Решение № 3695 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1918/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Р. Х. А., гражданин на Сирия, срещу решение 53/03.01.2025 г., постановено по адм. дело 1374/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково, 7-ми състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Х. А., гражданин на Сирия, срещу решение 11882/14.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол УП-33448/13.08.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю и три броя справки относно Сирийската държава вх. ЦУ-2014/26.09.2024 г., ЦУ-1852/27.08.2024 г. и ЦУ-1841/23.08.2024 г./, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 10.07.2024 г. В тази връзка, на 13.08.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия на 27.06.2024 г. през град Алрай, от където е влязъл в Турция и оттам - на 07.07.2024 г., нелегално в България. На третия ден от престоя си в РБ стигнал до регистрационно приемателен център-гр. Харманли, където подал молбата за международна закрила. Твърди, че е роден в гр. Тал Рафаат, Сирия, където през 2012 г. е ранен вследствие на бомбардировка, а през декември 2013 г. - задържан от терористичната групировка ДАЕШ /"Ислямска държава"/, която го освободила два месеца по-късно, след като баща му платил откуп за него. През 2015 г. напуснал родния си град и се преместил заедно с баща си в лагер до [населено място], Алзаз, където живял до 27.06.2024 г., когато напуснал Сирия, тъй като вече имал пари и братята му не били малки, а и се страхувал за живота си. Преди шест години приел [религия], а три месеца преди да напусне родината си се опитали да го убият, защото е [вероизповедание], стреляйки по него. Заявява, че е напуснал държавата си на произход, тъй като се страхувал, че ще го преследват и убият заради изповядваната от него религия, за която същевременно твърди, че знаят само баща му и брат му М.. Сочи, че всички от неговото семейство са мюсюлмани сунити, като баща му и две от сестрите му все още живеят в [населено място] в Сирия, а майка му, заедно с брат му М. и трите му сестри Д., Д. и М., и брат му И., живеят в различни държави-членки на Европейския съюз. Заявява, че като ученик е бил член на [ПП], но предполага, че вече е отписан от регистрите й. Отрича в родината си да е бил арестуван или осъждан, както и да е имал проблеми със сирийските власти, като сочи, че е бил жертва на насилие по време на задържането си от ДАЕШ през 2013 г. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, като съчинена въз основа на общоизвестни за Сирия факти единствено за целите на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т.ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-159/14.03.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, за недостоверност на разказаната от чужденеца бежанска история, включително в частта за приетия [религия], предвид данните, предоставени от лицето пред интервюиращия орган по време на интервюто му от 13.08.2024 г. в рамките на административното производство и пред съда, в проведеното на 23.12.2023 г. открито заседание по делото, които в действителност са непоследователни, вътрешно противоречиви и некореспондиращи едни с други. При това, неоснователно е релевираното в касационната жалба оплакване, че неправилно административният съд е отказал да допусне медицинско освидетелстване на чужденеца за установяване на наличните по тялото му белези, сочещи на претърпени от него в родината му изтезания. Съдът не дължи допускането на ирелевантни за правния спор по делото, доказателства, данните от които са без правно значение за дължимата от него преценка за законосъобразност на акта. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото /общо четири броя за двете съдебни инстанции/ справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,