Решение № 1121 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14545/2019 г.

Решение № 1121 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14545/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба на П. Дангов от [населено място]. Жалбата е срещу решение № 291 от 27.11.2019 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. дело № 552/2019 г. С него е потвърдено решение № 253/04.11.2019 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Дупница, с което за избран за кмет на Община Дупница, област Кюстендил, на втори тур, е обявен М. Чимев. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Кюстендил. Ответникът Общинска избирателна комисия Дупница, с представен с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез председателя на ОИК М. Чомакова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Ответникът М. Чимев, чрез пълномощника си адв. З. Василев, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моля да се остави в сила обжалваното решение. Останалите ответници – И. Ников, М. Стоилов, А. Вакъвчиева, Г. Градевски, П. Соколов, "БСП за България", ПП "Герб", Коалиция "Демократична България - Обединение", ПП "Българска нова демокрация", ПП "Единна народна партия", ПП "АБВ" и Местна коалиция "Движение заедно за промяна", не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 8 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е потвърдил решение № 253/04.11.2019 г. на Общинската избирателна комисия – Дупница. С него за избран за кмет на Община Дупница, област Кюстендил, на втори тур, е обявен М. Чимев. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното пред него решение на ОИК - Дупница е издадено от орган с материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 452, ал. 2 и ал. 3 от Изборния кодекс, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел, че протоколите на избирателните комисии са официални удостоверителни документи, които са изготвени от длъжностни лица по чл. 93, ал. 2 от ИК, в кръга на службата им, по установена форма и ред - чл. 441 във вр. с чл. 440, ал. 1 – 5 чл. 451, ал. 1 от ИК. Материалната доказателствена сила на изборните протоколи /с изключение на тези в СИК № 104800005 и СИК № 104800019 не е била разколебана относно броя на посочените резултати, тъй като липсвали отбелязвания за каквито и да е спорове между членовете на СИК. Съдът е извършил проверка /оглед и преброяване на бюлетините/ на изборните резултати в СИК № 104800005, протоколът от който е подписан с особено мнение от секретаря на избирателната секция и СИК № 104800019, за която е имало жалба от представител на "БСП за България". При нея за оспорените от страните бюлетини съдът е направил копия, които е приложил като доказателства по делото. За тях е изложил мотиви кой бюлетини счита за действителни и кои за недействителни. Въз основа на тези констатации е коригирал на 8770 броя не действителните гласове за П. Дангов и на 8870 за М. Чимев. Въз основа на това е приел, че правилно в съответствие с чл. 452, ал. 6 от ИК с оспореното пред него решение на ОИК - Дупница за избран за кмет на Община Дупница, на втори тур, е обявен М. Чимев, тъй като той е получил повече от действителните гласове. Съдът е счел, че допуснатите нарушения не са съществени, тъй като не са се отразили на крайния изборен резултат. Обжалваното решение е правилно. Според протокола на ОИК – Дупница от 04.11.2019 г., в изборите на втори тур за кмет Община Дупница, област Кюстендил, проведени на 27.10.2019 г., са постъпили 17671 действителни гласа. От тях заинтересованата страна М. Чимев е получил 8891 действителни гласове, а касаторът П. Дангов – 8780 такива. Протоколът на ОИК – Дупница е подписан без особени мнения или възражения от всички членове на ОИК – Дупница. Протоколът и процесното решение на ОИК – Дупница са основани на данните от протоколи на седемдесет и три секционни избирателни комисии, в които са отразени данните от получените гласове и тяхното разпределение сред регистрираните кандидати за кмет на Община Дупница, област Кюстендил. Протоколите на СИК са официални удостоверителни документи, съставени от членовете на СИК. Същите са подписан от всички членове на СИК. Единствено протоколът на СИК № 104800005, е подписан с особено мнение от секретаря на СИК. А в протокола на СИК № 104800019 е отразено, че има една жалба от представителя на "БСП за България". Освен особеното мнение за СИК № 104800005 и жалбата към СИК № 104800019, към протоколите на останалите СИК няма приложени жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях. С обжалваното решение административният съд правилно е открил производство по чл. 193 от ГПК по оспорване верността на протоколите в СИК № 104800005 и № 104800019. В хода на това производство съдът е извършил проверка - оглед и преброяване на бюлетините на изборните резултати в посочените СИК. Въз основа на тази проверка съдът обосновано е приел, че броят на действителните гласове за касатора П. Дангов са 8770, а тези за неговия опонент – заинтересованата страна М. Чимев, са 8870. Така установеното от първоинстанционния съд не се оспорва с касационната жалба. При тези констатации правилен е извода на административния съд, че независимо от установената разлика в изборния резултат процесното решение на ОИК – Дупница е законосъобразно. Така е, защото установените нарушения при отчитане на изборния резултат не се отразяват на разпореденото с процесното решение на ОИК – Дупница. С него за избран за кмет на Община Дупница, на втори тур, е обявен М. Чимев. Решението на ОИК – Дупница е в съответствие с чл. 452, ал. 6, изр. 1 от ИК, според който на втория тур на изборите за избран се смята кандидатът, получил най-много действителни гласове. С касационната жалба основно се твърди допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че при заявено оспорване верността на протоколите в останалите седемдесет и един СИК, съдът в нарушение на чл. 193 от ГПК не е открил производство по оспорване верността на тези протоколи. По тези оплаквания следва да се посочи следното: Административният съд е допуснал процесуално нарушение като при заявено оспорване истинността на всички 73 протокола на СИК, той е открил производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК само за 2 от тях. Налице е процесуално нарушение, тъй като при заявено оспорване по чл. 193, ал. 1 от ГПК и изявление от другата страна, че желае да се ползва от съответния документ /в случая протоколите на 73 СИК/, съдът няма право на преценка дали да открие или не производство по оспорване истинността на документ. В този смисъл административният съд е следвало да поиска становището на ОИК – Дупница дали ще се ползва от протоколите на 73-те СИК и ако тази страна заяви, че ще се ползва – да открие производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК за всички 73 протокола на СИК. Но в случая това процесуално нарушение не е съществено. Установява се, че останалите 71 протокола на СИК не съдържат поправки, зачерквания или недостатъци, които да не са извършени по предвидения в чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 от ИК ред. Всички те са подписани от всички членове на съответната СИК, включително и от представителите на "БСП за България", от която коалиция е бил издигнат касаторът П. Дангов. Към тези протоколи на 71 СИК е посочено, че няма жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях. С оглед на това за тези 71 СИК административният съд правилно не е допуснал повторно преброяване на гласовете от бюлетините, нито е допуснал исканата експертиза със същата задача. Първоинстанционния съд в тази насока правилно се е позовал на решение № 9 на Конституционния съд по к. д. № 8/2009 г. Следва да се има предвид, че преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто й да е друг способ на преброяване, освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, или ако по тях са извършени поправки, които поставят под съмнение отразения в тях резултат, или непосредствено е обжалвано отчитането резултатите от гласуването, какъвто е случая вече беше коментирано, че не е налице. Съдебният контрол за законосъобразност на решението за избор на кмет не включва повтаряне и проверка на всички действията на специално назначената изборна администрация. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва от секционните избирателни комисии. Проверка на това процесуално действие може да се извърши от съда освен при оспорване от участник в изборите, но и само ако от протоколите на СИК е видно, че са съществували спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. В случая обаче не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на СИК в съставените протоколи. Затова правилно административният съд е отказал преброяване на бюлетините от гласуването в 71-те СИК. Затова дори да беше открито производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК и при липса на други доказателства в обратна насока, не би се стигнало до различен резултат от установения от административния съд. По тези доводи настоящият съдебен състав приема, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което не е налице касационно основание в тази насока. Неоснователни са доводите на касатора, че протоколите от 71-те СИК съдържали редица поправки и корекции. Сами по себе си поправките и корекциите не ги правят "нередовни". В случая поправките и очевидните фактически грешки в тях са отстранени по предвидения в чл. 441, ал. 2 и чл. 445, ал. 5 от ИК ред, поради което протоколите от 71-те СИК не са "нередовни". Също неоснователни са доводите, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че за 71-те СИК няма жалби, тъй като такива са били приети в съдебното заседание на 18.11.19 г. Такива жалби действително са приети по делото, но те са жалби и сигнали до ОИК - Дупница и Районна прокуратура – Дупница. Тези жалби не касаят отчитане на изборния резултат от 71-те СИК. Напротив – във всички протоколите от 71-те СИК е изрично отразено, че няма постъпили жалби. По делото няма данни жалбите и сигнали до ОИК - Дупница и Районна прокуратура – Дупница да са приети за основателни, респ. твърдените нарушения с тях да са повлияли на резултата от гласуването. На последно място неоснователно е оплакването, че първоинстанционния съд незаконосъбразно е отменил определението си от 18.11.19 г., с което е допуснал преброяване на 298 недействителни бюлетини и 395 бюлетини с вот "не подкрепям никого". Неправилно съдът е изложил като мотив за това определение установеното съвпадение при СИК № 5 и № 9. Независимо от това определението е правилно като резултат. Така е, защото освен установеното за СИК № 5 и № 9, останалите недействителни бюлетини и бюлетини с вот "не подкрепям никого", са се намирали сред бюлетините в останалите 71 СИК. Проверката на коментираните бюлетини е било свързано с проверка на част от бюлетините в 71-те СИК. А такава проверка не е следвало да бъде извършена по изложените по-горе мотиви. Административния съд неправилно е постановил проверка на всички недействителни бюлетини и бюлетини с вот "не подкрепям никого". Затова законосъобразно е отменил определението си в тази му част. Следва да се посочи, че това е допустимо според чл. 253 от ГПК, тъй като се касае за определение, с което не се слага край на делото. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,