Решение № 5662 от 10.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба СИ АР ДЖИ ИНЖЕНЕРИНГ ООД -, вписано в корпоративен регистър - търговски регистър на Израел, представлявано от С. Кадуси, подадена чрез адв. П. Мургова и адв. М. Христов и двамата от Адвокатска колегия София, срещу решение 194 от 24.03.2022 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка, вх. КЗК-73/14.02.2022 г. С него на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 от ЗОП е оставена без уважение жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение D 11879942 от 26.01.2022 г. на председателя на Държавна агенция "Електронно управление" за отмяна на решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител и прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане, развитие и гаранционна поддръжка на елементи от националната система за киберсигурност", открита с Решение F138231 от 01.09.2021 г. на възложителя. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение на КЗК на всички отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът председателя на Държавна агенция Електронно управление, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Е. Гюрова, която в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на КЗК, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока по чл.216, ал.1 ЗОП за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред КЗК е било образувано по жалба на "Си Ар Джи Инженеринг" ООД срещу Решение D 11879942 от 26.01.2022 г. на председателя на Държавна агенция "Електронно управление" за отмяна на решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител и прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С обжалваното решение КЗК е отхвърлила жалбата "Си Ар Джи Инженеринг" ООД. За да постанови този резултат, след като е установила, че процедурата е била прекратена на основание чл.110, ал.1, т.5 ЗОП и със съображения, че действително в обжалваното Решение D 11879942 от 26.01.2022 г. на председателя на държавна агенция "Електронно управление" за отмяна на решение за класиране на участниците и определяне на изпълнител и прекратяване на обществена поръчка, възложителят е посочил, че "поради невъзможност от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата във връзка, с което са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга от заинтересованите лица". Комисията за защита на конкуренцията е приела независимо от това, че възложителят е формулирал основание за прекратяване на настоящата обществена поръчка, като се позовал на разпоредбата на чл. 110, ал. 5, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗОП, което се явява компилиране от части от основанието по чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП и частично от чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, административният акт на възложителя се явявал правилен и законосъобразен. За този си извод, КЗК се е позовала на приложените към преписката писма RB 20 2001-001-03/C-6-1143/18.01.2022 г. и RB 20 2001-001-03/C-6-19540/07.10.2021 г. от Държавната агенция Национална сигурност /ДАНС/, които възложителят е посочил като фактическо основание на решението си за прекратяване на процедурата. Въз основа на тях Комисията е приела, че предвид горепосочения гриф Секретно на посочените писма и с оглед съдържащата се в тях информация, представляваща защитена тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация то тяхното съдържание не може да бъде разгласявано и цитирано в рамките на настоящото производство, което от своя страна обуславя невъзможността за позоваване на конкретни текстове от тях в това решение. Също така Комисията е приела, че с изразеното от ДАНС становище по горецитираните писма ясно са указани проблемни аспекти, относно обществената поръчка, които действително по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, обосновават взетото от възложителя решение за прекратяване на процедурата с мотивирано решение, тъй като е отпаднала необходимостта от възлагане на договора, доколкото са налице съществени промени в обстоятелства, касаещи обществената поръчка. Обжалваното решение е неправилно по следните съображения: На първо място като основателни се преценяват доводите на касатора за неправилен извод на Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразност на решението на възложителя като постановено в съответствие с материалния закон. В посоченото от възложителя правно основание за прекратяване на чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, императивно са посочени следните три хипотези: 1) когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата и това да се дължи на съществена промяна в обстоятелствата, т. е. последните да са различни от тези при откриване на процедурата или 2) когато отпадне необходимостта от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или 3) при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Наред с това възложителят е посочил, че е налице и основанието за прекратяване на обществената поръчка на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП в която законодателят е предвидил хипотезата при която са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. В настоящия случай възложителят се е позовал на правната норма на чл. 110, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗОП, без да посочи при наличието на предпоставките на коя от трите хипотези на първото основание прекратява процедурата, както и какви са съществените промени в условията на обявената поръчка които при всички случаи следва да бъдат свързани с последиците от промяна кръга на заинтересованите лица обуславящо приложението на т. 9 от същата разпоредба. Като мотиви за прекратяване на процедурата от оспорваното пред Комисията за защита конкуренцията решение сочи следните обстоятелства: поради невъзможност от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата във връзка, с което са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга от заинтересованите лица За да мотивира решението си КЗК за законосъобразност на оспореното решение на възложителя е обосновала изразеното от ДАНС становище по горе цитираните писма от които е приела, че ясно са указани проблемни аспекти, относно обществената поръчка, които по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, обосновават взетото от възложителя решение за прекратяване на процедурата с мотивирано решение, тъй като е отпаднала необходимостта от възлагане на договора, доколкото са налице съществени промени в обстоятелства, касаещи обществената поръчка. Видно от текста на чл. 110, ал. 1 от ЗОП, решението на възложителя за прекратяване на процедурата следва да бъде мотивирано. Разпоредбата е в съответствие и с общия правен принцип за мотивираност на административните актове. С цел, действията на възложителите по прекратяване на процедурите да не се превръщат в произвол, актът за прекратяване следва да бъде мотивиран по начин, който еднозначно да обосновава необходимостта от именно такива съществени промени в условията на възлагане, които да водят и до промяна на кръга заинтересовани лица. От мотивите на решението за прекратяване не става ясно, че възложителят счита за необходимо да извърши промяна в условията на поръчката. Неправилен е изводът на КЗК, че посочените в мотивите на възложителя писма RB 20 2001-001-03/C-6-1143/18.01.2022 г. и RB 20 2001-001-03/C-6-19540/07.10.2021 г. от Държавната агенция Национална сигурност /ДАНС/ спазват изискванията за мотивираност на решението за прекратяване на процедурата. На първо място следва да се отчете, че от посочените писма, приложени в класифицирания том по настоящото дело не става ясно по отношение на коя процедура са относими. Действително и в двете цитирани по - горе писма, които не сочат да са с адресат възложителя по настоящата процедура като единствено е посочен предмета на обществената поръчка, която е със същия по процесната, но липсва индивидуализацията въз основа на кой административен акт за откриване е относима. Също така следва да се отчете, че посоченото писмо RB 20 2001-001-03/C-6-19540/07.10.2021 г. послужило за прекратяване на процедурата е следвало да бъде преценено от възложителя още в етапа на разглеждане на офертите и преди обявяване на класирането на участниците в процедурата и определяне на изпълнителя на обществената поръчка. След като този факт е бил известен на възложителя и към момента на издаване на решението за обявяване на класирането е могъл да упражни правомощието си предвидено в разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП, императивно налагащо прекратяване на процедурата при наличие на фактическите основания за това. На следващо място, като се разгледа информацията която Комисията за защита на конкуренцията е приела, че е относима към настоящата процедура и от нея е приела за надлежно обосноваване от фактическа страна на оспорения акт на възложителя настоящия съдебен състав приема за допуснато от решаващия орган нарушение на материалния закон. В приложените по делото на упоменатите писма с гриф Секретно" е заличена цялата конкретна информация, а от незаличената част на тази разпръсната информация не е достатъчно да изпълни изискването за мотивиране. Първо, документите само предоставят известна информация за процедурата, но не съдържат съображения относно относимите характеристики на правните основания на които се позовал възложителят при прекратяване на обществената поръчка.Така тази информация не позволява да се разбере какви са съображенията на автора на акта и по такъв начин, че не само да се даде възможност на съда да упражни своя контрол, но и да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за прекратяване на процедурата. Възложителят не може да се освободи от задължението си за мотивиране, изтъквайки поверителност на документите. В случая възложителят е следвало да изложи подходящи мотиви, като перифразира поверителните данни или предостави по-ясни и полезни мотиви вместо заличени страници. Дори определени данни да не могат да бъдат оповестени, по принцип е възможно да се опише поне естеството или видът им, като се позволи сравнение с предвидените хипотези от закона за обществените поръчки на които се позовал. Предвид гореизложеното следва да се отмени оспореното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като се уважи единственото основание, изведено от непълнота на мотивите на обжалваното решение на възложителя по отношение на съображенията, поради които възлагащият орган е счел, че са налице основанията за прекратяване на процедурата. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде отменено. При този изход на процеса, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, поради което ответникът по касационната жалба Държавна агенция Електронно управление, гр. София следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски по делото. Касационният жалбоподател е заявил искане за присъждане на разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в общ размер 16790.00 лв. представляващи държавна такса за образуване на производството пред Комисията за защита на конкуренцията в размер на 4500.00 лв., платен адвокатски хонорар за производството пред КЗК в размер на 4875.00 лева, платена държавна такса за образуване на касационно производство в размер на 4500.00 лева и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС в размер на 2925.00 лева. Ответникът в производството е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в настоящото производство. Настоящия състав на Върховния административен съд приема, че предтендирания общ размер на 7800.00 лева за заплатено адвокатското възнаграждение е съответстващо на фактическата и правна сложност на спора, поради което приема за неоснователно. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, предложение второ от АПК, приложим на основание чл.216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение