Решение № 3827 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14099/2009 г.
ВАСII отделение23.03.2010 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
Отменя Решение № 50/14.08.2009 г. постановено по адм. дело № 1491/2009 г. по описа на Административен съд-София град, II-ро отделение, 23-ти състав, като вместо него постановява: Отменя Мълчалив отказ на кмета на Столична община, по молба вх. № 94-Н-13/12.01.2009 г. на Надежда Спасова Връцкова, от гр. София, кв. Лозенец, бул. "Хр. Смирненски" № 74-76, ет. 2, ап. 4, и връща преписката на кмета на Столична община, за извършване нова оценка на отчуждената от Цветко Спасов Иванов 1/2 ид. част от Имот пл. № 65, в кв. 403 по плана на гр. София, м. "Ботевградско шосе - Левски", извършено със Заповед № РД-40-14/5.09.1994 г. на Председателя на Столична голяма община, по преписка ДП 3234/1989 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3827 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14099/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Надежда Спасова Връцкова, от гр. София, против Решение № 50/14.08.2009 г. по адм. дело № 1491/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушения на материалния закон. Ответникът - Кмета на Столична община /СО/, чрез писмено становище от пълномощника си - адв. Василева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Надежда Връцкова, против мълчалив отказ на кмета на СО, по нейна молба вх. № 94-Н-13/12.01.2009 г., за извършване на нова оценка и заплащане на отчуждената от наследодателя й - Цветко Спасов Иванов /неин брат, починал на 13.06.2007 г./, 1/2 ид. част от имот пл. № 65, в кв. 403, м. "Ботевградско шосе-Левски" на гр. София, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва една от предпоставките за приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно незавършено отчуждително производство, от което следва, че разпоредбата на чл. 102, ал. 7 от ЗС (отм.) в случая е била неприложима и жалбоподателя няма право да иска нова оценка. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ регламентира реда за приключване на започнатите, при действието на ЗТСУ (отм.), отчуждителни производства, но незавършени към момента на влизане в сила на ЗУТ, като препраща към чл. 102 от ЗС. Приложението й включва кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличие на отчуждително производство по ЗТСУ (отм.), което да не е завършено към 31.03.2001 г. - датата на влизане в сила на ЗУТ; и 2/ имотът да е завзет до 30.10.1998 г. за съответното отчуждително мероприятие; По делото е установено, че имотът като цяло, вкл. и процесната 1/2 ид. част на Цветко Иванов, е бил отчужден по ЗТСУ (отм.), на основание Заповед № РД-40-14/5.09.1994 г. на кмета на СГО, за реконструкция на бул. "Ботевградско шосе", като въз основа на Оценителен протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) е определено парично обезщетение на двамата собственици, в размер общо на 33 000 лева, или на всеки един по 16 500 лева, като реално плащане на тази сума е извършена само спрямо единия собственик-Надежда Връцкова. Липсват доказателства за изплатено /получено/ парично обезщетение на другия собственик - Цветко Иванов. При тези данни изводите на съда, че към 31.03.2001 г. е налице приключено отчуждително производство и спрямо собственика Цветко Иванов, са незаконосъобразни. Отчуждителното производство по ЗТСУ се счита за приключено с изплащане, т. е с реално получаване от собственика на определеното му парично обезщетение. Когато то не е изплатено, както е в случая, следва да се приеме, че отчуждаването не е завършено по отношение на този собственик. Това неплащане на обезщетението, както и признанието на касатора, че е налице завземане на имота за отчуждителното мероприятие още към 1993 г., направено в искането до кмета на СО и в жалбата до съда, обективират наличието на основания за приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ по отношение на този собственик, респ. на наследниците му, в лицето на касатора, тъй като се касае за имуществено право, което се наследява. Като е приел обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон и решението му се явява неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което мълчаливия отказ на кмета на СО бъде отменен, като незаконосъобразен. Съдът не е изследвал наличието на втората предпоставка на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, но в искането си до кмета, а и в жалбата до съда, касаторката признава, че към 1993 г. имота като цяло е бил завзет от общината за отчуждителното мероприятие - реконструкция на бул. "Ботевградско шосе". Данни за такова завземане се съдържат и в писмо от 18.03.2009 г. на СО, р-н "Подуяне", на стр. 46 от делото. Въз основа на това следва да се приеме, че е налице и втората кумулативно дадена предпоставка на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за приложението му. С оглед наличието на условията на визираната разпоредба, която препраща към чл. 102, ал. 7 от ЗС (отм.), касаторът разполага само с правото да иска извършването на нова оценка. Това прави оспореният мълчалив отказ незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон. Като материално незаконосъобразен отказът следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за извършване на нова оценка на отчуждената от Цветко Иванов 1/2 ид. част от процесния имот. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 9