрич. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди не произтича пряко от установеното от КЗД бездействие на органа по назначаването, а от самия акт на прекратяване на служебно правоотношение. Тези изводи на съда не кореспондират с твърденията в исковата молба и с очертания предмет на спора. В настоящия случай се касае за претенция по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., при която обстоятелствата по прекратяване на служебното правоотношение са признати с решение на КЗД за нарушение на правата, защитени от ЗЗДискр. Иска решението да бъде отменено и бъдат уважени предявените искове. Претендира заплащане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Петров. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба като неоснователна и счита решението за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен е изводът на съда за липсата на предпоставки по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на исканото обезщетение. Единствените данни по делото за негативни психически преживявания у ищеца се установяват по повод прекратяването на служебното му правоотношение, което не е оспорено и не е отменено, но не и с дискриминационно третиране, касаещо дискриминиране по признак "лично положение". Не са доказани претърпени неимуществени вреди, които да са пряка последица от акта на пряка дискриминация, установена с решение на КЗД. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по обективно съединени искове, предявени от Левент Бейхан Нуредин срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 500 лв. за периода от 09.02.2010 г. до м. декември 2011 г., представляващи пропуснати ползи в размер на брутните месечни възнаграждения за периода, които не е получил в резултат на загубата на работата си в ИАРА - ТЗ, гр. Добрич, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., изразяващи се в душевни болки и терзания, за същия период, настъпили в резултат на установен от Комисията за защита от дискриминация акт на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр. спрямо ищеца, осъществен чрез бездействието на органа по назначаването /Изпълнителния директор на ИАРА/ да приложи еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на служебното правоотношение на ищеца по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. След подробно изясняване на фактите по делото, съдът е отхвърлил предявените искове. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди е приел, че претендираните вреди са настъпили за ищеца, макар не за целия период и не за претендирания размер, но те не са пряка и непосредствена последица от установения акт на дискриминация. Съдът е посочил, че тези вреди са последица на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - заповед № ЧР-00-38/02.02.2009 г. на изп. директор на ИАРА, която не е била обжалвана и не е отменена. По отношение на претърпените неимуществени вреди съдът е посочил, че вещото лице по съдебно-психологичната експертиза е подчертало, че чувството на унижение, срам и несправедливост са породени у ищеца от акта за уволнение и поради гореизложените съображения предявеният иск е неоснователен. Касационната жалба е неоснователна в частта на решението на административния съд по предявения иск за имуществени вреди. Съгласно решение № 32/19.02.2010 г. по преписка № 58/2009 г. на КЗД е установено, че изпълнителният директор на ИАРА, в качеството му на орган по назначаването на Левент Бейхан Нуредин, е нарушил чл. 21 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", като не е приложил еднакви критерии при прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Правилни и обосновани са изводите на съда, че неполучаването на брутното възнаграждение от ищеца за периода от 09.02.2009 г. до м. декември 2011 г. е пряка и непосредствена последица от прекратяване на служебното му правоотношение, а не от решението на КЗД, с което е установен факт на пряка дискриминация. Заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не е била обжалвана от касационния жалбоподател и това е преклудирало правото му да претендира заплащане на възнаграждение от служебно правоотношение. Всяка една от предявените претенции има законово обусловена правна последица. Отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение би породила правото на обезщетение за неполучено възнаграждение за труд. Установеното нарушение от КЗД също поражда право на обезщетение, но не за размера на неизплатените през периода брутни заплати. Противното би означавало, че при евентуална отмяна на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ, едно и също обезщетение ще се дължи два пъти на различни основания, което е недопустимо. Административният съд правилно е анализирал фактите по делото и е приложил съответния материален закон по отношение на предявения иск за заплащане на имуществени вреди. Касационната жалба е основателна в частта на решението, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Приетото от КЗД в посоченото решение № 32/19.02.2010 г. по преписка № 58/2009 г. обвързва съда с извода, че е налице незаконосъобразно бездействие на изпълнителния директор на ИАРА. Това решение обуславя основателността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно съдът е мотивирал, че този иск следва да се свърже само с негативните преживявания на ищеца във връзка с прекратяване на служебното му правоотношение. В исковата молба ищецът е изложил доводи за отрицателни преживявания във връзка с бездействието на органа по назначаването да изпълни задължението си по чл. 21 от ЗЗДискр. и това бездействие е причинило у ищеца душевни болки и терзания, чувство на унижение и несправедливост. Независимо от становището на вещото лице в съдебно-психологичната експертиза, съдът е следвало да разгледа и обсъди тези изложени твърдения от ищеца. Преценката на съда се е ограничила само до психичните изживявания на ищеца, получени в резултат на прекратяване на служебното му правоотношение, но не и тези, които са били последица пряко от установения акт на дискриминация. Поради това решението в тази част е необосновано и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени изложените в искова молба доводи за причинени неимуществените вреди, произтичащи от акта на дискриминация, установен с решение № 32/19.02.2010 г. по преписка № 58/2009 г. на КЗД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,