Решение № 10970 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6069/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Смолян, подадена чрез старши юрк. А. Хаджиева, срещу решение 449 от 28.03.2024 г., постановено по адм. дело 40/2024 г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлено оспорването на Областния управител на област Смолян. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и претендира разноски с представената писмена защита. Ответникът Общински съвет Доспат, не изразява становище по касационната жалба. Участващия в производството прокурор от Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е оставено без уважение оспорването на областния управител на област Смолян, обективирано в заповед АП-03-13-45/30.01.2024г., с която на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/, във връзка с чл.31, ал.1, т.5 от ЗА и чл.45, ал.8 от Закон за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, се оспорват като незаконосъобразни решения 31 и 32 от 20.12.2023г., взети с протокол 4 от 20.12.2023 г. на Общински съвет-Доспат. От фактическа страна съдът приел, че с решение 31 от 20.12.2023г., на общински съвет Доспат, на основание чл. 21, ал. 1, т.8 и т.23, чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.53 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, е дадено съгласие да се предостави за стопанисване и управление на Общинско Предприятие Озеленяване, Благоустройство и Чистота - Доспат движимо общинско имущество, представляващо нов, неупотребен багер- товарач, марка JCB, двигател DP320/41689U2906023, придобит при условията на финансов лизинг по Договор 42 от 26.06.2023г., сключен между община Доспат и ОББ ИНТЕРЛИЙЗ ЕАД. С другото решение 32 от 20.12.2023г. Общински съвет Доспат, на основание 21, ал.1, т.8, т.23 и ал.2 от ЗМСМА и чл.31, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Доспат /Наредбата/ е дал съгласието си, горецитираният нов неупотребяван багер - товарач, да се използва за изкопаване на гробове за починалите жители на община Доспат в гробищата на съответното населено място от Общината. Услугата по изкопаване на гробовете била приета да бъде безплатна за жителите на общината. Със заповед АП-03-14-17/09.01.2024г. областния управител на Смолян е върнал за ново обсъждане горецитираните две решение на Общински съвет Доспат като незаконосъобразни. Основните мотиви на областния управител са били свързани с непосочване на разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗОС. Община Доспат нямала правомощия да предостави багера за управление на общинското предприятие, защото не е станала негов собственик. Заповедта била получена и в законоустановения срок решенията не били преразглеждани. Страните не спорят, че в този срок върнатите решения са обсъждани отново и гласувани. Съдът установил, че заповедта за оспорване е издадена в седмодневния срок по чл. 45, ал.8 от ЗМСМА и отхвърлил като неоснователно оспорването на областния управител. За да стигне до правен извод за законосъобразност на двете решения на общинския съвет в Доспат, съдът установил, че решението на общинския съвет отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за форма, доколкото в тях се съдържат фактическите и правни основания за издаването им. Отказал е да приеме твърденията, че не е посочена разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗОС, тъй като от самите решения на общинския съвет и изложените фактически основания в докладни записки от 19.12.2023г. на кмета на Община Доспат са в съответствие с нормата на чл.12, ал.1 от ЗОС. Като преценил съдържанието им установил, че за оспорваните решения на общинския съвет се съдържа мотивировка. По тези съображения ги приел за законосъобразни и оставил без уважение заповедта на областния управител. Решението е правилно. Оспорено решение 31 по Протокол 4 от 20.12.2023 г. на Общински съвет Доспат (ОбС Доспат), както и решение 32 по Протокол 4 от 20.12.2023 г. на ОбС Доспат, са приети от компетентен административен орган Общински съвет - Доспат, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл.53 от ЗОС, при необходимия кворум и мнозинство. Спазена е и законоустановената писмена форма, поради което оспорените актове са валидни. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, посочен като основание за приемане и на двата оспорени акта, решенията за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определяне на конкретните правомощия на кмета на общината се приемат от общинския съвет. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че общината като ползвател на веща (багер-товарач) по договор за финансов лизинг, нямала право да предоставя това право, преди да е придобила нейната собственост. С решение 31 по протокол 4/20.12.2023г. на ОбС-Доспат е дадено съгласие веща да се предостави на общинското предприятие за стопанисване и управление. Общинските предприятия осъществяват дейности в конкретни направления, изчерпателно изброени в чл. 53 от ЗОС. Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Общинското предприятие има определена икономическа и правна самостоятелност, но то е част от общинската администрация и не е самостоятелно юридическо лице, за разлика от търговските дружества и публичните предприятия. Правото на стопанисване и управление по съществото си представлява право на общинското предприятие, да упражнява и ползва правата на общината върху общинското имущество. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че при постановяване решенията на общинския съвет са нарушени изискванията на чл. 12 от ЗОС. Имотите и вещите - общинска собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, съгласно чл.12 ЗОС. Според чл. 12, ал. 4 ЗОС редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в Наредбата. Съгласно чл.31 от Наредбата, движимите вещи-общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината и с грижата на добър стопанин. С процесното решение 32 е взето с Протокол 4/20.12.2023г., се установява, че е спазен редът на предоставяне за безвъзмездно управление на вещ общинска собственост. Същото е издадено на основание чл.21,ал.1, т.8, т.23 и ал.2 от ЗМСМА и чл.31 от Наредбата. В случая, по преписката е налична докладна записка, че за задоволяване на собствените си потребности, община Доспат разполага с багер, които може да е в интерес на местната общност за услуги свързани с траурни ритуали-изкопаване на гробове за починали жители на тази община. Следователно в пределите на оперативната самостоятелност на общинския съвет е да прецени, необходимостта или отпадане на необходимостта от предоставяне на дадена движима вещ за нуждите и/или интересите на населението на общината. Неоснователно е и възражението в жалбата, че не е налице валидно процесуално представителство на Общински съвет-Доспат, тъй като упълномощителят нямал право да извърши упълномощаването, защото служителят е от община Доспат. Съгласно чл.15 от ЗМСМА дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация. По делото е представено пълномощно от председателят на общински съвет Доспат, който съгласно чл. 25, т. 6 ЗМСМА представлява съвета пред външни лица и с оглед на това именно той е компетентен да упълномощи процесуален представител, който да представлява общинския съвет в съдебното производство. С разпоредбата на чл. 32 от ГПК е определен кръга на лицата, които могат да осъществяват процесуално представителство и това са юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Следва да бъде посочено, че участието в делото на лице без представителна власт води до нарушаване на правото на страната представляваното лице, за участие в делото съгласно т.12 на Постановление 1/1985г. на Пленума на ВС, каквото нарушение в настоящият случай не се констатира и не се повдига от представлявания. По тези доводи настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно - постановено в съответствие с приложимите процесуални правила, определящи кръга на лицата, които могат да осъществяват процесуално представителство на страна. Ето защо, след като е описал всички фактически обстоятелства във връзка с административния спор, съдът е достигнал до правилен извод, който се споделя от настоящият съдебен състав. По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата съдебна инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение