Решение № 14745 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2009 г.

Решение № 14745 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 29.06.2009 г. постановено по адм. д. № 3037/2009 г., Върховния административен съд, второ отделение е отменил решение № 21 по протокол № 30/16.07.2008 г. на Висшия съдебен съвет и върнал преписката на органа за определяне на основното трудово възнаграждение на Стоил Георгиев Колев на длъжност следовател в Окръжна следствена служба - Благоевград към момента на възстановяването му на същата. Срещу решението е подадена касационна жалба от Висшия съдебен съвет с оплакване за допуснати нарушения за неправилност по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК и предлага да се отмени. Ответникът Стоил Колев чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да остане в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразно, решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание, мотивирайки този свой извод с нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му. Оспореното решение на Висшия съдебен съвет е взел по повод предложение вх. № 11-08-191/2.07.2008 г. на административния ръководител на Окръжна следствена служба гр. Благоевград, в което е поискано определяне на основното трудово възнаграждение на Колев за длъжността - следовател при Окръжна следствена служба - Благоевград в размер по-нисък от максималния, поради отстраняването му от работа с решение на ВСС по протокол № 23/13.06.2001 г. по повод образувано срещу него наказателно производство, което е била прекратено. Мотив на предложението за определяне на по-нисък размер от максималния на месечната му заплата е било обстоятелството, че е не е работил в продължение на седем години на длъжността, което съображение е възприето и административния орган и което както правилно е приел съда не може да послужи като основание за определяне на заплата под максималния размер. Обосновани са съображенията с оглед разпоредбата на т. 2.2. от вътрешните правила за определяне на индивидуалните заплати на съдии, прокурори и следователи същите да се определят по общия принцип и те да са в максималния им размер. Намаляването на работната заплата касае други основания, но не и възприетото от органа. Наред с това съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че решението е взето в нарушение на административно производствените правила, въведени с т. 2.3 от Правилата. Този извод се е наложил с оглед обстоятелството, че по административната преписка липсват каквито и да е било данни административния ръководител на Окръжна следствена служба - Благоевград, след изготвяне на предложението да го е свел до знанието на магистрата и да му е дал възможност за възражения. Нарушението е съществено, тъй като цитираната разпоредба има императивен характер и направеното от ръководителя на службата предложение е подлежало на отхвърляне, поради това че административния орган не е обсъдил доколко то е съобразено с т. 2.3 от Правилата. При така възприетата фактическа обстановка изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното решение са обосновани и законосъобразни. Същото е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и постановено въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал., т. 3 АПК същото следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК, поради което воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия