Решение № 10911 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Ц. Алексова, чрез адвокат М. Стоянова, срещу решение 225 от 06.12.2022г. постановено по адм. дело 534/2021 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РД 09 - 228/28.02.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2019г. са останали части от заявените от Алексова площи от БЗС : 0,42ха от парцел с идентификатор 14893 - 50 - 3 - 3, деклариран с площ 1,62ха; 0,11 ха от парцел с идентификатор 14893 - 290 - 6 - 6, деклариран с площ 0,93ха и 0,11 ха от парцел с идентификатор 14893 - 50 -2 - 1, деклариран с площ 0,78ха, всички находящи с в [населено място], община Брезник. Релевирани са доводи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Петков, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на решението в оспорваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното решение, АС - Перник е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като констатациите в нея не са оборени в хода на съдебното производство. Съдът е установил, че процесните парцели са заявени от жалбоподателката с посочен начин на трайно ползване: постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша). От представените по делото доказателства, съдът е установил, че по отношение на процесните парцели е била извършена специализирана теренна проверка на място на физически блокове, резултатите от която са обективирани в протокол от специализирана теренна проверка PER - 01 - ВА - 22121 от 27.09.2019г., в който като основание за изключване на парцелите и приета недопустимост е посочено по отношение на ФБ 14893 -290, че площта е непригодна за земеделска дейност - чл.3, ал.1 (неземеделски площи), а по отношение на парцелите от ФБ 14893 -50 - площта е непригодна за земеделска дейност/заета от трайно недопустими елементи - чл. 2 и чл.10, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба 2/26.03.2018г. Съдът е счел, че протоколите от теренни проверки са официални свидетелстващи документи и на основание чл.179, ал.1 ГПК във вр. с чл.144 от АПК представляват доказателство за отразените в тях обстоятелства и в тежест на жалбоподателя е било оборването на фактите и обстоятелствата, отразени в протоколите, както и че частите от процесните парцели са допустими и отговарят на критериите по Наредба 2/26.03.2018г. за включването им в ССПДП. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по изготвената съдебно - агрономическа експертиза, оспорена от страна на административният орган с доводи, че същото е основано изцяло на изготвената СТЕ по адм. дело 271/2020г. и огледи на място от 22.05.2022г., което е почти три години след извършване на теренните проверки на място. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна съдебно - геодезическа експертиза, въпреки, че е била оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя, като се е мотивирал, че заключението е изготвено чрез проверка на място и използване на GPS и фотоапарат, при съпоставка с данните на МЗХГ, както и чрез способите, използвани от административният орган и чиито изводи по отношение приетата за недопустима за подпомагане площ и посоченото основание за всеки от парцелите се потвърждават от изготвената експертиза. В заключение, съдът е приел, че процесните площи и в размер правилно са определени като недопустими за подпомагане, респективно изключени от специализирания слой "ПДП" за 2019г. на основание чл.3, ал.1, чл.10, ал.1, т.1 и т. 4 във вр. с чл.2 от Наредба 2/26.03.2018г. Така постановеното решение е правилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът обективно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, като включително по данни от допуснатата допълнителна съдебно - геодезическа експертиза, констатирал наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания, претендираните от Алексова площи да не бъде включени в допустимия за подпомагане слой за кампания 2019г. В случая, обосновано е прието, че оспореният административен акт, освен издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, е постановен и при правилно прилагане на приложимия материален закон по отношение на спорните части от процесните 3 парцела. Съобразено е, че за 2019 г. за района, в който попадат заявените за подпомагане парцели е извършена специализирана теренна проверка на място, като границите на слоя са определени правилно, предвид данните и от приобщеното по делото заключение на допълнителната СТЕ, и нормативноустановените критерии за допустимостта на подпомагането. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е кредитирал заключението на приетата по делото допълнителна СТЕ, като напълно е игнорирал приетите преди това две единични експертизи. На първо място правилно, съдът не е кредитирал заключението на изготвената СТЕ по адм. дело 271/2020г. , предвид задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение 11452 от 11.11.2021г. по адм. дело 1957/2021г. на ВАС и на следващо място правилно не е кредитирал заключението на вещото лице Йонков по изготвената съдебно - агрономическа експертиза, което е било оспорено от ответника, както и по съображения, че същото е основано изцяло на изготвената и приета по адм. дело 271/2020г. експертиза. Съдът е съобразил, че посещението на място на парцелите от вещото лице е извършено на 22.05.2022г. към който момент е невъзможно да се установи фактическото състояние на парцелите към момента на извършване на теренните проверки на място през 2019г. В тази връзка съдът е взел предвид, че не е извършено от вещото лице измерване с GPS, извършен е само оглед и е въвел данните от адм. дело 217/2020г. в Google earth. На следващо място, съдът е мотивирал неприемането на тази експертиза с Указанията за извършване на специализирани теренни проверки на ФБ за 2019г., утвърдени със заповед РД - 09 - 790/06.08.2019г., съгласно които наличната в Google earth информация може да бъде ползвана само в случай, че информацията от тази географска информационна система е по - актуална спрямо ЦОФК, представена от МЗХГ., също само при планиране на предстояща теренна проверка, но не и като източник, относим към резултатите от теренните проверки, респективно към обновяване на базата данни в СИЗП. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно доводите на АС - Перник, поради които не кредитира заключението на вещото лице по приетата първоначална СТЕ и не е необходимо да ги преповтаря, още повече изводите на съда при обсъждане заключението на вещото лице са съответни на указанията дадени в отменителното решение на ВАС. Заключението на допълнителната експертиза, което е кредитирано от съдът е оспорено в съдебно заседание, проведено на 14.11.2022г. при изслушване на вещото лице от процесуалният представител на жалбоподателката, без обаче да е поискано допускането но нова или тройна СТЕ. Следва да се има предвид, че независимо от твърдяната в касационната жалба, необоснованост на решението, по същество касаторът оспорва именно данните от заключението на допълнителната СТЕ, изслушано и прието от АС - Перник, което е недопустимо в касационното производство, още повече, че страната е бездействала в срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК. Наред с горното АС - Перник е изложил подробни мотиви за приемане на заключението на допълнителната СТЕ, като при съобразяване с правилото на чл. 202 ГПК го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото и приел, че заключението е изготвено чрез проверка на място и използване на GPS и фотоапарат, при съпоставка с данните на МЗХГ, както и чрез способите, използвани от административният орган и чиито изводи по отношение приетата за недопустима за подпомагане площ и посоченото основание за всеки от парцелите се потвърждават от изготвената експертиза. Поради това, не намират основание твърденията на касатора, че решението на съда е постановено при неизясняване на всички релевантни за спора факти и при неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с доводите на касатора за противоречие на издадената заповед с разпоредбите на Регламент 1307/2013г., настоящият състав съобрази § 1, т. 8 от ДР на Наредбата, според който "постоянно затревена площ" и "постоянно пасище" са земите по чл. 4, параграф 1, буква "з" от Регламент /ЕС/ 1307/2013, наричани по-нататък "постоянно затревени площи". В цитираната разпоредба от Регламента са дефинирани понятията "постоянно затревена площ" и "постоянно пасище", които заедно се наричат "постоянно затревени площи" и означават земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи /саморазсадени/ или чрез култивиране /изкуствено засети/, която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече, както и, ако държавите членки решат това - която не е била обработвана в продължение на пет години или повече; тя може да включва други видове като храсти и/или дървета, които са подходящи за паша, и, когато държавите членки вземат такова решение, други видове, като например храсти и/или дървета, които са източници на фураж за животните, при условие че тревите и другите тревни фуражи остават преобладаващи. Освен това държавите членки може да решат да считат за постоянно затревени площи: i) подходяща за паша земя, която е част от установени местни практики, при които тревите и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните на паша; и/или ii) подходяща за паша земя, в която тревите и другите тревни фуражи не са преобладаващи или липсват в зоните на паша. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че понятието "постоянно затревени площи" обхваща и заявените от касатора постоянни или временни пасища за паша на животни, които следва да са подходящи за паша, като тревите не са преобладаващи. Но от приобщените по делото протокол за извършена специализирана теренна проверка на място през 2019г. и заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, необорени от касатора с относимите доказателства е видно, че недопустимите площи, попадащи извън обхвата на специализирания слой, са правилно определени от органа. Установените по делото факти, включително съгласно заключението на вещото лице, че процесните парцели ще са годни за извършване на земеделска дейност, след отстраняване на дървесната и храстовидната растителност налагат да се приеме за правилна, извършената от АС - Перник преценка, че по отношение на процесните 3 броя парцели не са били налице основанията за подпомагане, уредени с Наредба 2/26.03.2018 г., а оттам и че атакуваното решение е издадено в съответствие с приложимия материален закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт, като валиден, допустим и правилен, при липсата на касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение