Решение № 10348 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Стоянова от гр. Самоков, подадена чрез процесуален представител адв. Е. Милушева, против решение 150 от 14.02.2023 г. по адм. дело 731/2022 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 01-996/16.06.2022 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено премахването на незаконен строеж паянтова постройка, разположен в поземлен имот с идентификатор 65231.902.767 и поземлен имот с идентификатор 65231.902.753 по КККР на гр. Самоков. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Самоков, чрез процесуалния си представител юрк. Оцетова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е било образувано по жалба на М. Стоянова, чрез адв, Милушева срещу заповед 01-996/16.06.2022 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено премахването на незаконен строеж паянтова постройка, разположен в поземлен имот с идентификатор 65231.902.767 и поземлен имот с идентификатор 65231.902.753 по КККР на гр. Самоков. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че констатираната постройка представлява строеж, пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Прието е още, че при липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Самият собственик на имота сочи, че постройката е била в имота още при закупуването му и по данни от жителите в квартала, сградата е изградена преди повече от 20 години като селскостопанска сграда - кошара за животни. Заявява, че сградата е ремонтирана, но недостроявана. Според съда, това обаче по делото не се доказва. Единствено е приложен документ за покупко-продажба от община Самоков, от който не се установява в имота да има застроена площ. Видно е и че постройката съществува - КА 6, за която документи за законно застрояване не са приложени. Липсата на издадени строителни книжа го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване. Посочено е, че в конкретния случай не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001 г. Видно от представения договор от 15.07-2020г., по силата на който жалбоподателрката е станала собственик на имот незастроен с площ от 645кв.м. представляващ УПИ XIX в кв.15 по регулационния план на гр.Самоков. Следователно, се опровергават твърденията на жалбоподателката, че тези постройки се намират в имота повече от 20 години. Точно какво е състоянието им и предназначението им се установява от единственото представено доказателство, а именно съставения като официален документ КП 04 и КА 06, чиято доказателствена сила не е опровергана в настоящото производство. Посочено е още, че на жалбоподателката е разпределена доказателствената тежест с разпореждане от 13.10.2022г. и й е указано, че за твърденията си следва да сочи доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд София-област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Самоков съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в представения констативен акт 06/09.05.2022 г., в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. По този начин заповедта е издадена след установяване на релевантните факти и обстоятелства. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя и му е предоставен срок за възражения. Такива не са постъпили преди издаване на административния акт. По този начин на жалбоподателя е осигурена възможност да участва в административното производство и да защити правата и интересите си. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Обосновано е прието от съда, че констатираната постройка представлява строеж, пета категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Самият собственик на имота е посочил, че постройката е била в имота още при закупуването му и по данни от жителите в квартала, сградата е изградена преди повече от 20 години като селскостопанска сграда - кошара за животни. Заявил, че сградата е ремонтирана, но недостроявана. Това обаче по делото не се доказва. Единствено е приложен документ за покупко-продажба от община Самоков, от който не се установява в имота да има застроена площ. Видно е и че постройката съществува - КА 6, за която документи за законно застрояване не са приложени. Липсата на издадени строителни книжа го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и като такър той подлежи на премахване. Правилно е прието, че не намират приложение и разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 от ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001 г. Видно от представения договор от 15.07-2020г., по силата на който жалбоподателката е станала собственик на имот незастроен с площ от 645кв.м. представляващ УПИ XIX в кв.15 по регулационния план на гр.Самоков. Следователно, се опровергават твърденията на жалбоподателката, че тези постройки се намират в имота повече от 20 години. Точно какво е състоянието им и предназначението им се установява от единственото представено доказателство, а именно съставения като официален документ КП 04 и констативен акт 06, чиято доказателствена сила не е опровергана в настоящото производство. Неоснователен е доводът на касатора, че при закупуването на имота от Община Самоков постройката е била в имота и тя не отговаря на качеството възложител. Настоящата инстанция не споделя този довод, тъй като обстоятелството, че постройката е съществувала в имота към момента на придобиването му от Стоянова не е доказано. Напротив, съгласно КККР, към 27.01.2005 г. такава постройка не е отразена. Релевантно при преценка законосъобразен ли е строежът е установеното при проверката на 09.05.2022 г., когато е съставен констативен акт. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като липсват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Независимо от различните определения за постройката в имота, заповедта съдържа конкретно описание на строежа, което го индивидуализира по несъмнен начин. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт, който представя писмен отговор и се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на община Самоков сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,