Решение № 4465 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15002/2012 г.

ВАСIV отделение01.04.2013 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 563 от 2.11.2012 г., постановено по адм. дело № 654/2012 г. на Административен съд Пазарджик, и вместо него постановява: ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 145 от 26.07.2012 г. на Общински съвет Пазарджик, взето с протокол № 10/26.07.2012 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4465 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15002/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, срещу решение № 563 от 2.11.2012 г. постановено по адм. дело № 654/2012 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлен протестът му с искане за обявяване нищожността на Решение № 145 от 26.07.2012 г. на Общински съвет Пазарджик, взето с Протокол № 10. С това решение е определен за отдаване под наем поземлен имот от ОПФ в землището на община Пазарджик - публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.7.82 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, местност "Чанака", площ 18.397 дка, с начин на трайно ползване "Рибарник" - актуван с АПОС № 738/3.02.2003 г. В касационния протест са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено решението на ОС - Пазарджик. Ответникът - Общински съвет Пазарджик, чрез пълномощника си адв. Иван Йорданов, счита обжалваното решение за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационният протест е неоснователен. Касационният протест е подаден от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационният протест е основателен. С решение № 563 от 2.11.2012 г. постановено по адм. дело № 654/2012 г. на Административен съд Пазарджик е отхвърлен протеста на прокурор в Окръжна прокуратура гр. Пазарджик с искане за обявяване нищожността на Решение № 145 от 26.07.2012 г. на Общински съвет Пазарджик, взето с Протокол № 10. С това решение е определен за отдаване под наем поземлен имот от ОПФ в землището на община Пазарджик - публична общинска собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.7.82 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, местност "Чанака", площ 18.397 дка, с начин на трайно ползване "Рибарник" - актуван с АПОС № 738/3.02.2003 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореното решение е материално незаконосъобразно, но не е нищожно. Приел е, че то е издадено въз основа на нормата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Тази норма не била приложено правилно, тъй като имотът представлявал публична общинска собственост, поради което той следвало да бъде отдаван на концесия по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/, а не както било направено с оспореното решение - под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Независимо от това оспорваното решение не било нищожно, тъй като било взето от същия административен орган, компетентен съгласно чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗК да взима решения за концесии. Обжалваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт тогава когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В случая процесното решение на Общински съвет Пазарджик е издадено на основание чл. 14, ал. 7 от ЗОС, която е изцяло неприложима. Тя разписва свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, че могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗОС, след решение на общинския съвет. А части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12 от ЗОС, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление. В случая се установява, че с процесния административен акт е взето решение за отдаване под наем не на имот, а на язовир, който не попада под приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Язовирите са публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, тъй като са определени като такива със закон - чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите. От този закон и по-конкретно от разпоредбата на чл. 20 от него следва, че такива обекти се предоставят на концесия. За тях е бил приложим Закона за концесиите (ЗК), а не ЗОС. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, на концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. За процесния язовир не е било налице предвиденото изключение в чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите - той да е с комплексен и значим характер по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ или да е включен в имуществото на търговско дружество, различно от В и К операторите с държавно и/или общинско участие. Затова в случая е бил изцяло неприложим редът по чл. 14, ал. 7 от ЗОС, на каквото основание е взето процесното решение от Общински съвет Пазарджик. Съобразно това същото е изцяло лишено от законово основание. Допуснато е такова съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на постановения административен акт. В този смисъл е била и практиката по идентични дела както на настоящия състав, така е други състави на Върховния административен съд - решение № 1621 от 4.02.2013 г. по адм. д. № 14180/2012 г., IV отд., решение № 16032 от 15.12.2012 г. по адм. д. № 12231/2012 г., VII отд. решение № 3088 от 5.03.2013 г. по адм. д. № 10969/2012 г., IV отд., решение № 2901 от 28.02.2013 г. по адм. д. № 14183/2012 г., IV отд., решение № 2674 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 10736/2012 г., IV отд. Настоящият състав не намира основания да се отклонява от тази практика. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде обявена нищожността на решението на Общински съвет Пазарджик. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1