Решение № 13424 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2010 г.

Решение № 13424 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Христо Андонов Христов против решение по адм. д. № 354/2009 г. по описа на Административен съд- Сливен. Иска отмяна на решението като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът в нарушение на закона е приел, че оспорената заповед е за поправка на очевидна фактическа грешка. Така се обезсмисляла идеята за стабилност на административния акт, защото е налице висящност на спора за законосъобразност на поправените заповеди. Неправилното посочване на основанието за прекратяване на служебните правоотношения е въпрос на незаконосъобразност на поправената заповед. Ответната страна не е изразила становище. Върховната административна прокуратура чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 19/8.02.2010 г. по адм. д. № 354/2009 г. по описа на Административен съд- Сливен първоинстанционният съд се е произнесъл с два диспозитива, като е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христо Андонов Христов с искане за прогласяване нищожността на заповед № 1995/10.11.2009 г. на Директора на ОД-МВР гр. Сливен, с която на основание чл. 62 от АПК е поправена допусната очевидна фактическа грешка в заповед № 1297/22.07.2009 г. и заповед № 1358/3.08.2009 г. С втория диспозитив на решението е отхвърлил като неоснователна жалба с искане за отмяна на същата заповед като незаконосъобразна. Решението следва да се остави в сила. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се проправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока на обжалване. При тълкуване на правната норма се налага правният извод, че волята на законодателя е да се даде правомощие на административния орган да поправи допусната от него очевидна фактическа грешка при издаване на административния акт, независимо от това дали същият е влязъл в сила или не и без да го обвързва със срокове. Затова оспорването на поправения административен акт не е пречка за производството по чл. 62 от АПК. Правилни са изводите на съда, че в случая е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка. С оспорената заповед не се изменя волята на издателя по отношение на прекратяването на служебните правоотношение поради обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълнява задълженията си на основание чл. 245, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, когато не е задължително налагането на дисциплинарно уволнение поради признаването му за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание по чл. 78а от НК. Заповед № 1297/22.07.2009 г. и заповед № 1358/3.08.2009 г. съдържат грешка само относно номера на решението и номера на наказателното дело, поради което с оспорената заповед № 1995/10.11.2009 г. се поправя допуснатата грешка като вместо решение № 7/2008 г. по АНД № 7/2008 г. по описа на Сливенския военен съд, следва да се чете решение № 8/2008 г. по АНД № 8/2008 г. по описа на СлВС. Неприцизен е диспозитивът на съда, тъй като нищожността представлява тежка форма на незаконосъобразност на административния акт, за която съдът е длъжен да следи и без да има искане- чл. 168, ал. 2 от АПК. Следователно не е необходимо съдът да се произнася с отделен диспозитив по искането за прогласяване на нищожност. В случая това няма значение за крайния резултат по делото, поради което решението следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение